Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Марио Първанов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача?

Може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:
МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. дело №******г. на Районен съд – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Р. И. М. отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 8952.06 лв., представляваща доставена и потребена, но незаплатена ел. енергия, за периода 16.03.2018 г. – 15.03.2019 г. по партида с кл. №[ЕГН], аб. №[ЕГН], за обект на потребление на адрес [населено място], [улица], за която е издадена фактура №[ЕГН] от 03.04.2019 г.

Във въззивното производство и съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с решение №160 от 31.12.2020 г. по гр. дело №1174/2020 г. на ВКС, ІV г. о., е допусната повторна съдебно-техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. Въззивният съд е приел, че според заключението в настоящия случай не е осъществено неправомерно софтуерно вмешателство върху паметта на процесния електромер, тъй като няма данни и записани събития в паметта за въздействие върху софтуера и хардуера, а прочетените параметри – „ тарифна схема, „ седмичен график“ и „ часови график“, отговарят на фабричната параметризация, направена при производството на електромера. Вещите лица са установили, че няма зададени графици за работа по тарифа Т4 и софтуерът не е настроен да записва в този регистър. Наличието на показания в него се дължи на техническа неизправност с различен възможен произход – повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, преходни процеси при комутации в мрежата, атмосферни влияния /прегряване/, софтуерен бъг, влияние на енергийно поле и др. Според вещите лица показанията в регистър Т4 не представляват реално преминала и измерена СТИ ел. енергия, тъй като регистри Т3 и Т4 не са активни за измерване и не са зададени за визуализация, няма регистрирана промяна във фабричните параметри на електромера, зададени при производството му. Съществува техническа възможност в невизуализираните на дисплея регистри на електромера показанията да са различни от нула, което да не се дължи на човешка намеса, но няма данни какви са били те при монтажа му, включително и в сумарния регистър. Според експертите ответното дружество не разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ. „ Външна намеса в тарифната схема на електромера означава препараметризирането му, при което се променя тарифният график и измерената ел. енергия се записва в регистрите на електромера по начин, различен от фабрично заложения. Констатацията в БИМ за осъществена външна намеса се базира единствено на наличието на цифров запис в Т4, но не е било извършвано изследване на електромера за установяване на причината за наличието на показания, механизма и времето на възникването им. Външна намеса в тарифната схема е възможна чрез достъп до софтуера на СТИ през оптичния порт с „ оптична глава и съответна програма, като всяко препараметризиране се записва в паметта на електромера, а в случая записани събития за въздействия върху софтуера на процесното СТИ няма. Начисленото с процесната фактура количество ел. енергия на ищеца е възможно да бъде доставено до обекта на потребление за период от една година, но при непрекъсната 24-часова работа на електроуреди с мощност 5.26 W, 365 дни в годината, а такъв режим на работа е технически нереален и необичаен за битов потребител. Освен това в изчисленията не са включени отчетените и заплатени от абоната количества ел. енергия за същия период. При направени от вещите лица изчисления на база равно дневно разпределение на установените показания в Тарифа 4 за периода от датата на монтажа на електромера в обекта на ищеца до датата на демонтажа му се формира стойност в размер на 8 886.38 лв. с вкл. ДДС.

Ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на пар. 1, т. 41Б ДР ЗЕ по партида, заведена с клиентски №[ЕГН] за обект на потребление в [населено място], [улица] се явява краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27 ДР ЗЕ, поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел. енергия, измерена СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и от член на домакинството на абоната, наличието на цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър, факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. В случая, безспорно установеният факт на наличието на цифров запис в ненастроения за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера тарифен регистър Т4 не е достатъчен сам по себе си да докаже, че то представлява количество ел. енергия, доставено и потребено от абоната. Няма данни при първоначалния монтаж на въпросното подменено СТИ какви са били показанията на същия регистър, поради което не може да се установи дали записаните в него показания не са съществували отпреди монтажа, както и не може да се обоснове категоричен извод, че установените при метрологичната проверка показания в неактивиран за търговски отчет регистър първо представляват отчетена ел. енергия и второ, че същата е доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната. Тарифната схема на процесния електромер, съответстваща на тарифните зони, определени с решение на КЕВР, е зададена при производството му и в паметта му няма записани събития за последващо въздействие чрез промяна на тарифната схема, седмичен и часови график, а последните отговарят на фабричната параметризация. От изслушаната пред въззивната инстанция експертиза се установява, че установеният цифров запис в регистър Т4 не представлява реално преминала и измерена ел. енергия, тъй като този регистър не е активен за измерване и няма промяна във фабричните параметри на електромера /препараметризиране/, каквато би се записала в паметта му. Следователно правото на ответното дружество да търси плащането на цена за количество ел. енергия, записано като показания в скрит за инкасатора и потребителя регистър на СТИ, намиращо опора в разпоредбите на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 17, т. 2 и чл. 26, ал. 1 ОУ ДПЕЕ, не съществува поради липсата на доказателства, установяващи твърдения факт на реално доставена и потребена от ищеца ел. енергия за конкретен период от време. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на начислената на ищеца сума е основателен.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.1. Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти; длъжен ли е съдът да зачете това доказване при формиране на решението му по спора, в случай че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред – сочи се противоречие с решение №76 от 10.07.2012 г. по т. д. №490/2011 г., ВКС, І т. о.; решение №43 от 07.03.2018 г. по гр. дело №2085/2017г., ІV г. о. на ВКС и решение №249 от 12.11.2012 г. по гр. дело №270/2012 г., ІІ г. о. на ВКС. 1.2. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №25 от 02.07.2020 г. по гр. дело №2976/2019 г. на ІІ г. о., решение №267 от 04.03.2014 г. по гр. дело №30/2013 г. на І г. о., решение №163 от 03.02.2021 г. по гр. дело №123/2020 г. на ІІІ г. о. и решение №117/22.01.2021 г. по т. д. №1409/2019 г. на І т. о.; 1.3. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил; следва ли съдът да прецени осъществените факти и да приеме за осъществен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт; Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №75 от 13.04.2021 г. по гр. дело №2206/2020 г. на ІV г. о., решение №80 от 03.05.2018 г. по гр. дело №2560/2017 г. на ІV г. о., решение №61 от 01.03.2016 г. по гр. дело №4578/2015 г. на ІV г. о., решение №841 от 19.01.2010 г. по гр. дело №3530/2008 г. на ІV г. о., решение №226 от 12.07.2011 г. по гр. дело №921/2010 г. на ІV г. о., решение №26 от 09.04.2020 г. по гр. дело №1764/2019 г. на І г. о.; 2. Липсата на данни, кога е извършено софтуерното вмешателство в средство за търговско измерване /тоест – началото на погрешно отчитане/, води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС: решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г. о., решение №21 от 01.03.2017 г. по гр. дело №50417/2016 г. на І г. о., решение №79 от 01.04.2021 г. по гр. дело №2373/2020 г. на ІІІ г. о., решение №76 от 08.04.2021 г. по гр. дело №2209/2020 г. на ІV г. о., решение №77 от 08.04.2021 г. по гр. дело №2862/2020 г. на ІV г. о.

В изложението се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди се, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът Р. И. М., [населено място], чрез адв. Н. Н.-Т., оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите в т. 1.2. – Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Въпросите са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 179.04 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 12.01.2022 г. по в. гр. д. №3/2021 г. на Великотърновския окръжен съд.

УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 179,04 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]