Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емил Томов


Анотация

Въпрос

дали А. Т. е извършил продажбата на земеделските земи поради заплашване от трети лица въззивният съд е приел за доказано опорочаването на волята на ищеца, поради възбуждане на основателен страх, конкретен и субективен. Доказателствата за заплашване са косвени, доколкото свидетелите нямат преки впечатления от извършването му, но са достатъчни да установят изложените от ищеца твърдения и да обосноват несъмнен извод по основанието на иска. Изтъкнато е, че заплашване е било осъществено, както сочат показанията на полицейските служители относно възприетия от тях страх и молбата за помощ от ищеца в банката след

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Д. , чрез адв. Б. С. от АК-Р. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Русенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 23.07.2021г по гр. д №******го на 08.09.2015г с нот акт №******г на помощник-нотариус Х. Б. договор за покупко- продажба на земеделски земи в землището на с С. , обл. Р. с купувач ответика по иска А. Т. Д. от [населено място] вода, обл. Р.. От твърденията на страните по делото е прието за безспорно, че на 06.09.2015г. в дома на ищеца, представляващ апартамент в [населено място] в който живеел сам, дошли група лица от ромски произход, представили се за строителна бригада с предложение да извършат саниране на жилището На същата дата е подписан договор за изпълнение за сумата 1200 лв. с изпълнител С. В. представен по делото, а от показанията на св. А. В. е прието за установено, че двамата с посочения изпълнител са извършили договорените и други строителни работни и оттогава познават ищеца, но не са го заплашвали. Разпитан по делото Р. Т. , брат на ищеца, е свидетелствал в подкрепа на твръденията му, че тези две лица нахлули в апартамента му, намерили документите за собственост на процесните имоти и до осъществяване на сделката, която организирал В. В. , брат на С. В. , не го оставяли сам, не му ползовлявали контакти с други лица и да телефонира, оставали да спят в дома му, карали го с автомобил до [населено място], третирали го като арестант и го заплашвали, а той не бил в състояние и не смеел да им се противи Още на следващия ден го завели да се снабди със скици за продажбата, като навсякъде го придружавали. Като свидетел е разпитан помощик- нотариуса Х. Б. Документите за сделката били донесени в офиса от лице от ромски произход на име В. , като помощник- нотариуса първоначално го изгонил, но след обаждане от Д. , когото познавал, приел да подготви сделката, осъществила се на следващия ден в обявения час с лично явяване на страните. Същото лице (В.) присъствал, но свидетелят разпоредил да чака отвън, тъй като не е страна. Продавачът Т. изглеждал спокоен. Цената от 16 000 лева била преведена по банков път. Разпитан като свидетел, В. В. отрича да познава ищеца, изнася данни, че е приятел с ответника Д.. За обстоятелствата след превода на парите по банков път, се свидетелства в показанията на Вл. А. , управител на банков клон на „Алфа Банк” Ищецът, който е в напреднала възраст, искал да изтегли голяма сума пари в брой, без разумно обяснение за какво са му. Същият не е бил познат като клиент на клона. Не изглеждал притеснен или уплашен, а по-скоро ядосан, че го бавят. По същото време се обадил управителя на друг банков клон, попитал дали при тях е издвал възрастен господин да тегли голяма сума пари, за което оттам били уведомили полицията. Двама полицейски служители пристигнали на място. Те са допуснати и разпитани като свидетели от въззивния съд, тъй като първоинстационният съд не е допуснал разпита им на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, но в нарушение на тази процесуална норма. Според показанията на двамата полицески служители Г. и П. , проверили сигнала, ищецът Т. бил уплашен, устата му треперела и се обърнал към тях с думите „Помогнете ми !” Разказал, че сумата от 10 000 лева искал да изтели за да се разплати с лицата извършили ремонт в жилището му, като посочил на полицайте автомобила в който те го чакали пред банката. Полицаите снели обясненията им и посетили дома на ищеца, където видимо не установили извършени работи на висока стойност. При така стеклите се обстоятелства, предвид намесата на полицията, която предупредила посочените лица, ищецът предал на придружителите си само 200лв, но още на следващия ден биригадата продължила да иска от него 9000 лева и ищецът подал жалба в полицията. По образуваната предварителна проверка разследващият полицай /свидетелката П./ установила, че ищецът е изтеглил от свои сметки и предал на същите лица и други суми пари, че в продължение на 4-5 дни те са били непрекъснато с него, не са го оставяли сам като нощували в жилището му, че посредник и инициатор за процесната сделка бил В. В., а другите лица от ромски произход са негови родственици. Въззивният съд е обсъдил всички показания, като за състоянието на ищеца е ценил възприятията на двамата полицейски служители, които са имали и вербален контакт с него и защото като е видял униформите им и разбрал длъжността им, се е обърнал към тях за помощ, докато управителят на банковия клон (св. А.)е възможно погрешно да е възприел страха на ищеца като гняв.

По спорния въпрос дали А. Т. е извършил продажбата на земеделските земи поради заплашване от трети лица въззивният съд е приел за доказано опорочаването на волята на ищеца, поради възбуждане на основателен страх, конкретен и субективен. Доказателствата за заплашване са косвени, доколкото свидетелите нямат преки впечатления от извършването му, но са достатъчни да установят изложените от ищеца твърдения и да обосноват несъмнен извод по основанието на иска. Изтъкнато е, че заплашване е било осъществено, както сочат показанията на полицейските служители относно възприетия от тях страх и молбата за помощ от ищеца в банката след

продажбата на земите, фактът, че ремонтната бригада го е чакала в близост до банката, видът на ремонта – повърхностен, неструващ 10 000 лева, още повече че възнаграждението за СМР е договорено на 1200лв.;

отричането на определени опровергани от проверката на разследващите органи факти за замесените лица, съответстващи напълно на изложеното от ищеца. Съдът е съобразил и отричането на факта, че лицето В. В. е посредничил за продажбата на имотите както се изяснява от показанията на помощник-нотариуса

и на полицейските служители. Косвено доказателство за заплашване са и показанията на брата на ищеца Т. който е възприел състоянието му, обстоятелството че в продължение на няколко дни не е бил оставян сам, групата се е настанила в дома му и го е съпровождала навсякъде, без да му даде възможност да се обади дори на брат си.

През този период, установено от извлечението от банковата

сметка на ищеца, на 07.09.2015г. той е изтеглил наличната сума от 4820лв за което няма друго обяснение, освен твърденията му. Съвкупната преценка е довела до извод, че са отправени заплахи за убийство на ищеца и брат му

от третите за сделката лица, правили ремонт в дома му. Те са се настанили се в дома на 75г възрастен човек който живее сам и няма семейство. редвид личностовата характеристика на заплашвания, който не е могъл да се противопостави на упражнения натиск, при него са предизвикали страхови представи, под чието въздействие ищецът е сключил сделката. Личността на ищеца се явява правно релевантно обстоятелство, което обосновава възможността при конкретната обстановка да са формирани у него страхови представи. .

Оплакването на касатора Г. Д. , представляван от адв Б. С., е за съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Съдът служебно е допуснал гласни доказателства и е основал решението си на тях, без да има такова искане в жалбата на насрещната страна Приел е за установено заплашване на база предположения и косвени данни

Към касационната жалба е приложено изложение. Изтъква се предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК поради очевидна неправилност на решението като постановено в нарушение на чл. 269 ГПК, основано на събрани в нарушение на процесуалните правила и на основни принципи на процеса гласни доказателства, които нямат и доказателствена стойност

Формулират се множество въпроси, изтъква се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК поради противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и установена практика на ВКС в реш.№288/2014г на 1-во г. о, реш. №233/2018г на 1-во т. о на ВКС, реш. №252/2012г по гр. д №629/2011г на 4-го г. о на ВКС. Поставят се процесуалноправните въпроси може ли въззивният съд служебно да събира гласни доказателства, без да има такова искане във въззивната жалба; ограничен ли е съдът от посочените пороци, доводи, възражения във въззивната жалба на жалбоподателя; за точното прилагане на чл. 266 ГПК относно доказателствата, които могат да се събират; допустимо ли е решението да се основава на гласни доказателства, събрани в нарушение на чл. 266 ГПК, да се основава на показания на свидетел в родствени отношения със страната, без да се обсъдят всички доказателства по делото и допустимо ли е да се кредитит показания, непочиващи на лични възприятия. По последните въпроси, касаещи приложението на чл. 172 и чл. 235, ал. 2 ГПК се изтъква противоречие с множество решения от практиката на ВКС. Формулиран е въпрос относно провежданото доказване, свързано с наличието на заплаха: допустимо ли е да се приема основанието само на база косвени данни и предположения, като противоречието е с решение 1050-91 Първо г. о на ВКС според което главното доказване следва да е винаги пълно. Обобщено, по въпросите може ли въззивният съд служебно да събира гласни доказателства без да има такова искане във въззивната жалба и за възможността да се приеме унищожаемост поради заплашване само на база „косвени данни и предположения” без да има данни кога и с какви действия е извършено заплашването, се изтъква и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Фопмулира се и въпрос относими ли са към основанието по чл. 30 вр чл. 27 ЗЗД факти, осъществили се след сделката, след изразяване на правновалидна воля за сключването й. Сочи са очевидна неправилност на решението по този въпрос като се поддържа, че съдът е отдал значение на ирелевантни обстоятелства, осъществили се след сделката.

Ответникът по жалбата, представляван от адв В. В. в писмен отговор оспорва посочените в изложението съображения и основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по закон, изводите му са логични правилни и подкрепени с доказателства Твърдят се процесуални нарушения, които не са допуснати. Не е заявена претенция за разноски.

След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не е налице изтъкваната от касаторите очевидна неправилност като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол, когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, не са приложени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила гарантиращи съобразено с основните принципи на процеса решаване на правния спор, или се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда. Това не се констатира в настоящия случай. Съдът е приложил съответна за спора материалноправна норма (приложимия закон) като е основал изводите си на събраните с участие на страните по делото доказателства, след объсждането им Решаващите съображения на въззивния съд не почиват на невярна констатация, или нелогичност на изводите.

Основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е налице и по свързано формулираните процесуалноправни въпроси, засягащи прилагането на чл. 266 ГПК

Въззивният съд не е допуснал противоречие с разясненията в ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК на ВКС, като по въззивна жалба на ищеца, в която се съдържа оплакване за неизяснена фактическа обстановка по делото и се изтъква връзка с факти, разследвани по висящо досъдебно производство предвид случилото се с жалбоподателя А. Т. в периода 06-08.09.2015г, е направено доказателствено искане за експертиза, нейното назначане не е допуснато, но предвид чл. 266, ал. 3 ГПК въззивния съд отстранява допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при събирането на доказателствата, като с определение допуска призоваването на отказани в нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд двама свидетели. Тези свидетели в качеството си на длъжностни лица и действащи полицай в сектор „криминална престъпност” при ОДМВР Р. , при извършена от тях проверка по сигнал, са посетили банковия клон на „Алфа Банк”, откъдето на установената дата ищецът Т., съпровождан от лица за които се твърди, че са упражнявали заплахата, е изтеглил значителна сума пари за да им я предаде. Призованите от въззивния съд длъжностни лица са възприели обясненията на ищеца, както и на придружаващите го лица от ромски произход за случващото се, възприели са обстоятелства от съществено значение за изясняване на релевантните по спора факти. Сведенията им са били предмет и на образувано досъдебното производство за престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, водено срещу неизвестен извършител, за което служебно е изискана справка от РС Русе. Поради това служебната активност на въззивния съд да призове посочените лица като свидетели предвид отказа на първоинстанционния съд да допусне изслушването на двамата полицаи на служба в ОДМВР Р. , независимо че във въззивната жалба не е имало изрично искане в тази носока, е в съответствие с указаното в т. 3 ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК на ВКС по отношение на задълженията на въззивната инстанция за служебна инициатива при събиране на доказателства в определени случаи. Разпитът на свидетели като доказателствено средство не е изключен от приложното поле на указаните хипотези, като във въззивната жалба е имало оплаквания за неизяснена фактическа обстановка, за неустановяване на обективната истина не по вина на страната, която обжалва. Въззивният съд, като е констатирал съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд при попълване на делото с доказателства, съобразявайки задълженията си да го отстрани в настоящия случай, е процедирал съгласно водещото указание в ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК, че определящо за правомощията на въззивната инстанция е съчетаното прилагане на служебното, диспозитивното и състезателното начало в процеса.

По въпросите, с които се оспорва обсъждането и оценката на събраните по делото гласни доказателства не е отговорено на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК Въззивният съд не е основал решението си единствено на показанията на свидетеля Т., брат на ищеца, нито е кредитирал показания на свидетели, които не са основани на непосредствени възприятия. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по останалите формулирани въпроси. При изследване на основанието по чл. 30 ЗЗД въззивният съд е изтъкнал и съобразил именно критериите, установени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Съобразена е посочената в решение №222/2017г по гр. д №4594/2016г на Четвърто г. о на ВКС необходимост да се съобразяват личностните характеристики на прехвърлителя по сделката, в случая предвид възможността при ищеца да се формират страхови представи под въздействие на група лица, действали целенасочено съгласувано. Част от тях, под предлог извършван ремонт са се настанили в дома на ищеца, който живеел сам. Под предлог че им дължи още пари, каквото задължение не се установява да съществува за ищеца, тези лица са поставили действията и контактите на А. Т. под свой контрол, иззели намерени в дома му документи и чрез заплахи са оказвали натиск върху него да се разпореди с наличните си спеставяния, както и да отчужди притежавано имущество в полза на посочени от тях лица. Самоличността и поведението на лицата, действали по този съгласуван и противоправен начин, е предмет на разследване по образуваното досъдебно наказателно производство, а в настоящето исково производство е разрешен спора с купувача по договора Г. Д. за унищожаемост на конкретна разпоредителна сделка, сключена от ищеца поради заплашване, който извод окръжният съд е основал на съвкупна преценка на доказателства, включително косвени такива, но преценени във взаимна връзка и от естество да доведат до извод за проведено пълно и главно доказване за порока на сделката. Осъществено е заплашване от трети лица и в решението е посочено кои са те. Съобразена е установената практика на ВКС по критерия дали средства като използваните могат да възбудят основателен страх. Такива средства са осъществена психическа принуда, включително с цел да се удовлетвори имуществена претенция, в комбинация с действия които целят и като краен резултат формират страх у лицето за живота и сигурността, негова и на близките му, под въздействие на който представи се сключва сделката. Страхът е субективна категория, преценявана с оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, които заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т. е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Обсъдени са поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото и доводите на страните, поради което не е налице противоречие с установената и изтъкната от касатрора обилна практика на ВКС по този поставен въпрос, или поради нарушаване принципа на непосредственост (реш. №15/2015г по гр. д №4604/2014г на 4-го г. о на ВКС, реш. №66/2015г по гр. д №5839/2014г на 4-го г. о на ВКС ) . Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица Правно релевантно е как и при какви обстоятелства заплашването разкрито, по какъв начин е преустановено или субективното въприятие за заплаха е преодоляно, които факти подлежат на установяване с всички доказателстени средства Поради това, доказателства за състоянието, проявите, качествата, социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост и преживяно психическо насилие, възприети от близки на заплашвания, от трети лица, включително от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения преди, по време или след реализиране на сделката, са допустими и относими и се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като се спазват указанията в установената константна практика на ВКС за приложимите процесуални правила при събране на доказателства и обсъждането им в решението. По формулираните в тази връзка въпроси на касатора, изразяващи защитните тези на ответника в процеса и представляващи по същество оплаквания за процесуални нарушения, не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с реш.№131/2013г по гр. д №1/2013г, нито основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос, нито изводите на въззивния съд сочат на очевидна неправилност на решението, както неоснователно се поддържа.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №376/23.12.2021г. по в. гр. дело №676/2021г. на Русенски окръжен съд

Определението не подлежи на обжалване


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]