Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1.„Когато един от съсобствениците извърши подобрения на вещта с намерение да я владее изключително за себе си, държател ли е, или владелец на идеалните части на останалите съсобственици“; 2.„Действията по самостоятелно изграждане на недовършена сграда, която не се ползва или обитава с намерение и демонстрация на владение, смяна на входната врата, поставяне на ограда и извършване на допълнителни ремонти, достатъчни ли са, за да бъде доказана промяната в намерението на съсобственик, целящ да отблъсне претенциите на останалите съсобственици по отношение на владения имот“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по същество на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото; възможно ли е кредитирани от първоинстанционния съд свидетелски показания, събрани пред него при спазване на принципите за равнопоставеност и състезателно начало, да бъдат изключени от въззивния съд в цялост като доказателство за владение на съсобственик без да бъдат изложени подробни съображения от въззивния съд за причините за това; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с цитираната в решението на първоинстанционния съд задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК“; 5.„Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършат някакви други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици“; 6.„Предвид снабдяването на доверителката ми с констативен нотариален акт поради изтекла в нейна полза придобивна давност, с каква доказателствена стойност следва да се ползва той, ако не е бил оспорен от насрещната страна и констатираните факти не са били оспорени по предвидения за това ред, и 7.„Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик – наследник по закон /в случая на едната дъщеря едната сграда, на другата – втората сграда/ и това се доказва по делото от показанията на разпитаните свидетели, следва ли смъртта му и установяване на фактическа власт върху сградата да се приеме, че още от момента на установяване на владението, фактическата власт е установена с намерение за придобиване на собствеността. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.