Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Десислава Попколева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

се твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС – решение №******г. по гр. д. №4002/2017 г. на IV г. о.; по втория въпрос – с решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV г. о. и решение №178 от 07.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г. на III г. о.; по четвърти въпрос – с решение №85 от 30.03.2015 г. по гр. д. №4750/2014 г. на IV г. о.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело №******год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Б.-Д., чрез адв. В. против решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Софийски градски съд, с което е като потвърдено решение от 05.02.2021 г. по гр. д. №******г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е отговорил по направеното във въззивната жалба оплакване срещу фактическите констатации на първоинстанционния съд, т. е. поддържа се нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа се и нарушение на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ с доводи, че основанието предвидено в нея е приложимо само по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им е от определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени в договора за управление. Видно от приетата по делото организационна структура на Централно управление на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват 12 дирекции, в които са включени многобройни отдели и звена и ако се приеме, че всеки ръководител на отдел в ответното дружество е на ръководна длъжност, това би довело до неоправдано разширяване на кръга на лицата, за които би била приложима нормата на чл. 328, ал. 2 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1/ Дали всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствена и служебна дейност заемат „ръководна длъжност“ по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ; 2/ За да бъде определена една длъжност като ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ необходимо ли е възложените ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствена и служебна дейност да бъдат от значение за постигането на заложените икономически показатели и финансови резултати на предприятието; 3/ От значение ли е наименованието на длъжността при определянето й като ръководна по смисъла пар. 1, т. 3 ДР КТ и 4/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени във въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото. По първия и третия въпрос се твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС – решение №******г. по гр. д. №4002/2017 г. на IV г. о.; по втория въпрос – с решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV г. о. и решение №178 от 07.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г. на III г. о.; по четвърти въпрос – с решение №85 от 30.03.2015 г. по гр. д. №4750/2014 г. на IV г. о.

Ответната страна по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. е депозирала отговор, в който са изложени само доводи за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, но не и по поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Приел е, че заеманата от ищцата длъжност Ръководител отдел „П. и администриране е била част от ръководството на предприятието, тъй като възложените й задължения са свързани с упражняване на контрол върху дейността на другите работници и подобряване ефективността на работния процес в отдела, отговаря и контролира цялостната дейност в отдела по разработване на производствения щат, заплащане на труда на различните категории персонал и обработка на първичната трудова документация, като са й възложени и задължения да изготвя нова организационна структура с цел подобряване цялостния производствен процес в предприятието и повишаване на неговата ефективност, т. е. прието е, че съобразно трудовите й задължения, ищцата ръководи трудовия процес по отношение на определени лица. Приел е, че в конкретния случай естеството на задълженията на ищцата предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички служители в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности –„ръководи процеса и отговаря за навременно и коректно отчитане на отпуски, документи за пенсиониране, издаване и попълване на трудови книжки и документи за стаж, администриране на назначения, преназначения и прекратяване на трудови правоотношения“, като е без значение дали е подчинена непряко на управляващия предприятието. Съобразявайки предметното съдържание на приетия договор за управление от 28.11.2019 г., въззивният съд е приел, последният разкрива всички съществени уговорки, които обуславят правното действие на договор за управление на предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. С последния е постигнато съгласие управителят на търговското дружество да изпълнява определената от принципала – СОС ръководна и финансова стратегия. Представените бизнес планове за 2019 г. и 2020 г., за които няма нормативно изискване за съдържание, обективират конкретни финансови показатели и в достатъчна степен задават икономическите цели пред управителя, за да може той да извърши преценка и подбор на съответния ръководен екип, необходим му за тяхното постигане. Поради тези съображения съдът е приел за неоснователни наведените в жалбата оплаквания, че ищцата не контролира и не отговаря за цялостната дейност на отдела по разработване на производствения щат на предприятието, заплащането на труда на различните категории персонал, както и оплакванията, че сключената с управителя мандатна сделка не разкрива предметното съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатите от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

С формулираните въпроси касаторът обосновава искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение за противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решения на състави на ВКС по конкретни дела, които обективират казуално тълкуване, без оглед дали то се отнася до конкретното дело или кореспондира с трайно установена практика по тълкуването на правната норма. В обхвата на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК попадат решенията, постановени на основание чл. 290 ГПК, които съгласно ал. 3 не представляват задължителна съдебна практика. Въпреки това, резонно е да се приеме, че отклонение от постановено по чл. 290 ГПК казуално тълкуване е допустимо единствено при достатъчно аргументирано обосноваване на тълкувателните изводи в различен смисъл.

Касационният съд приема, че формулираните от касатора въпроси отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване, но не покриват сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос „Дали всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствена и служебна дейност заемат „ръководна длъжност“ по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ?” според касатора е разрешен в противоречие с решение №257 от 15.05.2019 г. по гр. д. №4002/2017 г. на IV г. о. на ВКС. Съобразно тази практика, която се споделя от настоящия състав, от значение за решаването на въпроса дали служител е част от управлението на предприятието, са възложените му трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. В посоченото решение е прието, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. В конкретния казус, е прието, че организирането, ръководенето и координирането на цялостната дейност за нормалното функциониране на системите за масово обслужване във всички териториални структури, свързани с административно-стопанската дейност на ответното дружество, е характеристика на отдела „Обща администрация“ като организационно звено в структурата на централното управление на дружество, поради което само по себе си не обосновава ръководен характер на процесната длъжност „ръководител сектор, обща администрация“. Настоящият състав намира позоваването на цитираното решение за неотносимо, тъй като във въззивното решение, предмет на настоящото производство, решаващият състав е обосновал определянето на длъжността на ищцата като „ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, с възложените ѝ ръководни функции, свързани с упражняване на контрол върху дейността на другите работници, подобряване ефективността на работния процес в отдела, дейности пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазване на трудовата дисциплина, а не единствено на заеманата от нея длъжност – Ръководител отдел „ П. и администриране.

По втория въпрос се твърди противоречие с решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV г. о. на ВКС и решение №178 от 07.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г. на III г. о. на ВКС. Съгласно цитираната практика приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ. Целта на това основание за прекратяване на трудовия договор е да бъде улеснен управителят на предприятието при постигането на стопанските резултати, предвидени в предложената от него бизнес програма, която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Разглежданото основание за прекратяване на трудовото правоотношение му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Константната практика е в смисъл, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ трябва да се прилага само по отношение на онези служители, които ръководят звена, от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата на които постигането на тези резултати не зависи. Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като решаващите мотиви на въззвивния съд не са в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдът е приел, че ищцата не само контролира работния процес в отдела, в който работи, но нейната дейност има значение за трудовия процес в цялото предприятие. Сред задълженията ѝ е и изготвянето на нова организационна структура с цел подобряване цялостния производствен процес и повишаване на неговата ефективност – дейност, която сама по себе си е от значение за постигането на стопанските цели на предприятието.

По третия материалноправен въпрос: „От значение ли е наименованието на длъжността при определянето й като ръководна по смисъла пар. 1, т. 3 ДР КТ?” касаторът твърди противоречие с горецитираното решение №257 от 15.05.2019 г. по гр. д. №4002/2017 г. на IV г. о. на ВКС, в което е прието, че наименованието на длъжността не е определящо относно това дали даден служител е част от ръководството на предприятието. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а в съответствие със сочената практика на ВКС. Макар въззивният съд да е приел, че ръководния характер на трудовите функции на ищцата в предприятието се извлича и от самото наименование на заеманата от нея длъжност на Ръководител отдел „ П. и администриране в дирекция „ Управление на човешките ресурси“, това обстоятелство не е определящо за решаващия извод относно законността на едностранното прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е направил съвкупна преценка на условията, на които следва да отговаря едно лице, за да се счита, че то осъществява „ръководство на предприятието” по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, а именно задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Така в приложното поле на разпоредбата попадат онези служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, а въззивният съд е посочил наименованието като допълнителен, а не основен аргумент в полза на направения извод за характера на длъжността.

По последния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени във въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?” касаторът навежда твърдение за противоречие с решение №85 от 30.03.2015 г. по гр. д. №4750/2014 г. на IV г. о. на ВКС, в което е прието, че предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения, и даде отговор на направените пред него оплаквания, при съблюдаване, съгласно чл. 269 ГПК, на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в своето решение въззивният съд, преди да направи решаващия извод относно законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е разгледал защитните тези, доводите и възраженията на въззивника. Обсъдени са възраженията по отношение на контролните функции на ищцата, както и тези във връзка с характера на съществените уговорки на сключената с управителя на дружеството работодател мандатна сделка, които обуславят правното действие на договор за управление на предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Разгледано е и възражението на въззивника във връзка с процесните бизнес планове, в които следва да са посочени конкретни финансови показатели и икономически цели на предприятието.

Въз основа на всичко изложено може да се направи изводът, че при постановяване на обжалваното решение, установената практика на ВКС е съобразена, поради което и по обуславящите правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПK.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260309/24.01.2022 г., постановено по в. гр. д. №4061/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]