Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емилия Донкова


Анотация

Въпрос

1. допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция“, който е бил предмет на пряк съдебен контрол спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от държавата; сочи се противоречие с решение №103/05.12.2017 г. по гр. д. №5135/2016 г. на второ г. о., решение №67/10.04.2014 г. по гр. д. №5615/2013 г. на първо г. о. и решение №96/27.06.2016 г. по гр. д. №4487/2014 г. на второ г. о.; 2. „към кой момент следва да се преценява имала ли е земята земеделски характер с оглед възможността за възстановяването й по ЗСПЗЗ“; 3. „за да се приеме, че включването в имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството, представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, необходимо ли е това имущество да бъде отчуждено по предвидения в закона ред; 4. „за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП следва ли да се докажат всички елементи на фактическия състав, като се твърди противоречие с т. 2Г от тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. №4/2014 г., ОСГК; решение №152/14.01.2020 г. по гр. д. №1037/2019 г. и решение №33/29.07.2013 г. по гр. д. №401/2012 г. на първо г. о. 5. „относно предпоставките на чл. 17а при преобразуване на държавна фирма в ТД и правоприемството при разделяне на това дружество на две или повече дружества и реда за прехвърляне на недвижими имоти при такова преобразуване, като се поддържа противоречие с решение №218/05.06.2012 г. по гр. д. №704/2010 г. на второ г. о.; 6. „удостоверяват ли актовете за държавна собственост правото на собственост на държавата и ползват ли се с материална доказателствена сила относно този факт; кой носи тежестта за доказване при оспорване на удостоверено с АДС право на собственост, когато в същия не е посочено конкретното фактическо и правно основание за придобиване на имота. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение №12/08.07.1993 г. по к. д. №12/1993 г. и решение №8/19.06.1995 г. по к. д. №12/1995 г. на КС на РБ, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. №******[/aam]******г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Благоевградски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д. искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на „Сан инвест груп” ООД – гр. Сандански правото им на собственост, на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство, върху недвижим имот, по отношение на който е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в незаснемането и отразяването му като самостоятелен имот, собственост на наследниците на С. В. М., и който имот представлява нива от един декар, осма категория, находяща се в местността „Ч. К.“, в землището на [населено място], която бивша нива попада в границите на урбанизирана територия в землището на [населено място], заснета в помощния план като имот №******[/aam]******граници: имот №******[/aam]******гласно кадастралната карта на [населено място] представляващ поземлен имот с проектен идентификатор №***, с площ от 1 000 кв. м., при граници: ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***, съгласно скица-проект №15-822398 от 07.11.2018 г., който имот съгласно същата скица-проект попада върху част от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 7 980 кв. м., при описани граници, който представлява към настоящия момент част от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 8 980 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, при граници: ПИ с идентификатори №№***, ***, ***, ***, *** и ***.

Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от М. К. М., А. Д. Б., Й. С. М. и Т. С. Д., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуално-правни въпроси, за които се сочи, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: 1. допустими ли са за събиране нови доказателства във въззивното производство, които не са били събрани поради процесуално нарушение от първоинстанционния съд; факта на включване в капитала на преобразуваното и приватизирано държавно търговско дружество. Твърди се противоречие с решение №19/05.02.2021 г. по гр. д. №1680/2020 г., трето г. о., решение №212/18.02.2021 г. по гр. д. №859/2020 г. на четвърто г. о., решение №35/24.04.2020 г. по гр. д. №1939/2019 г. на четвърто г. о. и решение №17/05.02.2018 г. по гр. д. №1578/2017 г. на първо г. о.; 2. „при оспорване на правото на собственост на държавата, удостоверено с акт за държавна собственост и на юридическите факти, съставляващи придобивното основание за държавата, следва ли производството да се развие по реда на чл. 193 ГПК; дължи ли се даването на указания за доказване на фактите, изключващи правото на собственост на държавата; сочи се противоречие с решение №125/02.07.2019 г. по гр. д. №3576/2018 г. на четвърто г. о.; 3. „представлява ли оспорването на правото на собственост на държавата, удостоверено с акт за държавна собственост, твърдение за отрицателен факт, за което не се дължи даването на указания и не се разпределя тежестта на доказване; 4. „необходимо ли е изрично оспорване на формалната доказателствена сила на частни документи, за да се разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорването и да се дадат указания за ангажирането на доказателства, когато оспорването не е свързано с авторството на документа, а се отнася до удостоверените в тях факти“; поддържа се противоречие с решение №135/10.03.2021 г. по т. д. №1653/2019 г. на първо т. о. и решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2014 г. на четвърто г. о.; 5. „липсата на възражения от страните срещу съдържанието на доклада представлява ли основание въззивният съд да допусне събирането на доказателства във въззивното производство при твърдени във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с доклада; 6. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 7. допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, мотивирано от доказателства, които не са приети по делото“. Поставени са и следните материално-правни въпроси: 1. допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция“, който е бил предмет на пряк съдебен контрол спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от държавата; сочи се противоречие с решение №103/05.12.2017 г. по гр. д. №5135/2016 г. на второ г. о., решение №67/10.04.2014 г. по гр. д. №5615/2013 г. на първо г. о. и решение №96/27.06.2016 г. по гр. д. №4487/2014 г. на второ г. о.; 2. „към кой момент следва да се преценява имала ли е земята земеделски характер с оглед възможността за възстановяването й по ЗСПЗЗ“; 3. „за да се приеме, че включването в имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството, представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, необходимо ли е това имущество да бъде отчуждено по предвидения в закона ред; 4. „за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП следва ли да се докажат всички елементи на фактическия състав, като се твърди противоречие с т. 2Г от тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. №4/2014 г., ОСГК; решение №152/14.01.2020 г. по гр. д. №1037/2019 г. и решение №33/29.07.2013 г. по гр. д. №401/2012 г. на първо г. о. 5. „относно предпоставките на чл. 17а при преобразуване на държавна фирма в ТД и правоприемството при разделяне на това дружество на две или повече дружества и реда за прехвърляне на недвижими имоти при такова преобразуване, като се поддържа противоречие с решение №218/05.06.2012 г. по гр. д. №704/2010 г. на второ г. о.; 6. „удостоверяват ли актовете за държавна собственост правото на собственост на държавата и ползват ли се с материална доказателствена сила относно този факт; кой носи тежестта за доказване при оспорване на удостоверено с АДС право на собственост, когато в същия не е посочено конкретното фактическо и правно основание за придобиване на имота. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение №12/08.07.1993 г. по к. д. №12/1993 г. и решение №8/19.06.1995 г. по к. д. №12/1995 г. на КС на РБ, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по жалбата с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:

В исковата молба ищците са въвели като придобивно основание за правото си на собственост възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция през 2018 г., в качеството им на наследници на С. В. М..

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че притежава право на собственост на основание договор за покупко-продажба от 12.07.2011 г., сключен с „Хидрострой-Юг-97“ АД, като продавачът се е легитимирал като собственик на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./. Посочил е, че дружеството-продавач е правоприемник на държавна стопанска организация „Хидрострой“, Стопанско управление Сандански, като на последната е предоставено правото на стопанисване и оперативно управление. Процесният терен е бил включен в капитала на образуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество. Процесният имот е заявен за възстановяване през 1992 г. от наследниците на С. М., като за удостоверяване правото на собственост на наследодателя са представени заявление-декларация и опис-декларация за членство в ТКЗС от 22.01.1957 г. От административната преписка се установява, че първоначално органът по земеделска реституция е отказал възстановяване правото на собственост в стари реални граници, но решението му е било отменено със съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, въз основа на което е постановено решение №01-507/05.03.2001 г. за възстановяване правото на собственост върху заявения имот, находящ се в строителните граници на [населено място]. Проведена е процедура по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица относно процесния имот, която е приключила с издаване на удостоверение №2/17.07.2017 год. и скица №374/13.07.2017 год. за възстановяване на 1 000 кв. м. от бивш имот №* в м.“Ч. к“. ОбСЗ-Сандански първоначално е издала решение от 27.09.2017 г., с което е възстановила правото на собственост на наследниците на С. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1 дка, находяща се в границите на урбанизираната територия на гр. Сандански, попадаща в ПИ с идентификатор ***, което решение е отменено с решение на РС-Сандански по адм. д. №10/2017 г. С последващо решение №1573Р/19.03.2018 г. административният орган е възстановил правото на собственост на наследниците на С. М. върху нива от 1 дка, заснета в помощния план като имот №*. Същият по кадастралния план на Воден синдикат „Св. Врачко поле от 1937 г. съставлява нива с площ от 2 174,68 кв. м., записана на името на С. В.. Попада върху имоти с проектни идентификатори *** /с площ 1 000 кв. м./ и *** /с площ 1 000 кв. м./, като представлява част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и имоти пл. №* и * по КВС на землището на [населено място], и имот пл. №* по КП от 2009 г. /без площта на имот №*/, като възстановеният на ищците имот с проектен идентификатор *** попада изцяло в имот ***. С влязло в сила на 17.07.2009 г. решение по гр. д. №602/2002 г. на РС-Сандански са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на В. М., А. С. и Л. В. срещу „Хидрострой-Юг-97“ АД за установяване правото им на собственост като наследници на Д. В. М., върху нива с площ от 1 дка, в м. “Ч. К.“, землище на [населено място], отразен с №* по картата на землището /за другата част от имот №* по кадастрален план на Воден синдикат „Св. Врачко поле от 1937 г., целият с площ 2 175 кв. м./. През 2009 г. в действащия кадастрален план е нанесен имот пл. №*, м.“Ч. К.“ с площ от 7 980 кв. м. по скица-проект, като според експертизата този имот, съответно имот с идентификатор *** по кадастралната карта, попада по месторазположение (въз основа на граници) в имота, описан в акта за държавна собственост от 1997 г.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №156/2011 год. ответникът е закупил от „Хидрострой-Юг-97“-АД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 7980 кв. м. Продавачът е признат за собственик на този имот с констативен нотариален акт №155/2011 г., издаден въз основа на писмени доказателства /договор за покупко-продажба по реда на чл. 35, т. 1 ЗППДОП от 29.10.1997 г. и акт за частна държавна собственост №216 от 17.03.1997 г., с който е актуван като държавна собственост терен от 9 800 кв. м., извън регулация, м.“Ч. к.“, при граници: път за [населено място], р.“Санданска Б.“, частен имот и градски парк, застроен със сгради през 1965 г.: арматурна работилница, сглобяема, с площ от 35 кв. м., сервизна работилница с площ от 200 кв. м.-масивна, на един етаж, сервизна работилница с площ от 180 кв. м., полумасивна, на един етаж; работилница с площ от 420 кв. м., полумасивна, на един етаж, склад №1, полумасивен на един етаж, с площ от 65 кв. м., и склад №2с площ от 80 кв. м., полумасивен, на един етаж/. В акта е посочено, че бивш собственик на имота е ДСО “Хидрострой“, Строително управление Сандански; същият е включен в капитала на търговско дружество „Хидрострой-Юг-ЕООД на основание решение №596/07.03.1997 г. на Благоевградския окръжен съд по ф. д. №1115/1993 г. и заповед №РД-02-14-1092/1996 г. на МТРС. Преди цитирания акт е бил съставен акт за държавна собственост №1555/1846/20.08.1982 г., от който е видно, че като държавна собственост е актувано дворно място извън строителните граници на населеното място с площ от 7 000 кв. м., бивша собственост на АПК-Сандански, предоставено за оперативно управление на ДСО “Хидрострой“, Строително управление Сандански, при съседи: река Санданска Б., околовръстен път, градски парк и Поленишки баир, заедно с описани сгради. В него е посочено, че имотът е държавна собственост на основание чл. 77 НДИ /отм./ и 83 РМС от 1965 г.

На 29.10.1997 г. е сключен, на основание чл. 35, т. 1 ЗППДОП и заповед за приватизация №РД-02-14-281/18.04.1997 г. на МРРБ, договор за покупко-продажба на „Хидрострой-Юг ЕООД между Министерството на регионалното развитие и благоустройство, от една страна в качеството на орган по чл. 3 ЗППДОП, и работниците и служителите на дружеството, от друга страна, като недвижимото имущество на продадения обект /предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/ включва и терен от 9,8 дка в м. „Ч. куши“, както и базата, състояща се няколко сгради и строителни съоръжения, съобразно списък-приложение №2 към договора. Закупеното имущество, включително и описаното в акт за държавна собственост от 1997 г., е предадено на купувача с протокол за предаване и приемане на обект „Хидрострой-Юг от 25.11.1997 г.

Продавачът по сделката от 2011 г. – „Хидрострой-Юг-97“-АД, регистрирано по ф. д. №2125/1997 г., е правоприемник на „Хидрострой-Юг ЕООД, регистрирано по ф. д. №1115/1993 г. на Благоевградския окръжен съд, което дружество е прекратено поради приключена приватизационна сделка. Негов едноличен собственик е държавата и е образувано при разделянето на „Хидрострой-Инженеринг ЕООД, гр. София, като е приело част от активите и пасивите му.

Във въззивното производство, образувано по жалба на ищците, е представен анализ на правното състояние на „Хидрострой-Юг ЕООД към месец юли 1996 г. В жалбата е изложен довод за допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение тежестта на доказване. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и писменото доказателство не е прието. Представен е и протокол за оценка на имуществото на „Хидрострой-Инженеринг ЕООД, от който се установява, че не е оценена и вписана стойност на терени, не е направено счетоводно записване на земя в сметка „201“, както е и налице правно очакване да бъде извършено апортиране. Сградите са включени в баланса и капитала на дружеството – сметка „203“ от баланса.

В проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК съдът е указал на ответника, че следва да докаже преобразуването на „Хидрострой-Юг вХидрострой-Юг-97“. С отговора на исковата молба са представени акт за държавна собственост №1555/1846/20.08.1982 г. и акт за частна държавна собственост №216 от 17.03.1997 г. В първото с. з. процесуалният представител на ищците е оспорил съществуването на удостовереното в актовете право на собственост на държавата върху процесния имот, констатацията, че е бил предоставен за стопанисване от ДСО “Хидрострой, включването му в капитала на „Хидрострой-Юг, както и че същият е бил предмет на приватизационната сделка. В доклада по чл. 146 ГПК съдът не е разпределил тежестта на доказване във връзка със заявеното оспорване на актовете за държавна собственост.

В обжалваното въззивно решение е прието, че със заповед от 20.11.1996 г. е увеличен капитала на „Хидрострой-Юг ЕООД със земята, описана в акта за държавна собственост от 1982 г. Налице е конкуренция на права-по реституция и по приватизация. Ответникът е оспорил правото на собственост в полза на наследниците на С. М. и е направил възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота, с оглед на което следва да се извърши инцидентен съдебен контрол на законосъобразността му. Върху решение №1573Р от 19.03.2018 г. на ОбСЗ, с което се легитимират ищците, не е упражняван пряк съдебен контрол в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което няма пречка при възникнал спор за собственост да се преценява неговата законосъобразност. Изложени са съображения, че решението за възстановяване на собствеността е материално незаконосъобразно, когато имотът е бил включен в активите на приватизирано държавно предприятие преди възстановяването на собствеността с решението на административния орган по поземлена собственост -пар. 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОП /отм./, респ. пар. 11 ДР ЗПСК. Установено е, че имотът на ищците е част от имот на приватизирано дружество, както и че процесът на приватизация е приключен през 1997 г., а реституционното решение, от което ищците черпят права, е от 2018 г. Приватизацията на предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (ограничение аналогично на предвиденото в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което бившите собственици получават обезщетение, но не и бившата собственост). Налице е пречка за реално връщане на земеделска земя с оглед включването й в активите на приватизираното дружество, чийто правоприемник е праводателят на ответника. За да придобие правото на собственост едно търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва да са налице следните предпоставки: имотът да е държавна собственост; имотът да е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие; имотът да е включен в баланса към момента на преобразуването му в търговско дружество и да е включен в активите на новообразуваното дружество. Представеният акт за държавна собственост №1555/1846/20.08.1982 г., в който е посочено, че като държавна собственост е актувано дворно място извън строителните граници на населеното място с площ от 7 000 кв. м., на основание 83 РМС/1965 г., както и че имотът е предоставен за оперативно управление на ДСО “Хидрострой“, Строително управление Сандански, доказва собствеността на държавата и предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавно предприятие. Актовете за държавна собственост, съставени по надлежния ред и форма, са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях, поради което фактите, за които се отнасят тези отбелязвания се смятат за установени до оборването им с други доказателства. Възприето е, че въпреки липсата на оспорване на актовете за държавна собственост, ищците не са ангажирали доказателства, които да оборят отбелязванията в тях. Със самото предоставяне на терена за оперативно управление на държавно предприятие и застрояването му през 1965 г. имотът е трансформиран от кооперативна в държавна собственост, като с този факт е променил предназначението си и не съставлява земеделска земя. Установено е също от отбелязването в акт за държавна собственост №216/17.03.1997 г., че имотът, бивша собственост на ДСО, е включен в капитала на търговско дружество с държавно имущество с решение №596/07.03.1997 г. по ф. д. №1115/1993 г. и заповед №РД-02-14-1092/1996 г. на МТРС. За доказване предоставянето на дадено имущество в оперативно управление на определена държавна фирма или търговско дружество, включването му в капитала на търговско дружество и преобразуване и приватизация на последното, е достатъчно отбелязване в акта за държавна собственост. Установено е, че описания в акта от 1997 г. имот е част от имуществото на приватизираното дружество „Хидрострой-юг-ЕООД, чийто правоприемник е „Хидрострой-Юг-97“-АД.

Обоснован е извод, че не е настъпил вещно-правният ефект на решение №1573Р от 19.03.2018 г. на ОбСЗ, тъй като към момента на постановяването му собствеността върху земята е сменена. Към този момент ищците са имали право само на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, но не и на реално връщане на собствеността върху бившата земеделска земя. С разпоредбата на пар. 6, ал. 6 ПЗР ЗППДОП/отм./, респ. пар. 11 ДР ЗПСК, законодателят е дал предимство на процеса на приватизация пред процеса на земеделска реституция. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените в изложението втори, трети и четвърти процесуалноправни въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение са изхода на конкретното дело. Обобщени, същите могат да бъдат формулирани по следния начин: дължи ли съдът даването на указания за опровергаване на доказателствената сила на актовете за държавна собственост, когато е заявено оспорване от страната на същите. Следва да се извърши преценка за съответствието на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение с трайно установената съдебна практика, включително и цитираната в касационната жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №386 от 09.09.2021 г. по гр. д. №333/2021 г. на Благоевградски окръжен съд.

Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 101,90 лв. /сто и един лева и деветдесет стотинки/ и в същия срок да представят вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]