Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Тотка Калчева


Анотация

Въпрос

касаторът цели да се приложи като критерий за преценката за нищожност „неправомерност в действията на страните при сключване на договора, обстоятелство, което не е аргументирано в изложението към касационната жалба и не следва от мотивите на въззивния съд. В обжалваното решение са приложените относимите за преценката критерии въз основа на установените конкретни факти и обстоятелства по спора, поради което не са мотивирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, [населено място], срещу решение №******[/aam]******г., постановено по в. т. д.№******[/aam]******г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №******[/aam]******г. по т. д.№******[/aam]******г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Строително – предприемачески холдинг ЕООД, [населено място], иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 503999,35 лв., представляваща неустойка поради разваляне на договор от 21.08.2017 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3360 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 06.08.2019 г. до 29.08.2019 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 21.08.2017 г. е сключен договор за извършване на СМР, при първоначално уговорен срок до 11.01.2019 г. Вследствие на частично неизпълнение на определените по договора работи възложителят – настоящ касатор е изпратил на 07.06.2019 г. писмо до ответника, в което се е позовал на забава за период повече от 130 дни (според графика на изпълнителя по писмо от 20.02.2019 г.) и е определил 30 – дневен срок за довършване на цялостния обем на сградата. Довършителни работи не са направени от изпълнителя, поради което съдебният състав е формирал извод, че е възникнало основание за разваляне на договора. Софийският апелативен съд е счел, че възложителят има право да претендира уговорената в чл. 28, ал. 2 от договора неустойка. Според въззивната инстанция в договора са уговорени отделни хипотези, при които се начислява неустойка, всички уредени в раздел „Х“ и приложими при неизпълнение по договора. Уговарянето на обезщетение за вреди при разваляне на договора в чл. 39, ал. 1, изр. последно, не изключвало отговорност за заплащане на неустойка, каквото възражение е било заявено от ответника по исковете. Неустойката за забава била определена в чл. 25 на договора, а по чл. 28 неустойката се дължала при пълно неизпълнение – по ал. 1 и при разваляне на договора по вина на изпълнителя – по ал. 2. Възложителят претендира неустойка по чл. 28, ал. 2 от договора, като съдът е приел, че еднаквите размери на уговорените неустойки в ал. 1 и ал. 2 на чл. 28 (20% от общата цена на договора) сочат на уговорка, че вредите от пълното неизпълнение са съизмерими с вредите при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на изпълнителя, било то пълно или частично.

Въззивният съд е отхвърлил иска за заплащане на неустойката по чл. 28, ал. 2 от договора поради нищожност на клаузата като противоречаща на добрите нрави. Изложени са съображения, че неустойката е компесаторна и обезщетява възложителя за вредите от частичното неизпълнение, но в случая неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, преценени към момента на сключване на договора. Според въззивния съд изпълнението на договора е обезпечено и с други правни способи – издадена банкова гаранция, сумата по която от 52499,93 лв. е усвоена от възложителя, както и че възнаграждението за изпълнените до разваляне на договора СМР е 652121,81 лв., а претендираната сума за неустойка – от 503999,35 лв., т. е. тя е несъизмерима с платеното възнаграждение. Формиран е извод, че така както е уговорена, неустойката създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, като й е придадена само санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК осем въпроса, всички свързани с извършената преценка от въззивния съд за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави. По идентични съображения е въведено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на решението са изброени примерни критерии за преценката за нищожност, като: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка – парични или на непарични и размерът им; дали изпълнението на задълженията е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; както и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Според разясненията в тълкувателното решение неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По отношение на прекомерността на неустойката е прието, че това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

В постановеното тълкувателно решение са дадени отговори на въведените от касатора правни въпроси, като въззивният акт съответства на практиката на ВКС и не е очевидно неправилен. При преценка на клаузата за неустойка апелативният съд не е приел, че тя е a priori нищожна поради прекомерност, каквото е съдържанието на втори въпрос; не е приложил субективни разсъждения за евентуалните вреди от неизпълнението, според четвърти въпрос, и не е отхвърлил иска поради недоказаност на вредите – осми въпрос. Клаузата не е обявена за нищожна само поради придадената санкционна функция на неустойката – според пети въпрос; съдът не е въвел изискване за доказване на размера на вредите – шести въпрос; другото обезпечение за изпълнението не е изведено като единствен критерий за нищожност – седми въпрос, както и фактите и обстоятелствата, настъпили след сключването на договора, респ. развалянето му – в случая размера на изпълнената част, не са преценени от въззивния съд в смисъла, който им придава касаторът в трети въпрос. С първия въпрос касаторът цели да се приложи като критерий за преценката за нищожност „неправомерност в действията на страните при сключване на договора, обстоятелство, което не е аргументирано в изложението към касационната жалба и не следва от мотивите на въззивния съд. В обжалваното решение са приложените относимите за преценката критерии въз основа на установените конкретни факти и обстоятелства по спора, поради което не са мотивирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №475/21.07.2021 г., постановено по в. т. д.№267/2021 г. от Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]