Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/. Съставлява ли съществено изменение на обстоятелствата, обстоятелството, че първоначално определените мерки за упражняване на родителските права със спогодба по гр. д. №800/2019 г. по описа на РС-Несебър не са изпълнени и детето е установено трайно в семейната среда на бащата, в която се чувства спокойно и сигурно и майката не може да вземе детето при нея, поради нежеланието на самото дете да отиде да живее при нея? 2/. Когато в производството по чл. 59, ал. 9 СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащите мерки да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респективно следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване? 3/. Може ли да се иска на основание чл. 253 ГПК отмяна на определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2021 г., с което въззивният съд приключва събирането на доказателствата и дава ход на устните състезания и възобновяване на съдебното дирене, в случай че след приключване на съдебното дирене настъпят нови обстоятелства, щом те са във връзка с интереса на детето? Касаторът сочи, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. V, вр. с т. II от Постановление №1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд и с решение №331 от 01.11.2013 г. по гр. д. №2181/2013 г., IV г. о., по втория въпрос – в противоречие с решение №109 от 18.06.2020 г. по гр. д. №2855/2019 г., IV г. о., а по третия въпрос – в противоречие с решение №526 от 06.03.2013 г. по гр. д. 248/2012 г., IV г. о. Поради това касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Евентуално касаторът сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето.