Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Бонка Дечева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

на свидетеля лично или чрез неговата защита по пр. пр. №221/2013 г. по описа на СпП, ДП №78/2013 г. на ГДНП, по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на СпНС, 14 състав, и по този начин са допуснати доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК и се нарушава презумпцията по ч.6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело №******година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против решение №******г. по гр. д.№******г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№******г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск да бъде осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени в резултат на непозволено увреждане на касатора, изразяващо се в следното: неправомерно бездействие в период от 06.12.2013 г. до датата на исковата молба 09.12.2015 г. от служители на ответника, които не са му съдействали да упражни правата, които има на основание чл. 141, ал. 2 НПК – не са му предявили за запознаване протокол за извършен разпит на свидетел №1 от 05.08.2013 г. и не са му дали възможност да зададе въпроси на свидетеля лично или чрез неговата защита по пр. пр. №221/2013 г. по описа на СпП, ДП №78/2013 г. на ГДНП, по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на СпНС, 14 състав, и по този начин са допуснати доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК и се нарушава презумпцията по ч.6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 15, ал. 2 и ал. 3 НПК, защото не е отчетено, че служители на прокуратурата не са изпълнили задължението си да предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на неговите права и законни интереси, конкретно чл. 141, ал. 2 НПК и да му осигурят възможност да упражни процесуалните си права. Направено е и оплакване за необоснованост на извода, че не е доказана противоправността на бездействието.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са възпроизведени оплакванията от касационната жалба и е наведено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, което касаторът свързва със същите оплаквания.

Ответникът по касация Прокуратурата на Република България оспорва допускането до касационен контрол, тъй като не е обоснована и не е налице нито една от хипотезите, които съдебната практика е дефинирала като очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на служители на ответника – Прокуратурата на Република България, изразяващо се в това, че в период от 06.12.2013 г. до датата на исковата молба 09.12.2015 г. не са му съдействали да упражни правата, които има на основание чл. 141, ал. 2 НПК – не са му предявили за запознаване протокол за извършен разпит на свидетел №1 от 05.08.2013 г. и не са му дали възможност да зададе въпроси на свидетеля лично или чрез неговата защита по пр. пр. №221/2013 г. по описа на СпП, ДП №78/2013 г. на ГДНП, по което е образувано НОХД 1006/2016 г. на СпНС, 14 състав, и по този начин са допуснати доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвидени в НПК, и се нарушава презумпцията по чл. 6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС.

Въззивната инстанция е приела, че от доказателствата по делото не се установява да е нарушено правото на ищеца в качеството му на обвиняем да прави доказателствени искания, включително и да задава въпроси по реда на чл. 141, ал. 2 НПК на свидетел с тайна самоличност с идент. №1 и това нарушение да го е лишило от правото на справедлив процес. Съдът е приел, че не е било в тежест на ищеца да доказва отрицателният факт, че прокуратурата е бездействала и не му е представила протокола за разпит на свидетеля, а в тежест на ответника е било да докаже, че е спазил изискването на чл. 141, ал. 2 НПК, което той не е сторил. Въззивният съд обаче е приел, че непредставяне на протокола за разпит на таен свидетел с идент. №1 само по себе си не е в противоречие с чл. 6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС, ако те са представени на обвинаемия в по-късен момент. Посочено е, че правата по чл. 6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС изискват на подсъдимия да е дадена подходяща и адекватна възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на свидетеля в момента на даване на показанията или на по-късен етап, като в този случай не е нарушено правото на справедлив процес. За този извод, съдът се е позовал на практика на ЕСПЧ – Решение от 19.12.1990 г. CASE OF DELTA v.FRANSE, решение от 19.02.1991 г. CASE OF ISGRO v.ITALI, решение от 26.04.1991 г. CASE OF ASCH v.Austria.

Тъй като е безспорно установено, че на ищеца е предоставена възможност да се запознае с показанията на тайния свидетел и да зададе въпросите си към него през 2018 г., съдът е приел, че не е нарушено правото на ищеца на справедлив процес. Затова е потвърдено решението, с което иска е отхвърлен.

В изложението, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Това основание е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото.

Касаторът не сочи коя от хипотезите на очевидна неправилност твърди. От изложеното по-горе относно съдържанието на мотивите на възивното решение е видно, че материалния закон – чл. 6пар. 1, 3бд във връзка с чл. 1 КЗПЧОС е приложена според начина, по който се тълкува и прилага от ЕСПЧ. Съдът на ЕС също възприема това разбиране по делото С-348/2021 на ЕС. Правото на обвиняемите да зададат въпроси на свидетелите, призовани от обвинението по време на съдебния наказателен процес представлява специфичен аспект на правото на справедлив процес и изисква на обвиняемият да се даде адекватна и достъпна възможност да оспори показанията на свидетел на обвинението, да участва в разпита им в момента на даване на показанията или по-късно. Преценката за това дали процеса е справедлив е комплексна и включва съобразяване и на други фактори, като например дали показанията на разпитания свидетел без участието на обвиняемия са били единствени и решаващи въз основа на които е осъден и дали са реализирани достатъчно компенсиращи фактори, за да се неотрализират създадените трудности за обвиняемия и адвоката му поради вземане предвид на тези показания. В случая са реализирани компенсиращи фактори – дадена е по-късно възможност на ищеца да се запознае с показанията и да зададе въпросите си. Затова изводът за това, че не се установява нарушение правото на справедлив процес съответства на практиката на ЕСПЧОС и на практиката на СЕС и не е налице прилагане на закона в обратен смисъл или прилагане на несъществуващ неприложим материален или процесуален закон.

Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно разглеждане на делото. Първата инстанция правилно е разпределила доказателствената тежест, макар в решението си да не е приложила правилно правилата й. Това обаче е констатирано от въззивната инстанция и тя правилно е приложила последиците от неангажиране на доказателства опровергаващи твърдението за бездействие. Искът е отхвърлен по други съображения, посочени по-горе. Така не са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи установяване на обективната истина. Възможността ищецът да се запознае с показанията на тайния свидетел №1 и да задава въпроси по-късно е установена безспорно по делото включително и от заявените от него становища.

Съдебният акт е мотивиран и при формиране на фактическите и правни изводи в изложението на мотивите, съдът не констатира нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила.

В обобщение не е налице нито една хипотеза на очевидна неправилност, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП и чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №821 от 06.06.2022 г. по гр. д.№3895/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Е. Д. М..

Осъжда Е. Д. М. да заплати на Прокуратурата на република България деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]