Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Боян Цонев



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба за допускане на касационното обжалване.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Е. К., подадена чрез пълномощника му по делото адв. В. К. срещу решение №******г., постановено по възз. гр. дело №******г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение №******г. по гр. дело №******г. на Софийския градски съд, е постановено следното: 1) отхвърлени са предявените от жалбоподателя срещу Д. К. Д. установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно, във вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожност на предварителен договор от 20.12.2017 г. (нотариално заверен под рег. №9478 от нотариус с рег. №043) в частта досежно цената на сделката, и за признаване за установено, че между страните е налице съществуващо правоотношение по окончателен договор от 20.12.2017 г. (нотариално заверен под рег. №№9480 и 9481 от същия нотариус) в частта досежно цената на сделката; 2) признато е за установено, по иска по чл. 422 ГПК, предявен от Д. Д. срещу касатора К., съществуването на вземане на първия в размер 32 500 лв. – неплатена цена, първа вноска, дължима до 20.06.2018 г. по горния предварителен договор, и законна лихва върху тази главница, считано от 10.07.2018 г., за които вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело №45460/2018 г. на Софийския районен съд; 3) в тежест на касатора са възложени и разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се твърди процесуална недопустимост и неправилност на обжалваното решение, но се поддържат оплаквания, които съдът квалифицира само като такива по чл. 281, т. 3 ГПК – за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на жалбоподателя К. (което също е подадено чрез адв. К. и е идентично по съдържание с касационната му жалба) също се твърди процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка се сочи, че съдът следвало да се произнесе по всички искове за нищожност, в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката, като в случая това не било изпълнено. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, като в тази връзка се твърди грубо нарушаване на основни съдопроизводствени принципи при формиране на извод на съда, че исковата молба на жалбоподателя съдържа недопустим петитум по чл. 59 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. в отговора си, подаден чрез процесуалните му пълномощници адв. А. Д. и адв. К. Д., излага съображения и доводи, че не са налице предвидените от закона предпоставки за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.

От страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба за допускане на касационното обжалване.

Не е налице и вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. От касационната жалба и изложението към нея, на първо място не става ясно, по какво наведено от касатора основание за нищожност, респ. – по какъв предявен от него иск за нищожност на процесния предварителен договор, той счита, че съдът не се е произнесъл с решението си, нито дали това е първоинстанционният или въззивният съд. Във всички случаи обаче тези доводи на жалбоподателя не сочат на вероятна недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, а на непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, който порок на съдебния акт е невъзможно да бъде отстранен по реда на инстанционното обжалване, респ. – по никакъв начин не съставлява и основание за допускане на касационното обжалване.

По аналогични съображения няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Нито обжалваното въззивно решение, нито друг акт на въззивния съд съдържат мотиви, каквито се сочат в касационната жалба и изложението към нея, – че исковата молба на касатора съдържа недопустим петитум по чл. 59 ЗЗД. С подобни съображения е мотивирано определение от 29.07.2020 г. на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба от 29.06.2020 г. на жалбоподателя за конкретизиране (уточняване) предмета на спора. Касаторът обаче не е подал частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК до въззивния съд срещу това първоинстанционно определение, нито е искал по реда на чл. 250 ГПК допълване на първоинстанционното решение чрез произнасяне и по иск по чл. 59 ЗЗД. Самото определение от 29.07.2020 г. на първоинстанционния съд не е, а и не би могло да е допустим предмет на настоящото касационно производство, нито пък по някакъв начин то може да обуслови наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

В останалата част от изложението на касатора се поддържат общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК – за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които също не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, включително – ненаведени такива от страна на жалбоподателя, по които касационното обжалване да следва да се допусне служебно.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 и чл. 81 ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по делото, претендираните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, в размер 2 000 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №56/13.01.2022 г., постановено по възз. гр. дело №2528/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА Л. Е. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]