Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Десислава Добрева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са следните:

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. №******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане АД и насрещна касационна жалба на К. С. К. срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на СГС в частта му, с която застрахователното дружество на основание чл. 432, ал. 1 КЗ е осъдено да заплати на К. С. К. сума в размер на 55 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2017 г., ведно със законната лихва от 14.05.2018 г.

В касационната жалба на „Дженерали Застраховане АД се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и по-специално на чл. 52 ЗЗД, както и на процесуалния закон във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства и твърдения на страните. Заявява се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необосновано завишаване на дължимото се на ищеца обезщетение без да се излагат мотиви поради каква причина се определя обезщетение, което значително надхвърля изплатеното от застрахователя в размер на 55 000 лв., и кои точно критерии са различно оценени в сравнение с преценката на застрахователното дружество. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. В изложението са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция по приложение на чл. 52 ЗЗД. Въпросите са следните:

1. „Присъденото обезщетение съответства ли на принципа на справедливост, адекватност и обективност?“

2. „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и изследва събрани по делото доказателства досежно обема неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, за да се произнесе по настоящото искане?“

Заявени са твърдения, че решението на въззивния съд противоречи на практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №553/27.06.2013 г. по гр. д. №196/2012 г. на IV ГО, решение №274/2016 г. по гр. д. №2228/2016 г. на IV ГО, решение №77/2015 г. по гр. д. №2040/2014 г. IV ГО, решение №164/2014 г. по гр. д. №196/2014 г. на II ГО, решение №86/2020 г. по т. д. №761/2019 г. на II ТО и др., според която въззивната инстанция следва да постанови решението си след обсъждане на всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните.

От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено изцяло, евентуално частично. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация К. С. К. е подаден отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Сочи се, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Въззивната инстанция не се е отклонила от практиката на ВКС, създадена по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и разясняваща задълженията на въззивната инстанция. Цитираната от касатора практика е бланкетно посочена. Претендира се касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

От ответника по касация е подадена насрещна касационна жалба срещу въззивното решение само в частта му, с която е определен начален момент, от който следва да бъде начислявана законна лихва. В жалбата се излагат твърдения, че лихвата следва да бъде присъдена от 13.02.2018 г. като се прави позоваване на решение №128/04.02.2020 г. по т. д. №2466/2018 г. на I ТО. Сочи се, че въззивният състав, макар да е цитирал въпросното решение в мотивите на своя акт, неправилно го е интерпретирал и в резултат на това е достигнал до неправилен извод.

„Дженерали ЗастрахованеАД оспорва насрещната касационна жалба като неотговаряща на критериите за касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

При оспорен от застрахователното дружество размер на присъденото застрахователното обезщетение с атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че на ищеца се дължи обезщетение в размер 55 000 лв. – извън платеното вече обезщетение в размер на 55 000 лв., или общо вредите му следва да бъдат овъзмездени с обезщетение в размер 110 000 лв. Въззивната инстанция е анализирала събраните по делото писмени доказателства /медицинска документация/ както и заключението на съдебно-медицинската експертиза и е приела за установено от фактическа страна, че ищецът е получил импресионно счупване на черепа в дясна теменна област, контузия на мозъка и счупване на дясна бедрена кост в горната ѝ част /пертрохантерна фрактура/, които са наложили оперативно лечение за отстраняване на парчетата, притискащи мозъка, и алопластика на черепа, темпоро-окципитално извършена с титаниева мрежа и фиксация с 4 титаниеви винта, както и металната остеосинтеза на десния крак. За да определи размера на обезщетението, съставът на Апелативен съд София е отчел възрастта на пострадалия към датата на ПТП /62 години/, силните болки, които травмите са причинили за период от около 4 месеца и зависимостта от чужда помощ, трите оперативни интервенции, които е преживял, и предстоящата четвърта за отстраняване на остеосинтезата, трайните белези по външната страна на дясната глезенна става с дължина 12 см, както и по външната страна на дясно бедро с дължина от по 4 см, трайно ограничения обем на движение в дясна тазобедрена става при свиване от 60 градуса /при норма 130 градуса/, при въртене на бедрото навътре в тазобедрената става от 10 градуса /при норма 45 градуса/ и при въртене навън от 30 градуса /при норма 45 градуса/, както и променената механика на походката, която трудно ще бъде преодоляна. Наред с това, съдът е оценил липсата на остатъчни неврологични усложнения и нормално протеклото лечение на черепната фрактура. За неоснователно е счел възражението на застрахователното дружество въззивник, че извършването на операция за премахване на остеосинтезата от дясна бедрена кост всъщност се налага поради смяна на става, резултат от износване, а не на увреждане от инцидента. Акцентирал е върху обстоятелството, че щадящото съвместяване на двете ортопедични интервенции не изключва необходимостта от отстраняване на остеосинтезата – нейната наложителност е посочена от изслушания по делото медицински експерт по категоричен начин.

Не са налице релевираните основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Не е обосновано приложението на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК по отношение твърдението за наличие на основание за директен достъп до касационен контрол. В множество свои актове касационната инстанция е посочвала, че тази специална форма на неправилност следва да може да се установи директно от мотивите на решението без да се проверява дали фактите са правилно установени, съответно без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи правни принципи. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция.

Двата въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са изцяло израз на несъгласието на касатора с изводите на въззивния състав относно приетия размер на дължимото обезщетение и предполагат проверка на неговата правилност при преоценка тежестта на установените от решаващия състав вреди. Атакуваното решение е постановено изцяло при съобразяване със задължителните постановки на ППВС №4/1968 г. и доразвиващата го казуална практика по чл. 290 ГПК. Обратно на твърденията, заявени от касатора, въззивния състав е обсъдил всички критерии, релевантни за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Вторият въпрос не кореспондира с отчетливо заявени оплаквания в касационната жалба кои точно възражения или доказателства не са били обсъдени от състава на Апелативния съд, поради което са довели до необоснованост на постановеното от него решение. Релевираните от застрахователното дружество възражения относно липсата на връзка между планираната интервенцията за смяна на тазобедрена става и поставената остеосинтеза, както и присъденото от първоинстанционния съд обезщетение с гладко протеклия постоперативен период по отношение на черепно-мозъчната фрактура са били обсъдени от въззивния съд, поради което фактологично невярно се явява твърдението, че доводи на въззивника са били неглижирани, с което е допуснато отклонение от законоворегламентираните задължения на въззивния съд по чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан. При този изход насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК, чл. 38 Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Н. следва да се присъдят разноски в размер на 1 635 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1165/11.11.2021 г. по в. гр. д. №2526/2021 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Вихър Й. Н., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1 635 лв.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]