Анотация

Въпрос

Кога е налице обикновена небрежност и кога груба небрежност и какви са критериите за разграничаването им с оглед правилното приложение на чл. 201, ал. 2 КТ и може ли съдът да изключи възможността за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ, само въз основа на преценката му за неосигуряване от страна на работодателя на безопасни условия на труд, без да изследва механизма на увреждането във връзка с поведението на работника, с оглед на житейската и формална логика и опит и има ли пряка причинна връзка на неговите действия и изброените от съда нарушения от страна на работодателя, с увреждането?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело №******[/aam]******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт П. Т. и на К. М. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. С., срещу въззивно решение №******[/aam]******г. по гр. дело №******[/aam]******г. на Врачанския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Врачанския районен съд ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура /ДП НКЖИ/ е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на К. М. М., [населено място], сумата 15 498.81 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично увреждане на здравето – ампутация на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова злополука от 16.10.2020 г., призната като такава с разпореждане №37/29.10.2020 г. на ТП Враца към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане и са присъдени деловодни разноски, като искът е отхвърлен за разликата над 15 498.81 лв. до 34 498.81 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], като трето лице-помагач на ответника по иска.

ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура /ДП НКЖИ/ обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 5 498.81 лв. до 15 498.81 лв. и относно присъдените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура – К. М. М., не е представил становище в срок.

К. М. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат М. С., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Врачанския районен съд за отхвърляне иска на К. М. за присъждане на обезщетение за претърпяна от него трудова злополука за разликата над 15 498.81 лв. до 34 498.81 лв.

Ответникът по касационната жалба на К. М. М. – ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, не е представил становище в срок.

Въззивният съд е приел за установено, че К. М. М. е изпълнявал длъжността „Работник, поддържане железен път и съоръжения“ към ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура. На 16.10.2020 г. в монтажно-демонтажна база М. – временно работно място в предприятието, при извършване на дейност по товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси на и от автомобил е настъпила трудова злополука, при която е пострадал ищецът. С разпореждане №37/29.10.2020 г. на ТП – Враца към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. №Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. на ТП – Враца от осигурителя ДП „НКЖИ“ – Железопътна секция – Враца, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

От заключението на медицинската експертиза се установява, че състоянието на дясната ръка на ищеца е добро, като е налице затрудняване на хватателната способност на дясна ръка, като увреждането е трайно за цял живот, без да е налице пълно отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Ампутационният чукан е с възстановени меки тъкани на същия и не са налице вторични сраствания около нервите на засегнатата ръка. Продължителността на болките е била от момента на травмата до няколко седмици след същата. След загубата на пръста се затруднява хватателната способност, което е увреждане за цял живот, но не се губи цялата функция на ръката. Петият пръст няма такава сила на функцията на ръката, той се смята за пръст, който не влияе върху самата функция на ръката. Има затруднено сгъване и няма крайно такова на четвърти пръст в областта на крайната костица – фаланга, тъй като пети и четвърти пръст работят с една част на мускула сгъвач, когато страда единият пръст, понякога страда и другия с хватателната функция. От заключението на приетата по делото психологическа експертиза се приема за установено, че ищецът се характеризира с умерена социалност, склонност към морализация. Податлив е към тревожни неразположения, недоверчив е, загрижен е за социалното си положение, чувствителен е към критика, обидчив е. Мобилизиран и амбициозен е, ако трябва да защитава интересите си, с леко занижена самооценка е. Промените в настроението му се обуславят основно от външни фактори. Със среден праг на емоционална устойчивост е. Възприема случилите се събития като наказание. Към момента на изследването изпитва чувство потиснатост и несигурност, което се изразява и чрез поставянето на комуникативни бариери между него и останалите. Данните от изследването показват, че обикновено поддържа нормален емоционален тонус. Чувства безпокойство от възможно наказание или уволнение в бъдеще. Търси справедливост.

При обсъждане размера на паричното обезщетение въззивният съд е взел предвид естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия. Предвид характера на полученото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, видът и обемът на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното му здраве, фактът, че е налице затрудняване в хватателната способност на дясна ръка, като увреждането е трайно за цял живот и възрастта на М., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата 16 000 лв. Според въззивния съд не са налице доказателства за допусната груба небрежност от К. М.. Установяването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, но същият в конкретния случай не е установил при условията на пълно и главно доказване този факт. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В конкретния случай, на ищеца К. М. е било възложено изпълнение на дейност, която не влиза в преките му задължения /на практика на общ работник/, и за която липсват каквито и да било доказателства да притежава съответна правоспособност или да е специално обучен, но въпреки това М. е изпълнявал възложената му задача в интерес на работата, при което не би могло да се приеме, че е допуснал груба небрежност. Съгласно чл. 77, т. 9 Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения от 2006 год. лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, са длъжни да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането или преместването му, за направляване на дългомерни или обемисти товари прикачвачите да използват прътове с куки или въжета. Същите са длъжни да наблюдават непрекъснато работната площадка и да предприемат спускане на товара единствено след подаден сигнал. В конкретния случай не е изяснен механизма на спускане на товара- дали лицето управляващо повдигателното съоръжение/кранистът/ е спуснал товара след подаден сигнал. От размера на обезщетението следва да се приспадне единствено полученото обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в размер на 501, 19 лв. по сключен от ответника договор за застраховане на работниците и служителите.

Касаторът К. М. М. е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК: При решаване на въпроса за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следва ли съдът да се ограничи до изброяване на част от конкретните обстоятелства от значение за претендираното обезщетение или следва да отчете всички обстоятелства, от които зависи размера на претендираното обезщетение и да посочи значението им за размера на неимуществените вреди. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно – т. 11 ППВС №4/1968 г. и решение №11/27.01.2014 г. по гр. дело №3684/2013 г. на 3 г. о.

Касационната жалба на М. е подадена в срок, редовна е и е допустима. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне иска на К. М. за присъждане на обезщетение за претърпяна от него трудова злополука за разликата над 15 498.81 лв. до 34 498.81 лв.

Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително посочената от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида, характера и тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения.

Касаторът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, [населено място], е изложил доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС: Кога е налице обикновена небрежност и кога груба небрежност и какви са критериите за разграничаването им с оглед правилното приложение на чл. 201, ал. 2 КТ и може ли съдът да изключи възможността за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ, само въз основа на преценката му за неосигуряване от страна на работодателя на безопасни условия на труд, без да изследва механизма на увреждането във връзка с поведението на работника, с оглед на житейската и формална логика и опит и има ли пряка причинна връзка на неговите действия и изброените от съда нарушения от страна на работодателя, с увреждането.

Касационната жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, е подадена в срок, редовна е и е допустима. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. и трябва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която основание е уважен искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над 5 498.81 лв. до 15 498.81 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за да се извърши проверка за съответствието на дадения отговор с посочената от касатора практика на ВКС – решение №45 от 08.04.2021 г. по гр. дело №1580/2020 г. на ВКС, IІІ г. о, решение №60165 от 19.08.2021 г. по гр. дело №3529/2020 г. на ВКС, решение №208 от 12.05.2020 г. по гр. дело №4494/2018 г. на ВКС, IV г. о, решение №159 от 15.01.2018 г. по гр. дело №251/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №218 от 15.03.2021 г. по гр. дело №1092/2020 г. на ВКС, IV г. о, решение №291 от 11.07.2012 г. по гр. дело №951/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №125 от 04.05.2016 г. по гр. дело №4417/2015 г. на ВКС, IV г. о, решение №130 от 16.07.2019 г. по гр. дело №800/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №977 от 14.10.2010 г. по гр. дело №298/2009 г. на ВКС, IV г. о, решение №60 от 05.03.2014 г. по гр. дело №5074/2009 г. на ВКС, IV г. о.

На касатора ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, [населено място], следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №260452 от 18.10.2021 г. по гр. д. №3144/2021 г. на Врачанския районен съд ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, [населено място], е осъден на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на К. М. М., [населено място], обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично увреждане на здравето – ампутация на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова злополука от 16.10.2020 г. за разликата над 5 498.81 лв. до 15 498.81 лв.

УКАЗВА на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]