Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
Производството е по чл. 248 ГПК.
Обжалвано е било решение от 29.11.2021г. по гр. д.№2107/2021 по описа на ОС – Варна.
С решение от 31.10.2022г. ВКС е отменил решение от 29.11.2021г. по гр. д.№2107/2021 по описа на ОС – Варна в частта му, с която е уважен иск на М. С. Й. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за разликата над 7818, 50 лв. /седем хиляди осемстотин и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок, и е постановено решение с което предявения от М. С. Й. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 2000/две хиляди/лева до 7818, 50/ седем хиляди осемстотин и осемнадест лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок
С молба от 28.11.2022 г. Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител, е поискала да се допълни решението от 31.10.2022 г. в частта му относно разноските, като бъде намален размера на присъдените такива от ОС Варна във въззивното производство.
С допълнителна молба от 29.11.2022г. Прокуратурата на РБ е поискала на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат намалени присъдените разноски при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С молба от 09.01.2023г. ответникът по молбата М. В. М. , чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките за изменение на решението в частта му относно разноските.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:
Молбата е неоснователна.
При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е се е произнесъл по недължимостта на разноските в касационното производство. В касационната жалба и при разглеждане на спора по същество ВКС Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител, не е направила искане за отмяна на въззивното решение и в частта му относно присъдените разноски, нито е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за тяхната прекомерност.
Искане за изменение на решението в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на същото и пред съответната инстанция, разглеждаща спора по същество. В случая Прокуратурата на РБ не е направила такова искане пред въззивния съд в предвидения за това срок, нито е обжалвала въззивнато решение в тази му част и същото е влязло в сила по отношение присъдени разноски за процесуално представителство на М. В. за производството във въззивната инстанция.
Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК и не следва да допълва постановеното от него решение от 31.10.2022 г. , като се произнесе и по отношение размера на присъдените разноски с въззивно решение от 29.11.2021г. по гр. д.№2107/2021 по описа на ОС – Варна и намали същият.
Предвид изложените съображения, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.11.2022 г. и допълнителна молба от 29.11.2022г на Прокуратура на РБ за допълване решението от 31.10.2022 г. по гр. д.№******[/aam]******г. на ВКС като бъде отменено въззивно решение от 29.11.2021г. по гр. д.№2107/2021 по описа на ОС – Варна в частта му относно разноските и бъде намален размера на присъдените такива от ОС Варна за въззивното производство.
Определението е окончателно.