Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Пламен Стоев



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

1.„Когато един от съсобствениците извърши подобрения на вещта с намерение да я владее изключително за себе си, държател ли е, или владелец на идеалните части на останалите съсобственици“; 2.„Действията по самостоятелно изграждане на недовършена сграда, която не се ползва или обитава с намерение и демонстрация на владение, смяна на входната врата, поставяне на ограда и извършване на допълнителни ремонти, достатъчни ли са, за да бъде доказана промяната в намерението на съсобственик, целящ да отблъсне претенциите на останалите съсобственици по отношение на владения имот“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по същество на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото; възможно ли е кредитирани от първоинстанционния съд свидетелски показания, събрани пред него при спазване на принципите за равнопоставеност и състезателно начало, да бъдат изключени от въззивния съд в цялост като доказателство за владение на съсобственик без да бъдат изложени подробни съображения от въззивния съд за причините за това; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с цитираната в решението на първоинстанционния съд задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК“; 5.„Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършат някакви други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици“; 6.„Предвид снабдяването на доверителката ми с констативен нотариален акт поради изтекла в нейна полза придобивна давност, с каква доказателствена стойност следва да се ползва той, ако не е бил оспорен от насрещната страна и констатираните факти не са били оспорени по предвидения за това ред, и 7.„Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик – наследник по закон /в случая на едната дъщеря едната сграда, на другата – втората сграда/ и това се доказва по делото от показанията на разпитаните свидетели, следва ли смъртта му и установяване на фактическа власт върху сградата да се приеме, че още от момента на установяване на владението, фактическата власт е установена с намерение за придобиване на собствеността. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. №******г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. В. Н., чрез адв. А. М., срещу въззивно решение №******г. в отменителната, респ. уважителната му част, и решение №******г. по чл. 250 ГПК, постановени по в. гр. д. №******г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение №******г. въззивният съд е отменил решение №20079577/28.03.2021 г. по гр. д. №45022/2018 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. В. Ц. против Д. В. Н. иск за делба на втори етаж от сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място], [улица], и на намиращите се на първи етаж от тази сграда гараж с площ от 32,90 кв. м и вход откъм [улица], кухня, баня с тоалетна, антре и стълбище, както и на стопанска постройка – сграда с идентификатор ****, с площ от 45 кв. м, и вместо него е допуснал съдебна делба на тези имоти между страните при равни квоти /поземленият имот с идентификатор *** и намиращата се в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** са допуснати до делба между страните при равни права с решението на първоинстанционния съд, като същото е потвърдено с въззивното решение в частта му относно дворното място, а по отношение на жилищната сграда то не е било предмет на въззивно обжалване/.

С допълнителното решение №704 от 31.03.2022 г. е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт №49/2016 г., поправен с нот. акт №63/2016 г., в частта, с която Д. В. Н. е призната за собственик на повече от 1/2 ид. част от допуснатите от въззивния съд до делба имоти.

По делото е установено, че страните по делото са наследници по закон /дъщери/ на съпрузите В. З. Ц., починал през 2001 г. и К. В. Т., починала през 2009 г. Сградата с идентификатор **** /т. нар. двуетажна сграда/ е построена и окончателно узаконена с акт за узаконяване от 01.06.1999 г. Ответницата в първоинстанционното производство се снабдила с констативен нот. акт №49/2016 г., с който е призната за собственик на тази сграда на основание давностно владение за периода 2004 г. – 2018 г. През месец април 2004 г. същата е започнала ремонт на сградата и след приключването му е заживяла в нея заедно със съпруга си В. Б. Н., като преди това същата не е ползвана от никого. До 2017 г. съделителките са били в добри отношения и не са имали спорове за процесните имоти, като ищцата е ползвала първо с наследодателите, а след това и сама едноетажната къща, а ответницата е ремонтирала и подобрила двуетажната къща. Един от гаражите в двуетажната сграда е предоставен за ползване на сина на ищцата.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличие на трайно и несмущавано владение от страна на ответницата върху двуетажната сграда. Изложени са съображения, че извършеният от нея основен ремонт на тази сграда, която още през 1999 г. е била изградена в степен на груб строеж и узаконена от наследодателите, както и обстоятелството, че тя е живяла в нея продължителен период от време, не обосновават извод, че е налице субективният елемент на владението – открито демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо другия сънаследник. Посочено е, че дори да са съществували уговорки между страните и техните родители за разпределение на наследствения имот и построените в него сгради, същите сочат за разпределяне само на фактическото им ползване между тях, а не и до предоставяне на владение и споразумение относно собствеността.

По отношение на сграда с идентификатор **** с площ от 45 кв. м, от заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-техническата експертиза е установено, че същата е паянтова и в много лошо състояние. С оглед на това съдът е приел, че сградата е със спомагателно значение – подобрение върху дворното място, поради което също следва да се допусне до делба.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу въззивно решение №131/27.01.2022 г. касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.„Когато един от съсобствениците извърши подобрения на вещта с намерение да я владее изключително за себе си, държател ли е, или владелец на идеалните части на останалите съсобственици“; 2.„Действията по самостоятелно изграждане на недовършена сграда, която не се ползва или обитава с намерение и демонстрация на владение, смяна на входната врата, поставяне на ограда и извършване на допълнителни ремонти, достатъчни ли са, за да бъде доказана промяната в намерението на съсобственик, целящ да отблъсне претенциите на останалите съсобственици по отношение на владения имот“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по същество на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото; възможно ли е кредитирани от първоинстанционния съд свидетелски показания, събрани пред него при спазване на принципите за равнопоставеност и състезателно начало, да бъдат изключени от въззивния съд в цялост като доказателство за владение на съсобственик без да бъдат изложени подробни съображения от въззивния съд за причините за това; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с цитираната в решението на първоинстанционния съд задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК“; 5.„Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършат някакви други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици“; 6.„Предвид снабдяването на доверителката ми с констативен нотариален акт поради изтекла в нейна полза придобивна давност, с каква доказателствена стойност следва да се ползва той, ако не е бил оспорен от насрещната страна и констатираните факти не са били оспорени по предвидения за това ред, и 7.„Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик – наследник по закон /в случая на едната дъщеря едната сграда, на другата – втората сграда/ и това се доказва по делото от показанията на разпитаните свидетели, следва ли смъртта му и установяване на фактическа власт върху сградата да се приеме, че още от момента на установяване на владението, фактическата власт е установена с намерение за придобиване на собствеността. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Ответната страна по жалбите Р. В. Ц., представлявана от М. Ц. от САК, е подала писмени отговори, в които е изразила становище, че касационно обжалване на въззивните решения не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение №131/27.01.2022 г., тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с посочените от касаторката решения на ВКС, тъй като същите са постановени при различно установена фактическа обстановка и в тях не е взето различно становище въз връзка с приетото от въззивния съд. Съдебната практика е константна, че когато фактическата власт върху един имот е започнала като държане, както е прието в случая, за да може държателят да го придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия да са достигнали до знанието на собственика /interversio possessionis/. При възникнала съсобственост в резултат на наследяване се счита, че сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху вещта, е държател на частите на останалите сънаследници. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Завладяването на частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Преценката дали такива действия са били извършени от съсобственика е конкретна по всяко дело /ТР №1/2012 г. ОСГК на ВКС/. В случая по делото не е установено касаторката да е упражнявала самостоятелна фактическа власт върху имота до смъртта на своя баща, нито той да ѝ е предоставил владението върху имота приживе или да е извършила посочените по-горе едностранни действия, поради което изводът на съда за неосъществен в нейна полза фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е в съответствие с установената практика.

Вторият поставен въпрос е по съществото на спора и не предполага даването на принципен отговор. Според практиката на ВКС дали определено действие на съсобственика на една вещ сочи на намерение да се владее частта на другия съсобственик като своя, респ. дали с него се демонстрира това намерение спрямо него се преценява от решаващия съд във всеки конкретен случай с оглед всички данни по делото, като е възможно едно действие в едни случаи да сочи на такова намерение, а в други – не. При извършване на строителство в съсобствен поземлен имот от един съсобственик е от значение дали то е извършено със знанието, или без знанието на другия съсобственик, с негово съгласие или въпреки противопоставянето му, както и други обстоятелства.

Третият поставен въпрос също е решен в съответствие с посочената от касаторката практика на ВКС, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, като е направил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Решаващите изводи на съда са направени след обсъждане на всички относими доказателства по делото, включително свидетелските показания, както и доводите на страните, а самото несъгласие на касаторката с тези изводи не означава наличие на противоречие с установената практика.

Не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване и четвъртият поставен въпрос, който няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд по спора и по него изобщо липсва произнасяне в обжалваното решение.

Петият въпрос е формулиран според твърденията на касаторката и по начин, непозволяващ даването на принципен отговор, тъй като той е в зависимост от установяването на конкретна фактическа обстановка. Ето защо и този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Следващият въпрос относно преценката на доказателствената сила на констативния нотариален акт за право на собственост, издаден по обстоятелствена проверка, също не обуславя допускането на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВКС – ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, според която тези актове не се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и когато и двете страни се легитимират като собственици на спорния имот, всяка от тях следва да докаже своето право. В случая, след анализ на събраните по делото гласни доказателства във връзка с направеното от страна на ищцата оспорване, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС в полза на касаторката не е осъществен и удостовереното в акта е опровергано.

Последният поставен въпрос е формулиран според твърденията на жалбоподателката и не кореспондира на данните по делото, поради което също не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване. Липсва противоречие по този въпрос и с решение №32 от 08.02.2016 г. по гр. д. №4591/2015 г. на ВКС, I г. о., с което е прието, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. В настоящия случай не е налице посочената хипотеза, тъй като наследодателят В. З. Ц. е починал през 2001 г., а касаторката е установила фактическа власт върху процесния имот едва през 2004 г. След като съсобствеността върху процесния имот произтича от наследяване, в съответствие с практиката на ВКС /ТР №1/2012 г. на ОСГК и др./, въззивният съд е приел, че в случая касаторката не е започнала да упражнява фактическа власт върху имота на основание, изключващо владението на другия съсобственик.

Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това във връзка с визираните в т. 4 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки релевантни доводи не са изложени и същите по отношение на поставените въпроси не са налице.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на неговите мотиви не се разкрива въззивният съд да е нарушил императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, да е приложил правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуалноправна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С оглед изложеното касационно обжалване на решение №131/27.01.2022 г. по в. гр. д. №8645/2021 г. на Софийския градски съд не следва да се допуска.

По касационната жалба срещу решение №704 от 31.03.2022 г. по чл. 250 ГПК:

Жалбата е процесуално недопустима, като подадена след изтичането на едномесечния срок за обжалване по чл. 283 ГПК.

Препис от обжалваното решение е връчен на касаторката на 07.04.2022 г. чрез процесулания ѝ представител адв. Ц. Х.. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец – чл. 60, ал. 3 ГПК, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – чл. 60, ал. 6 ГПК. В случая едномесечният срок е изтекъл на 09.05.2022 г., понеделник, а касационната жалба е подадена в съда на 16.05.2022 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Като процесуално недопустима тази жалба следва да се остави без разглеждане.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторката следва да заплати на адвокат М. Ц. от АК – София адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131/27.01.2022 г. по в. гр. д. №8645/2021 г. на Софийския градски съд.

О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Д. В. Н. срещу въззивно решение №704 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. №8645/2021 г. на Софийския градски съд.

О с ъ ж д а Д. В. Н. да заплати на адвокат М. Ц. от АК – София сумата 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение.

О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]