Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

- важат ли лимитите за всички медицински дейности в рамките на оказаната болнична помощ или се отнасят само до плановите, респ. само за спешно оказаната медицинска помощ, тъй като - както е посочено в мотивите към решението, всички дейности, за които е претендирано плащане над лимитите по Приложение №2 за съответния месец от исковия период, са извършени по повод оказване на спешна медицинска помощ на хоспитализирани по предвидения за това ред здравноосигурени лица. Не е обсъждан и въпросът под №5, който има хипотетичен характер и няма връзка с предмета на спора, с който е бил сезиран въззивният съд. Страните не са имали спор относно съдържанието на сключените помежду им договори и/или отделни техни клаузи, уреждащи правата и задълженията им, а и въззивният съд не е констатирал наличие на спорни или неясни клаузи в договорите и в допълнителните споразумения към тях. Поради това съдът не е подлагал договорите на тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД и не е подменял обективираната в съдържанието им обща воля на договарящите страни, което разкрива липсата на значимост за спора на поставения под №6 въпрос. Въпросите под №7 и №8/с погрешна номерация №8 и №9в изложението/ също са лишени от значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид извода на въззивния съд, че с оглед поетите с договорите задължения за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица и съществуващата правна уредба в областта на здравеопазването са налице предпоставките за заплащане от страна на НЗОК на извършените от ищеца медицински дейности, чиято стойност надвишава месечните лимити по Приложение №2 към договорите. При формиране на посочения извод въззивният съд е съобразил, че макар стойността им да надвишава лимита за съответния месец, дейностите са извършени реално, попадат в обхвата на гарантирания от закона здравен пакет на лицата, ползвали болнична помощ, отчетени са коректно и са били предмет на последващ контрол от страна на НЗОК /чрез РЗОК - Русе/ в съответствие с предвиденото в договорите. Зададеният под №4 въпрос - подлежи ли на заплащане стойността на отчетената медицинска дейност през процесния период, надвишаваща лимитите, определени в Приложение №2 към договорите, е получил положителен отговор в обжалваното решение и предполага проверка на правилността на решението, каквато не може да бъде осъществена от касационната инстанция в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, изброените по-горе въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е безпредметно да се обсъжда дали за тях е изпълнено специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г.