Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК
Анотация
За недопустимостта на въззивното решение с оглед задължението на съда да спре производството по делото при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и поставените въпроси относно редовността на исковата молба за парично вземане, предмет на търговски спор, към която не е приложена справка по чл. 366 ГПК.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Нет 1“ ЕООД, гр. София срещу решение №******г. по т. д. №******г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №******г. по т. д. №******г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което касаторът е осъден да заплати на „Центрум груп плюс“ ЕООД сумата от 52 059, 03 лв., дължима по чл. 4.1. от договор за продажба на електронна съобщителна мрежа и на база абонати на електронни услуги от 16.11.2018 г. за м. януари и м. февруари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството с оглед висящия спор по т. д. №1213/2019 г. на СГС с предмет вземанията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към ищеца по настоящото дело „Центрум груп плюс“ ЕООД за наеми на каналната мрежа за м. януари и м. февруари 2019 г. В касационната жалба се релевират и оплаквания, че като е възприел изцяло заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, въпреки направените възражения, въззивният съд е постановил неправилно решение. В тези заключения не били изследвани само приходите и разходите на ищеца във връзка с дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез неговата мрежа за месеците януари и февруари 2019 г., поради което те не следвало да бъдат поставяни в основата на изводите на съда. Поддържа се, че съдът не е анализирал претенциите по видове и пера и претендираните разходи останали недоказани. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или