Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Снежанка Николова


Анотация

Въпрос

За приложението на чл. 113 ЗС във връзка с чл. 112 ЗС.
Относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението за отнемане на спорния имот, легитимиращо държавата като собственик, включително по въпроса досежно адресатите на конститутивното действие на решението за отнемане на имота.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА НИКОВА, СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. №******[/aam]******год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, ал. 1 и ал. 2.

Образувано е по постъпила Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Благоевград, приподписана от гл. юрисконсулт С. К., касационна жалба срещу решение №******[/aam]******год., постановено по въззивно гр. д. №******[/aam]******год. по описа на Софийски апелативен съд.

С въззивното решение се потвърждава решението от 08.03.2021 год. на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. №******[/aam]******год., с което са отхвърлени исковете на Държавата:

– с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо „Одит Консулт – 2006“ ЕООД, че същата е собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение друг вид самостоятелна сграда, заснет с идентификатор 04279.606.290.1.1 по КККР на гр. Благоевград, одобрена със Заповед №******[/aam]******год. на изп. директор на АГКК, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно документ за собственост, представлява: магазин №14, включващ целия партерен етаж на жилищен блок със застроена разгърната площ от 424.47 кв. м., заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м., състоящ се от търговска зала, седем склада и санитарен възел, находящ се в гр. Благоевград, ул. „Катина и Никола Хайдукови“ №45, кв. 123, парцел VIII с планоснимачен №5201 по действащия план на Благоевград към 1996 год.;

– с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото ѝ на собственост върху същия недвижим имот спрямо „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД и за осъждане на дружеството да предаде владението върху спорния имот.

В мотивите си въззивният съд възприема обективираните в първоинстанционното решение фактически констатации като сочи, че същите не се оспорват от страните. С влязло в сила на 14.11.2012 год. решение, постановено в производство по глава ІII от Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/, /отм./, процесният имот е отнет от Р. Д. Д. в полза на държавата. Не се установява исковата молба да е била вписана, нито има данни за вписана възбрана върху имота. Вписано е постановеното решение с вх. рег. №от 03.06.2013 год. След влизане в сила на решението, но преди тази датата – на 15.03.2013 год., в книгите по вписванията е отразена сделка с процесния имот, по силата на която Р. Д., действащ като ЕТ и със съгласието на съпругата си, дарява същия на сина си Д. Р. Д.. На 05.02.2015 год. последният продал имота на първия ответник „Одит Консулт – 2006“ ЕООД, който от своя страна го внесъл като непарична вноска в капитала на „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД, като апортът е вписан в Службата по вписванията на 07.08.2015 год. В производство по чл. 135 ЗЗД, по което е образувано гр. д. №163/2017 год. на Окръжен съд – Благоевград, извършеното дарение е обявено за относително недействително по отношение на държавата с влязло в сила решение. С него обаче са отхвърлени предявените Павлови искове срещу последващите приобретатели на имота, поради което и държавата търси защита в настоящото производство по разрешаване на възникналия вещноправен спор.

Съобразявайки изложените констатации, въззивният съд приема, че в настоящия случай е налице конкуренция между актове на разпореждане с вещни права, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател. При този извод съдебният състав намира за приложима разпоредбата на чл. 113 ЗС, която счита, че придава оповестително-защитно действие на вписването. Съгласно мотивите към решението, въпросът за това, дали праводателят на ответниците е бил собственик на имота не стои за разрешаване, тъй като и държавата и надареният са придобили права от собственика на имота, като конкуренцията между тях се разрешава именно с оглед момента на вписването на акта за придобиване на собствеността. Следователно, доколкото дарението е вписано преди влязлото в сила конститутивно решение по чл. 42 ЗС и сл. Г /отм./, то установената конкуренция на права се разрешава в полза на надареното лице и неговите правоприемници, на които държавата не може да противопостави постановеното в нейна полза решение по отнемане на спорния имот. Със същият аргумент съдебният състав е обосновал и изводът си за непротивопоставимост на влязлото в сила решение по конститутивния иск за отнемане в полза на държавата на процесния недвижим имот, като е намерил за неприложима разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК. Що се отнася до въведеното възражение за нищожност на договора за продажба от 05.02.2015 год., съдът е посочил, че същото е несвоевременно релевирано, а освен това и неоснователно. При така изложените съображения е формиран крайният извод за неоснователност на предявените от държавата собственически искове.

В касационната жалба Държавата се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 при формулирани осем правни въпроса. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси се свеждат до приложението на чл. 113 ЗС във връзка с чл. 112 ЗС, както и относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението за отнемане на спорния имот, легитимиращо държавата като собственик, включително по въпроса досежно адресатите на конститутивното действие на решението за отнемане на имота, както и по въпроса относно задължението на съда да се произнесе в мотивите към решението по нищожността на правните сделки. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По отношение въпроса за приложимостта чл. 113 ЗС в хипотезата на конкуренция на права съгласно влязло в сила конститутивно съдебно решение и сделка по дарение, се поддържа необходимост от произнасяне с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД, чрез адв. Б. Б. и от „Одит Консулт 2006“ ООД, чрез адв. П. П., в които се оспорва жалбата, като се излагат аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въпросът относно задължението на съда да се произнесе в мотивите към решението по нищожността на правни сделки не обосновава предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с ТР №1/27.04.2022 год. на ВКС по тълк. д. №1/2020 год., ОСГТК. Макар и лаконично, съдът е обективирал волята си по основателността на наведеното възражение за нищожност на договора от 05.02.2015 год. Липсата на мотиви има отношение към правилността и обосноваността на решението, но сама по себе си не обективира противоречие с цитираната тълкувателна практика, съгласно която съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях и без да е направено възражение от заинтересованата страна, стига нищожността да произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Обосновани са обаче наведените от касатора доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси за приложението на чл. 113 ЗС във връзка с чл. 112 ЗС, както и относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението за отнемане на спорния имот, легитимиращо държавата като собственик, включително по въпроса досежно адресатите на конститутивното действие на решението за отнемане на имота. Поставените въпроси обуславят решаващите изводи на съда по предмета на спора, но са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения: №113 от 16.11.2017 год. по гр. д. №229/2017 год., II г. о., №121 от 11.04.2011 год. по гр. д. №1400/2009 год., I г. о., №68/20.02.2012 год. по гр. д. №719/2011 год., I г. о., №584/23.06.2009 год. по гр. д. №1663/2008 год., IV г. о., №87 от 5.07.2018 год. по гр. д. №4028/2017 год., II г. о., №60086 от 15.06.2021 год. по гр. д. №3629/2020 год., I г. о.; №121 от 11.04.2011 год. по гр. д. №1400/2009 г., I г. о.

При това положение е безпредметно да се изследва релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса за приложимостта чл. 113 ЗС в хипотезата на конкуренция на права съгласно влязло в сила конститутивно съдебно решение и сделка по дарение, която частна хипотеза попада под обхвата на горепосочените по-общо формулирани въпроси.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №457 от 31.03.2022 год., постановено по въззивно гр. д. №1688/2021 год. по описа на Софийски апелативен съд по подадената Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Благоевград, приподписана от гл. юрисконсулт С. К., жалба срещу него.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 670.46 лв. /три хиляди шестстотин и седемдесет лева и 46 ст./ и в същия срок да представи вносния документ. При изпълнение на това указание делото да се докладва за насрочване, в противен случай – за прекратяване.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]