Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба А. К. Я.- У., чрез адв. П. Р. срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №******г., постановено по гр. д. №******г. от Окръжен съд- Благоевград и се осъжда въззивницата да плати на ответната страна разноските по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на сумата 35 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания от ПТП, възникнало на 26.01.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица]

и [улица], ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019г.- датата, на която ответникът със свое писмо №24-01-242/24.04.2019г. е отказал изплащане на претендираното обезщетение, до окончателното плащане,
като ищцата е осъдена да плати на ответника и разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторката поддържа, че в нарушение на закона съдът не е допуснал поисканата с въззивната жалба комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, респ. е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че въззивният състав не е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, не е обсъдил и всички доводи и възражения в жалбата, като е преповторил мотивите на първоинстанционния съд. Излага подробни доводи за необосноваността на основния извод на решаващият съдебен състав, че не е доказано претърпените от пострадалата травми да са резултат от процесното ПТП, причинено виновно от неизвестен водач на МПС. Касаторката счита, че са игнорирани показанията на свидетеля- очевидец и не са обсъдени всички възможни варианти на механизма на ПТП, изяснени от авто-техническата експертиза, респ. не са изложени мотиви относно твърдението й, че претърпените травми са получени при падането на земята след съприкосновението с неустановения лек автомобил на описаното в исковата молба място. Не са изложени мотиви и във връзка с доводите й, че при наличие на доказателства, че е била блъсната от автомобил и е паднала на земята, като процесните травми са получени при падането й на земята, е ирелевантно за основателността на иска обстоятелството дали падането на земята е след удар и падане върху капака на автомобила или след като е била „закачена от страничната част на автомобила. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени изцяло исковете, като й се присъдят и разноските по делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3.

Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по четири процесулноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които независимо от леките нюанси се свеждат до въпросите – за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, както и за задължението на съда за допускане на комплексна експертиза, когато са спорни релевантни обстоятелства, за чието изясняване са необходими специални знания в различни области на науката. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения по чл. 290 ГПК /основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, като поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да излага конкретни доводи.

Ответникът по жалбата Гаранционен фонд поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, както и акцесорната претенция за лихви, въззивният съд приема, че по делото не се доказва релевирания от ищцата механизъм на ПТП, при който твърди, че е пострадала в качеството й на пешеходец. С оглед заключенията на приетите в първоинстанционното производство авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, както и заключението на назначената във въззивното производство авто-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, решаващият съдебен състав намира, че ударът между неустановения лек автомобил и ищцата, ако е имало такъв, е бил в лявата предна част на колата, като получените от нея травми не съответстват на посочения механизъм на ПТП с „покачването й на предния капак на МПС“. Съдът приема, че травмите на ищцата не са получени от директен удар в автомобил, а са индиректни- при опита й да се предпази, като намира свидетелските показания за противоречиви и стига до краен извод, че от доказателствата по делото не може да бъде изяснен механизмът на ПТП. Намира, че събраните доказателства опровергават описания в исковата молба и в протокола на ПТП механизъм. Стига до заключение, че ищцата не е доказала причинна връзка между травмите, които твърди, че е получила и описания механизъм на ПТП.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т. 3. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Процесуалноправният въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК задължителна съдебна практика- т. 2 ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касаторката, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1258 от 30.11.2021г. по в. гр. д. №1132/2021г. на Апелативен съд- София.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]