Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: 1/Допустимо ли е въззивният съд да не се съобразява с приложеното към исковата молба решение на ВКС за същата трудова злополука, което указва: „Влошаване на здравословното състояние, без значение кога е настъпило, като нов юридически факт е основание за претендиране на ново обезщетение, когато по делото са приети за доказателства три влезли в сила експертни решения на ТЕЛК – от 2016 г., 2018 г. и 2021 г., които установяват ексцес; 2/ Допустимо ли е въззивното съдебно решение по шестата искова молба по чл. 200, ал. 1 КТ за процесната трудова злополука да е в противоречие с влязлото в сила решение по третата искова молба, което има санкцията на ВКС; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да кредитира заключението по назначената от първоинстанционния съд СМЕ, когато това заключение противоречи на приетите по делото като доказателства влезли в сила три експертни решения на ТЕЛК, всяко от които установява ексцес и 4/ Дали е справедливо и правилно работодателят да обезщетява съответния работник или служител както за водещото увреждане при дадена трудова злополука, така и за всички негови увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, когато всяко от уврежданията е с определен процент трайна неработоспособност под 50 на сто. Според касатора, даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение №368/12.05.2010 г. по гр. д. №1235/2009 г. на III г. о. По отношение на втория допълнителен критерий – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона, но без да излага конкретна обосновка.