Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Марио Първанов


Анотация

Въпрос

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ с оглед задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на този принцип и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни обстоятелства, посочени от ищеца, като присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г. т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК, т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, решение №186/21.12.2017 г. по гр. дело №1780/2017 г. на 3 г. о., решение №61/27.03.2018 г. по гр. дело №3291/2017 г. на 3 г. о., решение №59 от 12.05.2016 г. по гр. дело №3340/2015 г. на 3 г. о., решение №176 от 19.07.2017 г. по гр. дело №3501/2016 г. на 4 г. о., решение №100 от 08.07.2019 г. по гр. дело №2682/2018 г. на 4 г. о., решение №60323 от 11.02.2022 г. по гр. дело №517/2021 г. на 4 г. о., решение №36 от 31.03.2022 г. по гр. дело №2110/2021 г. на 3 г. о.

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело №******[/aam]******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., подадена чрез пълномощника му адвокат Д. М., срещу въззивно решение №******[/aam]******г. по в. гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския окръжен съд, с което отхвърлен искът на касатора срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с постановена по НОХД №1428/2015 г. на Специализиран наказателен съд присъда.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ, град София, не е представил становище в срок.

Въззивният съд е приел, че ДП №1/2015 г. е образувано след обединяване на материали по ДП 314/2014 г. на ОД на МВР Варна и по преписка 1891/2014 на ВОП за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. В хода на разследването са били повдигнати обвинения на трети за настоящия процес лица, а на 22.06.2015 год. с постановление от 10.06.2015 г. И. С. Г. също е привлечен като обвиняем за това, че в периода от края на м. март 2014 г. до 29.07.2014 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК – без надлежно разрешително да придобива, държи и разпространява високорискови наркотични вещества – марихуана, кокаин и хероин – престъпление по чл. 321, ал. 2, предл. трето, т. 2 вр. ал. 2 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1 000 лева. Едновременно с предявяване на обвинението И. Г. е разпитан в процесуалното му качество на обвиняем. На 18.09.2015 г. материалите от разследването са му предявени, а на 18.11.2015 г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу него и срещу останалите обвинени лица. По образуваното по този обвинителен акт НОХД №1428/2015 г. по описа на СНС е постановена присъда от 21.06.2018 г., с която И. С. Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Същата е била протестирана Прокуратурата на РБ и потвърдена с решение на АпСНС от 03.06.2019 г. по ВНОХД №31/2019 г. По жалба на Прокуратурата е било образувано НОХД №999/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, който със свое решение от 14.05.2020 г. е потвърдил акта на въззивната инстанция и оправдателната присъда е влязла в сила, считано от тази дата. Извършените в досъдебното производство процесуални действия с участието на И. Г. се свеждат до предявяване на обвинението и на материалите по разследването, ведно с извършения при привличането му като обвиняем разпит. В съдебната фаза са насрочени общо 31 открити съдебни заседания, на които, с изключение на три, И. Г. се е явявал лично. Неявяването му на три от заседанията е било по независещи от него причини. Воденото наказателно производство, включително с посочването на името на И. С. Г., е отразено в електронни средства за масова информация през 2016 г. За установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди по делото са събрани гласни и писмени доказателства. Видно от справка на ТД на НАП – Варна, сключеният на 27.01.2015 г. трудов договор на И. Г. е прекратен на 21.10.2015 г., т. е. след привличането му като обвиняем, но доказателства за основанието за извършеното прекратяване не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията, че непосредствената причина /мотив/ за освобождаването му е именно образуваното срещу него наказателно производство. Съгласно показанията на свидетеля Д. Т. в началото на 2019 г. И. Г. е кандидатствал за работа в ръководената от свидетеля фирма, кандидатурата му принципно е била одобрена, но е трябвало да представи чисто свидетелство за съдимост. След няколко дни Г. му се е обадил, че няма да може да изпълни това условие, тъй като срещу него се водило наказателно производство, обещано било позицията да бъде запазена за около 4-6 месеца, в който срок И. Г. да реши проблема, но този срок не бил спазен. Свидетелят Р. Р. също сочи в показанията си, че след излизането от затвора Г. имал затруднения с намирането на работа, след това гръмнал скандалът“ с новото обвинение; знае, че през 2017 г. И. е работил, но не може да каже къде и какво; свидетелства също така, често му е помагал с пари, тъй като нямал работа и изпитвал финансови затруднения, както и че след излизането от затвора /според свидетеля това е станало през 2011 г./, Г. искал да започне живота си на чисто“; че имал връзка с момиче, но след разгласяването на обвиненията по телевизията се скарали и се разделили; през 2017 г. започнал нова връзка, но поради здравословни причини се разделил и с новата си приятелка. До влизането му в затвора И. бил много усмихнат и лъчезарен човек, а в последните години станал по-затворен. Установено е по делото от фактическа страна и това, че И. Г. има осъждания за четири престъпления – по НОХД №3431/2000 г. на РС – Варна за престъпление по чл. 197, т. 4 вр. чл. 195 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година с 3-годишен изпитателен срок, по НОХД №322/2001 г. на ОС – Варна за извършено в изпитателния срок престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от 9 години, изтърпяно на 07.05.2007 г., с прилагането на предсрочно условно освобождаване, по НОХД №278/2009 г. на РС – Варна за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 НК и по НОХД №3946/2008 г. на РС – Варна за престъпление по чл. 131а, предл. първо вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 вр. чл. 128, ал. 1 НК, за което също е бил осъден на лишаване от свобода. Наложените наказания по последните две осъждания, кумулирани с остатъка по НОХД №322/2001 г. са изтърпени на 23.09.2013 г., когато И. Г. е освободен от затвора.

Въззивният съд е приел, че И. Г. безспорно е претърпял негативни изживявания, които са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и за обезщетяването на които справедлив еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД е сумата от 5 000 лева. При определяне на този размер съдът е отчел в съвкупност релевантните към настоящия иск установени фактически обстоятелства относно вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния му живот, както и върху неговото здравословно състояние; поведението на ответната страна. Направен е извод, че в резултат на воденото наказателно производство И. Г. е бил подложен на стрес, изпитвал е чувство на притеснение при общуването с близки и непознати, имал е неблагополучия в личния живот /според показанията на свидетеля Р. причината за раздялата с първата приятелка е новото обвинение/, трудно си намирал работа. Относно последното съдът приема като негативна последица именно установеното от свидетелските показания за проблеми при намирането на работа, но не и като невъзможност да полага труд и да реализира доходи през времето, през което се е водило наказателното производство. Доказателства, че съществувалото към датата на повдигане на обвинението трудово правоотношение е прекратено именно поради това не са ангажирани, а в същото време свидетелят Р. сочи, че през 2017 г. Г. е работил. Повдигнатото обвинение е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Наказателното производство по него е продължило общо 4 години и 11 месеца, считано от привличането му като обвиняем, като е преминало през двете му фази досъдебна и съдебна. От своя страна съдебната фаза се е развила на три инстанции, последните две по повод подадени протести от Прокуратурата само срещу оправдателната присъда спрямо И. Г.. Макар с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловени от спецификата на престъпленията /организиране и участие в престъпна група с цел придобиване, държане и разпространение на високорискови наркотични вещества/, наличието на повече от един обвиняем и голям обем доказателствен материал, продължителността на наказателното производство да не надхвърля разумните срокове, съдът отчита обстоятелството, че тази продължителност е в резултат и от поддържането на обвинението от страна на Прокуратурата през целия процес. Предприетите обжалвания на акта на първоинстанционния наказателен съд са единствено по отношение на оправдателната присъда на И. Г.. В тази връзка, макар в досъдебната фаза извършените с негово участие процесуални действия да не са значителни по обем, а наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ да не е ограничила съществено правата му, въззивният съд е отчел, че И. С. Г. се е явявал на всички, не малко на брой съдебни заседания, освен на три от тях и то по уважителни причини. Ето защо тази продължителност рефлектира върху интензитета на претърпените неимуществени вреди, обуславящо присъждането на обезщетение в посока на неговото завишаване. В същото време не са доказани твърденията за влошаване на здравословното състояние – изпадане в депресия и влошаване на съществуващо хронично заболяване. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи прояви в поведението, сочещи за депресивна симптоматика, съответно провеждано лечение. Разпитаните по делото свидетели единствено сочат, че Г. се притеснявал докато говорил за делото и че след излизането от затвора станал по-затворен. Не са ангажирани и доказателства, че обострянето на съществуващо заболяване, по повод на което в хода на наказателното производство е бил хоспитализиран, е в причинна връзка с предприетата спрямо него наказателна репресия. Що се отнася до представената в първоинстанционното производство епикриза от 2001 г. за претърпян сърдечен инцидент, въззивният съд е приел, че този факт не е въведен в предмета на спора като последица от незаконосъобразната наказателна репресия, а и липсват доказателства, сочещи на извод за причинно-следствена връзка между тях. Според въззивната инстанция, недоказани са и твърденията, че именно повдигнатите му нови обвинения са единствената причина да не бъде реабилитиран. Няма данни за предприети действия от страна на И. Г. по смисъла на чл. 87 НК. А с оглед предпоставките на цитираната норма не може да бъде направен и извод, че ако не беше образувано новото наказателно производство, то искането му за реабилитация би било уважено. При определяне на следващото се обезщетение съдът е отчел и предходните осъждания на И. Г. за престъпления, характеризиращи се с висока обществена опасност – кражба в големи размери, грабеж в големи размери, квалифицирана кражба и причиняване на тежка телесна повреда в условията на опасен рецидив и по начин, особено мъчителен за пострадалия. Съгласно константната съдебна практика съдебното минало и наличието на други предишни осъждания, следва да бъдат отчетени при преценката на личността на ищеца, която ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение. В настоящия случай, наложените осъдителни присъди за извършени престъпления, в това число в сроковете на условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, категорично сочат за личност, незачитаща установения правов ред и за която не може да се приеме наличието на положителна обществена оценка, накърнена с новоповдигнатото обвинение, респ. засегнати достойнство и авторитет. Няма и данни, че освен прекратената връзка с първата си приятелка, останалата част от обкръжението му да се е дистанцирала от него или да е променила отношението си. При определяне на конкретния размер на обезщетението въззивният съд е съобразил и това, че настоящото осъждане на държавата, чрез нейния процесуален субституент Прокуратурата на РБ, също има момент на морална репарация за накърнените нематериални блага на И. Г.. Ето защо въззивният съд е приел, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява основателен до размер на сумата от 5 000 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ с оглед задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на този принцип и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни обстоятелства, посочени от ищеца, като присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г. т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК, т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, решение №186/21.12.2017 г. по гр. дело №1780/2017 г. на 3 г. о., решение №61/27.03.2018 г. по гр. дело №3291/2017 г. на 3 г. о., решение №59 от 12.05.2016 г. по гр. дело №3340/2015 г. на 3 г. о., решение №176 от 19.07.2017 г. по гр. дело №3501/2016 г. на 4 г. о., решение №100 от 08.07.2019 г. по гр. дело №2682/2018 г. на 4 г. о., решение №60323 от 11.02.2022 г. по гр. дело №517/2021 г. на 4 г. о., решение №36 от 31.03.2022 г. по гр. дело №2110/2021 г. на 3 г. о.

В изложението се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №23 от 16.02.2022 г. по в. гр. д. №589/2021 г. на Варненския апелативен съд.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на спора, но са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от касатора. Според нея понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23 от 16.02.2022 г. по в. гр. д. №589/2021 г. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]