Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от Върховен касационен съд


Анотация

Въпрос

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в молбата доводи, с позоваване на многобройна съдебна практика, на която според касаторът произнасянето на въззивния съд противоречи; 2. Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на касатора при условие, че същият е завладял имота от собственика на правото на строеж, като е извършил всички фактически действия по завършване на строежа и неговото въвеждане в експлоатация и го е владял от построяването му до настоящия момент, с позоваване на противоречие по този въпрос с ТР №1/2012 год. и на ТР №4/2012 год., двете на ОСГК на ВКС; 3. В какво се състои разликата между т. н. „търпими действия и действията по владението на имота с цел придобиването му по давност; и относно това описаните действия по изграждане, завършване на сградата с лични средства, труд и материали, подобряване на сградата и поземления имот представляват ли търпими действия или са действия по владението на имота, като касаторът поддържа, че произнасянето по тази група въпроси противоречи на представената от него съдебна практика – решение №262/29.11.11 год. по гр. д. №342/2011 год. ІІ г. о., определение №311/25.05.15 год. по гр. д. №1386/2015 год. І г. о. и решение №174/2.12.15 год. по гр. д. №1744/2015 год. на І г. о. на ВКС.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. №******[/aam]******година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Р. М. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Б., обжалва в срок въззивното решение №******[/aam]******год. по гр. д. №******[/aam]******год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №******[/aam]******год. по гр. д. №******[/aam]******год. на РС-гр. Перник в частта му, с която е допусната съдебна делба между касатора и Е. М. Б. при равни дялове на следните имоти в [населено място]: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение жилище /апартамент/, с площ 113 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2 ид. ч. от тавански етаж и 1/2 ид. ч. от правото на строеж, 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение жилище /апартамент/, с площ 113 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2 ид. ч. от тавански етаж и 1/2 ид. ч. от правото на строеж, 3. сграда с идентификатор ****, с предназначение селскостопанска сграда с площ 15 кв. м., 4. сграда с идентификатор ****, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, с площ 36 кв. м., 5. сграда с идентификатор ****, с предназначение селскостопанска сграда с площ 28 кв. м., 6. сграда с идентификатор ****, с предназначение селскостопанска сграда с площ 63 кв. м., всички находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2008 год. с адрес в същия град, [улица].

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това бъде уважено възражението му за придобиване по давност на горните делбени имоти и искът за делбата им бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените пред всички инстанции разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в молбата доводи, с позоваване на многобройна съдебна практика, на която според касаторът произнасянето на въззивния съд противоречи; 2. Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на касатора при условие, че същият е завладял имота от собственика на правото на строеж, като е извършил всички фактически действия по завършване на строежа и неговото въвеждане в експлоатация и го е владял от построяването му до настоящия момент, с позоваване на противоречие по този въпрос с ТР №1/2012 год. и на ТР №4/2012 год., двете на ОСГК на ВКС; 3. В какво се състои разликата между т. н. „търпими действия и действията по владението на имота с цел придобиването му по давност; и относно това описаните действия по изграждане, завършване на сградата с лични средства, труд и материали, подобряване на сградата и поземления имот представляват ли търпими действия или са действия по владението на имота, като касаторът поддържа, че произнасянето по тази група въпроси противоречи на представената от него съдебна практика – решение №262/29.11.11 год. по гр. д. №342/2011 год. ІІ г. о., определение №311/25.05.15 год. по гр. д. №1386/2015 год. І г. о. и решение №174/2.12.15 год. по гр. д. №1744/2015 год. на І г. о. на ВКС.

Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го със значението на решението за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съделителката Е. М. Б., чрез пълномощника й адв. Р. К., в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, с която е допусната делбата на описаните сгради, построени в имот в [населено място], [улица], въззивният съд приел, че същите са останали в наследство от наследодателя на страните М. Б. П., починал на 30.09.2018 год. Приживе същият е придобил на основание договор с община Перник право на строеж в имота, въз основа на което е построена двуетажната жилищна сграда, за която е издадено разрешение за строеж. В същата са обособени два самостоятелни обекта, жилища на всеки от етажите. Останалите построени в имота сгради съдът приел, че нямат самостоятелно, а функционално и обслужващо значение спрямо основната сграда, поради което приел, че също са собственост на наследодателя на страните, а не на собственика на земята, позовавайки се на чл. 97 и чл. 98 ЗС.

Съдът приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, да е придобил построените в имота сгради по давност, тъй като не е установено от събраните свидетелски показания упражняваната от него фактическа власт върху имота да е породила правни последици на придобиване правото на собственост. Имайки предвид оплакванията във въззивната жалба относно преценката на свидетелските показания за обосноваване на изводите, въззивният съд е обсъдил задълбочено в изложените мотиви показанията на разпитаните две групи свидетели, като е посочил конкретно кои от тях и защо кредитира. Въз основа на тази съвкупна преценка на целия доказателствен материал е обосновал и извода, че собственик на построените сгради е бил наследодателят на страните, който приживе е допуснал семейството на сина си в построената жилищна сграда. В същата живеел и той със свидетелката Б., като участието на касатора в подобряването на имота с построяване на допълнителни постройки, дори и да е осъществено с негови кредитни средства, не обосновава извод за придобиване по давност на правото на собственост върху основната жилищна сграда. Съдът приел още, че същата е построена със средства на наследодателя, за което данни се съдържат освен в показанията на свидетелите на ищцата, и в тези на ангажирания от касатора свидетел Н. Р..

При така установените факти въззивният съд приел, че касаторът не е осъществявал владение на собствено основание нито на сградите, нито на етажа, на който живеел със семейството си, поради липса на манифестирано по отношение както на баща му приживе, така и по отношение на сестра му след неговата смърт, намерение да свои имота за себе си. Приел, че се касае за търпими действия, които изключват приложението на чл. 69 ЗС. Тъй като спорните сгради в имота не са загубили наследствения си характер след смъртта на наследодателя на страните, същите са допуснати до делба при определените в чл. 5, ал. 1 ЗН квоти на наследниците му, негови низходящи.

С оглед на тези съображения въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност приживе на наследодателя, както и по отношение на наследствените части на другия сънаследник, както и въпросът по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение както на собственика /наследодателя/, така и по отношение на другите сънаследници след смъртта му, са релевантни за извода по поддържаното от касатора възражение за придобивна давност. Произнасянето по тях обаче не е в противоречие с цитираната от него съдебна практика, както и на задължителната такава, обективирана в ТР №1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от установените факти по делото, в т. ч. относно наследствения характер на спорните сгради, поради което и не е налице произнасяне по формулираните материалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика.

Не е налице и противоречие с ТР №4/2012 год. на ОСГК на ВКС в контекста на поддържаното от касатора позоваване на релевираното от него възражение в настоящето производство, като изявление на неговото субективно отношение за своене на имотите, предмет на иска за делба. Липсата на доказателства за придобиване на собствеността по давностно владение от 1990 год., т. е. приживе на наследодателя, обосновават извода за приложението на наследственото правоприемство като основание за упражняваната фактическа власт.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно презумпцията по чл. 69 ЗС е предпоставен от поставеното в него условие имотът да е завладян от него, какъвто факт съдът е отрекъл да е установен. Поради това и въпросът представлява израз на поддържаното от касатора оплакване против направения от съда извод за неоснователност на възражението му за придобиване по давност на собствеността на сградите приживе на баща му, въз основа на което обосновава и тезата си за липса на наследствен характер на имота. Същото не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство, както и изводът на въззивния съд относно „фактическите действия, извършвани от касатора по завършване на строежа, въвеждането му в експлоатация”, представляващи израз на поддържания от касатора довод за друг извод по въпроса за владението. Правилността на извода на въззивния съд, че не е налице в случая осъществявано владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а търпими действия, предпоставя обсъждане на установените по делото факти, което е извън предмета на настоящето производство. Приложението на чл. 69 ЗС зависи от конкретните обстоятелства, при които е установена фактическата власт. Поради това и поставените в тази връзка въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представената съдебна практика не е относима – решение №262 по гр. д. №342/2011 год. касае хипотеза на завладяването на чужд имот, при липса на правно основание, в който случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяната в намерението за своене спрямо собственика. Настоящият случай не е такъв – съдът е приел, че не е налице упражняване на владение в неговите два елемента. Другото представено решение №174 по гр. д. №1744/2015 год. І г. о. също касае друга хипотеза – дължимото поведение на сънаследник във връзка с придобиване по давност частите на другите сънаследници, когато не знае за тяхното съществуване. Определение №311 по гр. д. №1386/2015 год. І г. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК, поради което е не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице релевираното основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалноправния въпрос относно задълженията и дейността на въззивния съд като съд по същество да обсъди доводите и възраженията във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и да направи анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По начина, по който е формулиран, въпросът няма обуславящо значение за формираната правораздавателна воля на съда в обжалваното решение, а представлява по същността си доводи за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения на съда при обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните, в т. ч. и при констатирани противоречия в свидетелските показания. Произнасянето по него предполага допуснато касационно разглеждане на делото, а извън това данните по делото сочат на обратното, видно от съдържанието на изложените мотиви във въззивното решение и съображенията в тях.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси, тъй като формалното позоваване в изложението на това основание не може да обоснове произнасяне по него, още повече при наличието на представената от самия касатор съдебна практика, която го изключва.

С оглед служебното задължение на касационната инстанция да следи за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Не е налице и третата предпоставка – очевидна неправилност, тъй като липсва нарушение на императивна правна норма, както и на основни съдопроизводствени правила, така и не се констатира явна необоснованост на същото.

С оглед изхода на настоящето производство и направеното искане от ответницата в него за присъждане на разноски, такива следва да й се присъдят в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по представеното пълномощно.

Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №411/26.11.2021 год. по гр. д. №47/2021 год. на Пернишкия окръжен съд по касационната жалба на Р. М. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Б..

Осъжда Р. М. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]51да заплати на Е. М. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]