Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Жива Декова


Анотация

Въпрос

от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело №******[/aam]******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. С., чрез пълномощника адв. В. Волева, против решение №******[/aam]******г., постановено по в. гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е отменено частично решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Районен съд – Дупница и Б. Д. С. е осъден да заплати на „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД на основание чл. 203, ал. 2 КТ допълнително още сумата 3230,74 лв. /1400 британски лири/ над присъдените 2736 лв., представляваща наложената на „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД глоба от Обединено Кралство Великобритания, вследствие извършено от Б. Д. С. нарушение /превоз на нелегални емигранти/ на 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД, чрез процесуален представител адв. К. Р., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Производството е образувано по предявен от „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД против Б. Д. С. иск е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата 5966,74 лв., представляващи претърпени от „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД имуществени щети, изразяващи се в заплатени от него глоби, вследствие извършено нарушение на 06.07.2019 г. от ответника в Обединено кралство Великобритания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Районният съд е уважил иска за сумата 2736 лв., представляваща претърпени от „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД имуществени щети вследствие извършено нарушение на 06.07.2019 г. от Б. Д. С. в Обединено кралство Великобритания, довело до налагане на ответника на глоба в размер на 1200 британски лири, заплатена от ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, приемайки, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта – наличие на деяние, чийто автор е ответникът в периода на съществуване на трудовото правоотношение, деянието е противоправно, причинен е вредоносен резултат и е налице причинна връзка между деянието и вредата, както и специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ – деянието е осъществено при умисъл от страна на ответника. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД за успешното провеждане на иска, касателно претенцията до претендирания размер от 5966,74 лв. Изложил е, че от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си, а именно да предотврати качването на нелегални емигранти в управлявания от него автомобил. В показанията си свидетелите твърдят, че на ответника е провеждан писмен и устен инструктаж относно предотвратяване на проникването на емигранти в камиона. Категорични са и за това, че ответникът е бил инструктиран доброволно да иска проверка от френските власти за наличието на нелегални емигранти, тъй като същите поставят печат на товарителницата, поради което и при последваща проверка от британските гранични служители не се налага глоба. Видно от приложената по делото товарителница такъв печат не е положен, което обуславя извод за това, че проверка не е извършена от френските гранични власти. Отделно от това са представени подробни инструкции относно предотвратяване превозването на незаконно влизащи лица, с които ответникът се е запознал, видно от положения подпис. Не без значение е и обстоятелството, че само месец преди процесния случай в управлявания от ответника товарен автомобил са били намерени нелегални емигранти. Ответникът умишлено е причинил вредата на ищцовото дружество, макар и при евентуален умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, т. е. на ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените вреди е допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в управлявания от него товарен автомобил. Именно поради това, че не е предприел вменените му действия са наложени глоби, както на него като шофьор на товарния автомобил, така и на неговият работодател, т. е. налице е причинна връзка между противоправното поведение на шофьора и настъпилата за ищца вреда – заплащането на глобата. Въззивният съд се е обосновал, че не възприема тезата на районния съд, че налагането на глобата и имуществената санкция е извършено с два отделни акта, с оглед на допуснати конкретни нарушения съответно от шофьора и от ищцовото дружество. Счел е, че вредоносният резултат изцяло е в резултат на противоправното поведение на ответника. Същият ако беше изпълнил вменените му задължения, то нелегалните емигранти биха били открити при проверката на френските гранични власти, респ. щеше да предотврати качването на незаконни имигранти в автомобила и по този начин, както той, така и работодателят му не биха били санкционирани и не биха настъпили вредоносните последици за ищцовото дружество.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „С два отделни акта ли се налага глобата на водача на МПС превозвал по небрежност нелегални емигранти и глобата на собственика на превозното средство, който не е осигурил достатъчен контрол върху водача?“; 2. „В случай, че работодателя не е обжалвал по съответния законов ред наложените глоби, работника дължи ли заплащане на глобата на работодателя?“; 3. „При съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работодателя, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно средства за безопасност на собственото му МПС, дължи ли се заплащане и на неговата глоба/имуществена санкция от работника/служителя?“; 4. „В случай, че работодателя не докаже по безспорен начин, че вредата е причинена умишлено от работника, може ли да се приеме, че същата е причинена по небрежност, съответно работодателя да търси отговорността на работника по реда чл. 203, ал. 3 КТ, а не по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД?“; 5. „Когато работника е действал при непредпазливост, независимо дали е съзнавана или несъзнавана, и работодателя не е осъществил достатъчен контрол върху него, причинени ли са вреди на работодателя, които подлежат на обезщетяване от страна на работника?“ и 6. „След като не е обсъдил всички доказателства и възражения на страните, въззивния съд може ли да постанови безпротиворечиво решение по спорния предмет на делото“?“. Според касатора по въпросите са решени в противоречие с решение №8/01.02.2018 г. по гр. д. №1111/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение №9/31.01.2018 г. по гр. д. №1504/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение №413/25.03.2014 г. по гр. д. №7154/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение №14/06.03.2018 г. по гр. д. №2401/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение №207/17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение №17/18.02.2021 г. по гр. д. №2253/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №99/06.08.2019 г. по гр. д. №2331/2018 г. на ВКС, І г. о. и решение №63/28.06.2019 г. по гр. д. №2296/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.

По поставените от касатора въпроси не се разкрива наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите пет въпроси са общо хипотетично зададени и изцяло неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че ответникът умишлено е причинил вредата на ищцовото дружество, макар и при евентуален умисъл, като не е целял настъпването на причинените вреди, но е допускал същите – дал е възможност за укриване на имигранти в управлявания от него товарен автомобил. Единствено поради това, че ответникът не е предприел вменените му действия са наложени глоби, както на него като шофьор на товарния автомобил, така и на неговият работодател, т. е. налице е пряка причинна връзка между противоправното поведение на шофьора и настъпилата за ищца вреда. Следва да се посочи, че възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работодателя, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно средства за безопасност на собственото му МПС не е направено с отговора на исковата молба, а е заявено за пръв път с въззивната жалба, поради което по него съдът проверяващ правилността на първоинстанционното решение не следва да се произнася. Предвид изложеното и доколкото въззивният съд не е произнесъл в сочения от касатора смисъл не следва да се обсъжда наличието на поддържаните по въпросите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката на ВКС и значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Отделно от това, по поставения шести въпрос за задълженията на въззивния съд има формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановеното въззивно решение. Така формулиран въпросът предпоставя в себе си да е допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР №1/2009 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.

По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 750 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №33/25.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №448/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Б. Д. С., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] дол, [улица] да заплати на „ТРАНС ДИНАСТИ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 750 лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]