Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Бонка Йонкова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

- важат ли лимитите за всички медицински дейности в рамките на оказаната болнична помощ или се отнасят само до плановите, респ. само за спешно оказаната медицинска помощ, тъй като - както е посочено в мотивите към решението, всички дейности, за които е претендирано плащане над лимитите по Приложение №2 за съответния месец от исковия период, са извършени по повод оказване на спешна медицинска помощ на хоспитализирани по предвидения за това ред здравноосигурени лица. Не е обсъждан и въпросът под №5, който има хипотетичен характер и няма връзка с предмета на спора, с който е бил сезиран въззивният съд. Страните не са имали спор относно съдържанието на сключените помежду им договори и/или отделни техни клаузи, уреждащи правата и задълженията им, а и въззивният съд не е констатирал наличие на спорни или неясни клаузи в договорите и в допълнителните споразумения към тях. Поради това съдът не е подлагал договорите на тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД и не е подменял обективираната в съдържанието им обща воля на договарящите страни, което разкрива липсата на значимост за спора на поставения под №6 въпрос. Въпросите под №7 и №8/с погрешна номерация №8 и №9в изложението/ също са лишени от значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид извода на въззивния съд, че с оглед поетите с договорите задължения за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица и съществуващата правна уредба в областта на здравеопазването са налице предпоставките за заплащане от страна на НЗОК на извършените от ищеца медицински дейности, чиято стойност надвишава месечните лимити по Приложение №2 към договорите. При формиране на посочения извод въззивният съд е съобразил, че макар стойността им да надвишава лимита за съответния месец, дейностите са извършени реално, попадат в обхвата на гарантирания от закона здравен пакет на лицата, ползвали болнична помощ, отчетени са коректно и са били предмет на последващ контрол от страна на НЗОК /чрез РЗОК - Русе/ в съответствие с предвиденото в договорите. Зададеният под №4 въпрос - подлежи ли на заплащане стойността на отчетената медицинска дейност през процесния период, надвишаваща лимитите, определени в Приложение №2 към договорите, е получил положителен отговор в обжалваното решение и предполага проверка на правилността на решението, каквато не може да бъде осъществена от касационната инстанция в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, изброените по-горе въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е безпредметно да се обсъжда дали за тях е изпълнено специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. №******година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ – [населено място], срещу решение №******г., постановено по в. т. д. №******г. на Окръжен съд – Русе. С посоченото решение е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Районен съд – Русе, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Медика кор“ ЕАД /„СБАЛК – Медика кор“ ЕАД/ сумите 21 590 лв. – цена на извършена и отчетена медицинска помощ за месеците август, октомври, ноември и декември 2016 г., ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, и 5 661.39 лв. – обезщетение за забава от падежа на всяко задължение до 31.07.2020 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с твърдения, че обжалваното решение съдържа произнасяне по следните значими за правния спор въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се решават противоречиво от съдилищата и не са получили „равнозначно разрешение от въззивните инстанции: „1. Недействителни ли са договорните разпоредби в договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №180353 от 17.02.2015 г. и сключеното към него допълнително споразумение №32/27.05.2016 г., въвеждащи лимитирано заплащане а осъществената медицинска дейност; 2. Определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора плащане противоречи ли на императивни законови разпоредби; 3. Важат ли лимитите за всички медицински дейности, осъществени в рамките на оказаната болнична помощ, или се отнасят само до плановите, респективно за спешно оказаната медицинска помощ; 4. Подлежи ли на заплащане стойността на отчетената медицинска дейност през процесния период, надвишаваща лимитите, определени в приложение №2 към договора – т. нар. „надлимитна дейност“; 5. Спрямо здравноосигурените лица договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки има ли характер на договор в полза на трето лице; 6. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните; 7. Чия е доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките за корекция и заплащане на месечните стойности при надхвърляне на стойността на извършените от изпълнителя дейности, съгласно чл. 39 и чл. 40 от процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №180353 от 17.02.2015 г. след изменението му с допълнително споразумение №32/27.05.2016 г.; 8. С какви медицински и финансови отчетни документи следва да се отчита т. нар. надлимитна дейност – дали с тези, посочени в процесния договор и допълнителното споразумение към него, с които се отчита оказаната медицинска помощ в рамките на утвърдените лимити, или с други документи; В случай, че следва да се отчита с други документи, какви следва да бъдат и какво трябва да бъде тяхното минимално необходимо съдържание; В какъв срок е следвало да се подават медицинските и финансово – отчетни документи – в тези, регламентирани в процесния договор, или друг срок; Отчитането на т. нар. надлимитна дейност с медицински и финансово – отчетни документи, документиращи нейното извършване, явява ли се положителна предпоставка за нейното заплащане; 9. Предвид разграничението, което е направено в процесните договори относно отчитането и заплащането на оказаната болнична помощ в рамките на утвърдените лимити и заплащането на надлимитната дейност, как следва да се определи началния момент, от който се дължи лихва за забава – съгласно сроковете, уговорени в договора, в които се заплаща оказаната болнична помощ в рамките на утвърдените лимити, или се прилагат общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „СБАЛК Медика кор“ ЕАД със седалище в [населено място] – чрез адв. Р. Х., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд -Русе е приел за безспорно от фактическа страна, че ищецът „СБАЛК Медика кор“ ЕАД, действащ като регистрирано по реда на ЗЛЗ лечебно заведение за осъществяване на специализирана болнична помощ, съгласно издадено за целта разрешение, е сключил с НЗОК договор №180353/17.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и договор №180909/27.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури. С договорите ищецът се е задължил в качеството на изпълнител да оказва болнична медицинска помощ и да извършва медицински дейности на здравноосигурени лица, съгласно договорите и приложенията към тях, а ответникът в качеството на възложител е поел задължение да заплаща на изпълнителя оказаната болнична медицинска помощ и извършените медицински дейности. С допълнително споразумение №32/27.05.2016 г. страните са договорили месечни лимитни ограничения в обема на гарантираните и подлежащи на заплащане от НЗОК медицински дейности. Със споразумението е постигнато съгласие възложителят да закупува от изпълнителя дейности, съгласно определените в чл. 33 от съответния договор обеми за конкретния месец, забранено е на изпълнителя да отчита извършените от него дейности, надвишаващи месечните стойности – т. нар. надлимитни дейности /чл. 37/, предвидено е възложителят да анализира постоянно постъпващата информация от отчетите на изпълнителя и да информира ежемесечно последния за достигнатите месечни стойности и при констатация за изпреварващо достигане на тези стойности да извършва внезапен контрол. В договорните клаузи на чл. 39, ал. 2 и ал. 6е предвидено задължение за изпълнителя при извършване на дейности и отчитане на стойности над месечните лимити да подава писмено заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност, както и извършване на цялостна проверка от страна на НЗОК в случай на надвишение на месечните стойности за съответните дейности.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от въззивния съд. Според заключението, в периода м. август – м. декември 2016 г. ищецът е извършил 15 бр. надлимитни дейности, които не са заплатени от ответника; В документацията е отразено, че дейностите са извършени по повод на спешно хоспитализирани лица; Спазени са критериите за хоспитализация и за дехоспитализация на всички пациенти, съгл. разпоредбите на НРД за 2015 г., клиничните пътеки и добрите медицински практики. Вещото лице, изготвило заключението, е констатирало с категоричност, че всички надлимитни дейности са извършени реално, документирани са надлежно, били са обект на предвидения в договора контрол от страна на РЗОК – Русе и ответникът ги е отчел по предвидения за това ред. Дължимата сума за извършените надлимитни дейности, съгласно приетото пред първата инстанция заключение на съдебноикономическа експертиза, е в размер на 21 590 лв. При изготвяне на заключението вещото лице е установило, че всичките 15 бр. надлимитни дейности са осчетоводени в съответствие с националните счетоводни стандарти и ЗСч., а стойността им е включена от ищеца в данъчната основа за дължимия през 2016 г. корпоративен данък.

При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е достигнал до правния извод, че в качеството на възложител по сключените с ищеца договори, подчинени на общите разпоредби на ЗЗД, ответникът НЗОК дължи заплащане на претендираната стойност за реално извършените и отчетени през исковия период надлимитни дейности в размера, посочен в заключението на съдебноикономическата експертиза – 21 590 лв. Въззивният съд не е възприел възраженията на ответника за недължимост на претендираната от ищеца сума с мотив, че отричането на задължението за плащане на т. нар. надлимитни дейности би накърнило правата на здравноосигурените пациенти, ползвали съответната дейност след изпълнение на изискването на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗО за задължително здравно осигуряване. Изразил е разбиране, че признаването на нормативни и на договорни ограничения за закупуване и отчитане на медицински дейности извън зададените в ЗБНЗОК за 2016 г. и решение №РД-НС-04-24-1/29.0.2016 г. би довело до извод, че на здравноосигурените лица с непрекъснати здравноосигурителни права следва да се откаже медицинска помощ при надвишаване на установените лимити за съответната медицинска дейност, което противоречи на договорените от страните /чл. 5, т. 9, т. 14 и т. 15 от съответния договор/ изисквания изпълнителят да осъществява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациентите и да осигурява всички условия за гарантиране правата на осигурените лица, включително в качеството им на пациенти. Хипотетичната възможност при надвишение на лимитите лечебното заведение – ищец да извърши лечението за своя собствена сметка, за да не накърни правата на нуждаещите се от медицинска помощ пациенти, е преценена от въззивния съд като неоправдана от гледна точка на факта, че оказването на медицинска помощ е основен предмет на дейност и основен източник на приходи на лечебното заведение, а предвид специализацията в тази сфера за последното липсва алтернатива да получи приходи по друг начин. За неприемливо е счетено и разрешението нуждаещият се от лечение здравноосигурен пациент да бъде препратен за получаване на медицинска помощ от друго лечебно заведение, което не е изчерпало предвидените от НЗОК лимити, тъй като според въззивния съд този вариант би нарушил правото на пациента на свободен избор на изпълнител на медицинска дейност, гарантирано от чл. 4 и чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Аргумент за дължимост на претендираното плащане е изведен и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 Конституцията на РБ, с която правото на здравно осигуряване е сред категорията на гарантираните неотменими права на българските граждани. Съдът е посочил, че макар да не са страна по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска дейност, съгласно чл. 4 и чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗЗО здравноосигурените лица се ползват от пакет от здравни дейности и от възможността свободно да избират техния изпълнител, което изисква в бюджета на НЗОК за всяка година да има предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи, за да се покрият случаите на извършени надлимитни дейности; Изпълнителите на болнична медицинска помощ нямат право да откажат предоставяне на такава помощ – както от гледна точка на поетите задължения по договорите с НЗОК, така и с оглед императивните законови разпоредби в областта на здравеопазването, а изчерпването на предвидените в бюджета средства в по-ранен момент не лишава здравноосигурените лица от правото да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, здравен пакет при изрично гарантиран от закона свободен избор на лечебно заведение. Анализирайки приложимата правна уредба, въззивният съд е направил извод, че предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ стойности са прогнозни и не изключват заплащането на предоставените от лечебното заведение медицински дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО при превишение на месечните лимити, а превишението на стойността на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не може да остане неразплатена, включително като се ползват средства от резерва по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2016 г. и ако те са недостатъчни, да се предвидят за следващата година със съответния закон за бюджета на НЗОК.

В подкрепа на извода, че НЗОК дължи заплащане на надлежно извършените и отчетени медицински дейности по клинични пътеки извън рамките на месечните стойности в Приложение №2 към сключените с ищеца договори, въззивният съд се е позовал и на практиката в решение №169/16.02.2021 г. по т. д. №1916/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., според която „уговорените в индивидуалните договори между изпълнителите на болнична помощ и НЗОК клаузи, с които не е разрешено на изпълнителя да отчита с финансово – счетоводни документи дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение №2, и се признава право на НЗОК да не извърши плащане за съответната дейност в случай, че отчетените стойности надвишават заложените в приложението за съответния месец, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми на ЗЗО“. Изразявайки съгласие с даденото от касационната инстанция разрешение, въззивният съд е приел, че то е относимо и към договорите между ищеца и НЗОК, въз основа на които се претендира търсената с иска сума. Въззивният съд е изложил и съображения, че по силата на договорите, които имат възмезден характер, ищецът е бил задължен непрекъснато да оказва медицинска помощ по съответните клинични пътеки, без право да преустанови дейността, и след като целта на договорите е да се обезпечи конституционното право на здравноосигурените български граждани до медицинска помощ, НЗОК не може да бъде освободена от задължението да заплати на ищеца оказаната на здравноосигурени граждани медицинска помощ с аргумент, че договорите съдържат клаузи, забраняващи извършването и отчитането на медицински дейности след надвишаване на месечните стойности по Приложение №2.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „БАЛК Медика кор“ ЕАД сумата 21 590 лв., представляваща стойност на извършените и отчетени през м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2016 г. медицински дейности.

Решението на първата инстанция е потвърдено и в частта, с която е уважен предявеният срещу НЗОК акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 661.39 лв. Възражението на НЗОК, че не дължи обезщетение за забава върху стойността на медицинските дейности за всеки отделен месец от исковия период, е преценено от въззивния съд като неоснователно. Като е съобразил обстоятелството, че за всяка извършена дейност ищецът е отправял заявление с искане за плащане, съобразно договорната клауза на чл. 39, до директора на РЗОК – Русе, осъществяващ представителството на НЗОК на регионално ниво, съдът се е произнесъл, че заявлението има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, с която НЗОК е поставяна в забава относно дължимите за съответния месец плащания за т. нар. надлимитни дейности. В допълнение съдът е посочил, че при определяне на началния момент, от който се дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се съобрази и момента на издаване на фактурата за всяка отчетена медицинска дейност, който момент не съвпада, а е последващ спрямо уговорените в договорите срокове за заплащане на стойностите по Приложение №2.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК:

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице първото заявено основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото, а съответно и за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, множество въпроси, част от които не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата правна воля на съда. Въззивният съд не се е произнасял в решението си по формулирания под №3 въпрос – важат ли лимитите за всички медицински дейности в рамките на оказаната болнична помощ или се отнасят само до плановите, респ. само за спешно оказаната медицинска помощ, тъй като – както е посочено в мотивите към решението, всички дейности, за които е претендирано плащане над лимитите по Приложение №2 за съответния месец от исковия период, са извършени по повод оказване на спешна медицинска помощ на хоспитализирани по предвидения за това ред здравноосигурени лица. Не е обсъждан и въпросът под №5, който има хипотетичен характер и няма връзка с предмета на спора, с който е бил сезиран въззивният съд. Страните не са имали спор относно съдържанието на сключените помежду им договори и/или отделни техни клаузи, уреждащи правата и задълженията им, а и въззивният съд не е констатирал наличие на спорни или неясни клаузи в договорите и в допълнителните споразумения към тях. Поради това съдът не е подлагал договорите на тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД и не е подменял обективираната в съдържанието им обща воля на договарящите страни, което разкрива липсата на значимост за спора на поставения под №6 въпрос. Въпросите под №7 и №8/с погрешна номерация №8 и №9в изложението/ също са лишени от значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид извода на въззивния съд, че с оглед поетите с договорите задължения за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица и съществуващата правна уредба в областта на здравеопазването са налице предпоставките за заплащане от страна на НЗОК на извършените от ищеца медицински дейности, чиято стойност надвишава месечните лимити по Приложение №2 към договорите. При формиране на посочения извод въззивният съд е съобразил, че макар стойността им да надвишава лимита за съответния месец, дейностите са извършени реално, попадат в обхвата на гарантирания от закона здравен пакет на лицата, ползвали болнична помощ, отчетени са коректно и са били предмет на последващ контрол от страна на НЗОК /чрез РЗОК – Русе/ в съответствие с предвиденото в договорите. Зададеният под №4 въпрос – подлежи ли на заплащане стойността на отчетената медицинска дейност през процесния период, надвишаваща лимитите, определени в Приложение №2 към договорите, е получил положителен отговор в обжалваното решение и предполага проверка на правилността на решението, каквато не може да бъде осъществена от касационната инстанция в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, изброените по-горе въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е безпредметно да се обсъжда дали за тях е изпълнено специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г.

Като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК могат да се определят първите два въпроса от изложението, които са обсъждани в мотивите към обжалваното решение и по които въззивният съд е формирал решаващи изводи, обусловили уважаването на предявения срещу касатора главен иск за сумата 21 590 лв. По отношение на тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те вече са изяснени в практиката на ВКС с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №169 от 16.02.2021 г. по т. д. №1916/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. В цитираното решение е прието, че: „Уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на лимитираните в приложение №2 стойности, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; Предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишение на месечния лимит; Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение №2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение №2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО“. Формираната практика по въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е съобразена от въззивния съд, който е постановил решението си в съответствие с нея. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло създадената практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, и при нейното наличие няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът се е позовал бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и във връзка с последния въпрос от изложението, относим към изводите на въззивния съд за дължимост на претендираното от ищеца акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въпросът кореспондира с поддържаното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд неправилно е определил като начален момент на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД уговореният в договорите падеж за заплащане на извършените през съответния месец дейности по Приложение №2, вместо да приеме, че след като т. нар. надлимитни дейности не са предмет на договаряне, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху стойността им се дължи евентуално от момента на поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Дори да се приеме, че поставеният въпрос покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване по повод на него не следва да се допуска с оглед мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд се е произнесъл в поддържания от касатора смисъл, а именно – че НЗОК дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД след получаване на покана за плащане на стойността на извършените надлимитни дейности, като е приел, че такава покана се съдържа в отправените до директора на РЗОК – Русе заявления по повод на всяка от извършените дейности. Твърдението на касатора, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е присъдено съобразно заключението на съдебносчетоводната експертиза, в което за начален момент е приета друга дата, би могло да се обсъжда и преценява само при реализиране на касационна проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК, не и по повод произнасянето по основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” – във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” – въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

В случая касаторът е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното решение с твърдение, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил въпроса трябва ли и с какви медицински и финансово – отчетни документи да бъде отчетена т. нар. надлимитна дейност и в какви срокове е следвало те да бъдат подадени, както и дали отчитането на надлимитната дейност е предпоставка за нейното заплащане. Преди всичко следва да се отбележи, че във въззивната жалба на касатора няма оплаквания и доводи, насочени към оспорване на изводите на първоинстанционния съд за надлежно отчитане на т. нар. надлимитни дейности, извършени през исковия период. Независимо от това в мотивите към обжалваното решение, обсъждайки заключенията на съдебномедицинската и на съдебноикономическата експертизи, въззивният съд е приел за установено, че всяка една от извършените реално 15 бр. надлимитни дейности, за които ищецът претендира плащане, е осчетоводена и отчетена по предвидения за това ред и че всички дейности са били предмет на осъществен последващ контрол от страна на НЗОК чрез РЗОК – Русе в съответствие с постигнатите от страните договорености за отчитане и контрол върху медицинските дейности по Приложение №2. При наличие на извод в посочения смисъл въззивното решение не може да бъде квалифицирано като очевидно неправилно по причина на особено тежко нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на защитни доводи и възражения на касатора с решаващо значение за изхода на спора, и да бъде допуснато до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Дали изводът за надлежно отчитане на дейностите кореспондира с констатациите в експертните заключения, респ. дали заключенията са възприети правилно от въззивния съд, е въпрос на обоснованост на въззивното решение, която може да бъде проверена само по реда на чл. 290 ГПК, не и по повод допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. №185/2021 г. на Окръжен съд – Русе.

Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на 1 617.06 лв. – адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/ за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие №105/19.01.2022 г. и заплатено по банков път на 19.01.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №77 от 07.10.2021 г., постановено по в. т. д. №185/2021 г. на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – [населено място], [улица], да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Медика кор“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], вх.3, ап.2, сумата 1 617.06 лв. (хиляда шестстотин и седемнадесет лв. и шест ст.) – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]