Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Здравка Първанова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

1. Какъв е предметът на доказване и как се разпределя доказателствената тежест между страните при отрицателен установителен иск за собственост; 2. Следва ли, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, в които да направи свои фактически и правни изводи и следва ли тези правни изводи да бъдат мотивирани и обосновани или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК; 3. Длъжен ли е въззвиният съд да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост и след съвкупната им преценка да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет. Длъжен ли е да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя във въззивната жалба и да изложи мотиви по всяко от тях; 4. Какви са предпоставките, които следва да бъдат доказани, за да бъде обявен един имот за общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ; 5. Кои са индивидуализиращите белези на един поземлен имот. Площта на имота достатъчен индивидуализиращ белег ли е, за да се приеме, че всичко над тази площ е собственост на трето лице; 6. Какво е правното значение на първоначален акт за публична общинска собственост и последващ акт за публична общинска собственост, с който се изменят границите на имот, който е актуван като публична общинска собственост с предходен акт; 7. Следва ли съдът да зачете правната сила на влязлото в сила решение на ОСЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, което решение е придружено с издадена скица на имота и собствениците са въведени във владение. Допустимо ли е след това, без да бъдат оспорени по какъвто и да е начин тези документи и без да бъде извършена отчуждителна процедура, съдът да приеме, че общината е станала собственик на целия или на идеална част от така възстановения имот.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №******г. на „Адрита ООД, подадена чрез адвокат Б. Т., срещу въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Окръжен съд – Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е предметът на доказване и как се разпределя доказателствената тежест между страните при отрицателен установителен иск за собственост; 2. Следва ли, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, в които да направи свои фактически и правни изводи и следва ли тези правни изводи да бъдат мотивирани и обосновани или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК; 3. Длъжен ли е въззвиният съд да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост и след съвкупната им преценка да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет. Длъжен ли е да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя във въззивната жалба и да изложи мотиви по всяко от тях; 4. Какви са предпоставките, които следва да бъдат доказани, за да бъде обявен един имот за общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ; 5. Кои са индивидуализиращите белези на един поземлен имот. Площта на имота достатъчен индивидуализиращ белег ли е, за да се приеме, че всичко над тази площ е собственост на трето лице; 6. Какво е правното значение на първоначален акт за публична общинска собственост и последващ акт за публична общинска собственост, с който се изменят границите на имот, който е актуван като публична общинска собственост с предходен акт; 7. Следва ли съдът да зачете правната сила на влязлото в сила решение на ОСЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, което решение е придружено с издадена скица на имота и собствениците са въведени във владение. Допустимо ли е след това, без да бъдат оспорени по какъвто и да е начин тези документи и без да бъде извършена отчуждителна процедура, съдът да приеме, че общината е станала собственик на целия или на идеална част от така възстановения имот.

Ответникът по касация – община Царево, не изразява становище по чл. 287 ГПК.

К. жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №******г. по гр. д. №101/2021 г. на Районен съд – Царево, с което е отхвърлен предявеният от „Адрита ООД срещу община Царево иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 983/5983 ид. части от ПИ с идентификатор №66528.3.260 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-52/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: с. Синеморец, местност „Поляните, с площ: 5983 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за вилна сграда.

Въззивният съд е приел, че с протоколно решение от 17.06.1993 г. на ПК-Царево на наследниците на Г. Р. П. е възстановена нива от 5 дка, шеста категория в землището на с. Синеморец, местността „ Поляните, парцел №1260 от ч. земеустройствен план, изработен 1929 г. Последните са били въведени във владение на процесния имот на 08.10.1993 г. и е издадена скица №041/05.07.1993 г. Впоследствие с нотариален акт №106/1994 г. наследниците на Г. П. са продали на Н. Г. Н. процесната нива в местността „ Поляните, с площ от 5 дка. С нотариален акт №126/2002 г. на Н. Н. и Т. Н. е признато право на собственост в равни дялове на основание покупка на имот и преминала регулация с ПУП, одобрен със Заповед №РД 01-180/22.05.2002 г., с площ от 4788 кв. м. Посочено е, че имотът е идентичен с парцел №1260 от масив 3 по плана на земеустройство на с. Синеморец от 1936 г. с площ от 5 дка, като по скица имотът е с площ от 5, 257 дка. Съгласно нотариален акт №154/2004 г., Н. Н. и Т. Н. са продали на „Адрита ЕООД процесната земеделска земя с площ по нотариален акт 5 дка, а по скица – 5, 257 дка.

Възприемайки мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В случая част от бивш поземлен имот №66528.3.268 по КК на с. Синеморец, попадаща в поземлен имот №66528.3.260 по действащия КК и КР на селото, е общинска собственост по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като на първоначалните собственици по силата на протоколно решение №61/1.34 от 17.06.1993 г. на ПК- Царево е възстановено правото на собственост върху нива от 5 дка. в местността „ Поляните – толкова, колкото е била заявена от наследниците на Г. Р. П.. Същият обем земя е бил предмет и на последващите прехвърлителни сделки. Определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало от Областна дирекция „ Земеделие и впоследствие е съставен и АПОС №165 от 09.09.2009 г., с който е актуван бивш ПИ №66528.3.268 по КК на с. Синеморец. В случая не е изтекла и придобивна давност, тъй като до 01.06.1996 г. е налице забрана за придобиване на имоти – държавна собственост по давност, на 31.05.2006 г. с пар. 1 ЗД на ЗС е постановено спиране на давността по отношение на имоти, частна държавна или общинска собственост. Собствеността на общината по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ е върната като пасище – мера, което представлява публична общинска собственост и не може да се придобива по давност съгласно чл. 7 ЗОС.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият въпрос – относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за собственост, не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. В него е прието, че ищецът е доказал пълно и главно наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за собственост, заявявайки самостоятелни права върху процесната вещ. Ответникът [община] е установил фактите, от които произтича правото му на собственост, а именно, че същият е станал собственик на спорния недвижим имот по силата на закона на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съоразено е даденото в т. 1 ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ВКС, ОСГТК разрешение, съгласно което в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Ето защо в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с втория и третия въпрос на касатора следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /вкл. свидетелските показания и съдебно-техническа експертиза/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по седмия и четвъртия въпрос, касаещи задължението на съда да зачете влязлото в сила решение на ОСЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС /решение №212/06/02/2017 г. по гр. д. №1493/2016 г. на ВКС, I г. о./, съгласно която разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да се тълкува в смисъл, че земя останала след възстановяването на правата на собствениците е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Тази земя се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. В случая по силата на протоколно решение от 17.06.1993 г. на ПК- Царево е възстановено правото на собственост върху нива от 5 декара в местността „Поляните /толкова, колкото е била заявена от наследниците на Г. Р. П./, следователно частта от бивш поземлен имот №66528.3.268 по КК на с. Синеморец, попадаща в ПИ №66528.3.260 по действащия КККР, е общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Доколкото тези изводи на въззивната инстанция съответстват на цитираната по-горе съдебна практика, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по четвъртия и седмия въпрос от изложението.

Въпросите за индивидуализиращите белези на един поземлен имот и правното значение на първоначален и последващ акт за публична общинска собственост, с който се изменят границите на имот, актуван като публична общинска собственост, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили неговите решаващи изводи, поради което същите са ирелевантни. Те не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В тази връзка следва да се посочи, че основният решаващ извод на въззивния съд е, че процесният имот представлява публична общинска собственост, поради което не може да бъде придобит по давност, в каквато насока са релевираните от ищците твърдения.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/10.01.2022 г. по в. гр. д. №1853/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]