Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Жива Декова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

1. „Съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе относно упражняването на родителските права и мерките на личните отношения, при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-добрия интерес на детето, следва ли обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на детето, включително да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето?“ и 2. „При наличието на влязла в сила присъда и изтърпяно наказание „лишаване от свобода, разполага ли родителят с родителски капацитет и следва ли да упражнява родителски права по отношение на малолетното си дете?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в ППВС №1/1974 г. и т. 1 ТР №1/203 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно тъй като е нарушен материалния закон – пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело №******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Г., чрез процесуален представител адв. Д. М., против въззивно решение №******г., постановено по в. гр. д. №******г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е отменено решение №******г. по гр. д. №******г. на Районен съд – Кърджали в частта му, с която М. В. Я. е лишен от родителски права по отношение на мaлолетното дете Н. М. Я. и в частта му, с която са определени мерки на лични отношения между лишения от родителски права баща и малолетното дете, както следва: бащата да взема и вижда детето през първите шест месеца след влизане в сила на решението всяка първа и трета неделя от месеца 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствие на майката или на определено от нея пълнолетно лице; през следващите шест месеца всяка първа и трета неделя от 10.00 ч. до 17.00 ч. и след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятото на годината, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката и вместо това е постановено друго, с което предявения от майката М. Д. Г. против бащата М. В. Я. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, за лишаването му от родителски права по отношение на мaлолетното дете Н. М. Я. е отхвърлен.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и лишаване на бащата от родителски права по отношение на детето Н. М. Я.. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът по жалбата М. В. Я. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. С. В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото е установено, че страните са родители на роденото от съжителството им на семейни начала на 15.01.2013 г. в гр. Kърджали малолетно дете Н. М. Я.. Mалко след раждането на детето се преместили да живеят при родителите на ответника в [населено място] до началото на 2015 г., когато ищцата, вземайки детето се върнала при своите родители в [населено място], от който момент и настъпила фактическата им раздяла. На 07.05.2016 г. ищцата сключила граждански брак с К. М. Г. от [населено място], като от този момент детето Н., заедно с роденото от този граждански брак дете, се отглеждали от майката и съпруга й в семейна среда, в жилище в [населено място], разполагащо с необходимите условия за това. Между детето и втория му баща била изградена силна явна емоционална връзка, доказана от констатирания /от обсъдените от съда социални доклади/ факт, че детето нарича този мъж „тати”. Биологичният баща останал да живее при своите родители в [населено място]. Съгласно направените от него пред вещото лице по комплексната съдебна психиатрично-психологичната експертиза обяснения, още в периода след около шест месеца след раждането на детето, когато с ищцата все още живеели в [населено място], започнал да употребява наркотици, което обстоятелство според същия било причина всички те да се преместят да живеят в [населено място] за да се лекува. Там той се включил в Метадонова програма за лечение на лица с опиева зависимост, провеждана в УМБАЛ „Света Марина ЕАД, [населено място], за периода от 23.11.2017 г. до 12.11.2019 г. От програмата ответникът бил изписан след успешно приключване на детоксикационната фаза и успешно приключване на лечението. Непосредствено след това, а именно в периода от 11.11.2019 г. и до 26.09.2020 г. същият търпял ефективно наказание „лишаване от свобода в Затвора, [населено място], за извършени от него престъпления – кражби. Считано от 01.06.2021 г. по силата на сключен трудов договор ответникът започнал работа в [населено място], в „Дакрида ООД на длъжност продавач-хранителни стоки, на четиричасов работен ден. На основание чл. 74 КСО му била отпусната и пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок до 01.11.2022 г.

Въззивният съд е изложил, че в случая е установено, че бащата действително не е полагал грижи за детето продължителен период от време, като първата осъзната от детето среща с биологичния му баща, се доказа да се е случила едва на 21.05.2021 г., след завеждане на настоящото дело по време на футболен турнир, в който детето Н. участвало в [населено място]. За този турнир бащата узнал от социалните мрежи, а майката побързала да я осуети като се обадила на телефон 112. Съдът е съобразил обективно наложилите се, оценени и от експертното заключение факти, свързани със справянето на бащата със зависимост към наркотични вещества, с лечение в специализирани здравни заведения и с изтърпяване на присъда в специализирана институция, но и обстоятелството, че само по себе си това поведение е обществено укоримо. За да отмени решението съдът се е аргументирал, че в случая не се установява наличието на втората предпоставка за уважаване на искането по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – недаване на издръжка на детето, поради което искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Посочил е, че от свидетелските показания е доказано, че макар и чрез родителите си, бащата М. В. Я. с изпращал пари за издръжка на детето си. Освен това, предвид заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза, че при констатирано запазени родителски компетентности на двамата родители, за благото на детето е изключително важно, то да може да живее в хормонични отношения с двамата, то не е в интерес на детето да се прекъне връзката с бащата, което неминуемо би се постигнало при уважаване на исковата претенция. В този смисъл установените пред въззивната инстанция от св. Я. новонастьпили обстоятелства, че считано от м. август 2021 г. детето се чувствало все по-добре при срещите си с биологичния си баща, следва да не бъдат само поведение на бащата, подчинено на настоящия процес, защото бъдещото отсъствие на тези обстоятелства определено би могло да бъде квалифицирано като самостоятелно основание за един нов процес.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе относно упражняването на родителските права и мерките на личните отношения, при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-добрия интерес на детето, следва ли обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на детето, включително да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето?“ и 2. „При наличието на влязла в сила присъда и изтърпяно наказание „лишаване от свобода, разполага ли родителят с родителски капацитет и следва ли да упражнява родителски права по отношение на малолетното си дете?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в ППВС №1/1974 г. и т. 1 ТР №1/203 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно тъй като е нарушен материалния закон – пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Същите се отнасят до упражняването на родителските права и мерките на личните отношения и не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото с постановеното решение не се е променило установеното с решение №286 от 31.07.2020 г., постановено по гр. д. №132/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, че родителските права по отношение на малолетно дете Н. М. Я. ще се упражняват от майката, като на бащата се определя режим на лични отношения с детето. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана множество решения по чл. 290 ГПК, трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя, представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и е основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя – ответник по иска и въздействието му върху детето. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, заключението по комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза и социалните доклади. За да отхвърли иска е приел, че не е налице втората от предпоставките на чл. 132, ал. 2, т. 2 СК за лишаване от родителски права; приел е за установена първата от законовите предпоставки за това при преценка на обстоятелствата поради които ответникът не е полагал грижи за детето – лекувал се е от зависимост и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода; отчел е, че ответникът все пак му е давал издръжка, макар и чрез своите родители и, че считано от м. август 2021 г. детето се чувствало все по-добре при срещите си с него. В заключение съдът е приел е, че интересите на детето налагат то да поддържа хармонични отношения с двамата си родители, като при лишаването на биологичния баща от родителски права това би се осуетило.

Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. При постановяване на решението съдът е изходил от най-добрия интерес на детето, следователно не е налице твърдяното нарушение на чл. 3, т. 3 ЗЗДт, във връзка с пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДт.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №14 от 01.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №196/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА М. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. В. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 1000/хиляда/ лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]