Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Милена Даскалова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

се поддържа противоречие с решение №60174 от 05.07.2021 г. по гр. д. №2385/2020 г. на ВКС, 4-то г. о.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. срещу решение №******г., постановено по в. гр. д. №******г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№******г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. срещу П. М. М. иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да върне на ищцата владението върху жилищен недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, отнето по насилствен и скрит начин чрез ЧСИ М. П. по изп. д. №2266/2018 г. на 25.10.2018 г.

Касаторката поддържа неправилност на въззивното решение и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва извода на въззивния съд, че не е налице незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие – въвод във владение. Твърди, че тя е трето на изпълнението заварено в имота лице по смисъла на чл. 523 ГПК, като решението по делбата на имота, исковата молба за която е вписана, преди вписване на нейния нотариален акт за собственост, не се разпростира върху нея, защото е придобила на оригинерно основание- придобивна давност, а не от праводател и защото решението по делбата не е вписано в 6 месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, поради което защитният ефект на вписаната искова молба е отпаднал. Оспорва преценката на въззивния съд, че доводите й за нередовност на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело са ирелевантни. Поддържа, че изпълнителният лист не съдържа данни за кредитора и длъжника, т. е. не сочи срещу кого трябва да се изпълнява. Поддържа, че ако извършените от ЧСИ изпълнителни действия са незаконосъобразни, то е налице принуда, респективно насилствено отнемане на вещта. Твърди, че отнемане на вещта по скрит начин е налице всякога, когато лицето, чието владение е отнето, не е било уведомено или не е могло да узнае за извършваното отнемане на вещта. Оспорва и извода на съда, че не е доказала владението си към момента на отнемането му, като твърди, че представеният от нея документ за собственост, съставен осем месеца преди въвода, доказва, че е във владение на имота, тъй като веднъж установено владението продължава докато не бъде прекъснато. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Касаторката е представила две изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в които са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в случай, че в исковата молба и/или въззивната жалба са наведени твърдения за нередовност на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело за въвод на владение в имот, да се произнесе по тези твърдения за нередовност на изпълнителния лист и това произнасяне обхваща ли се от нормата на чл. 358 ГПК, която задължава съда да провери законосъобразността на нареждането и действията на съдебния изпълнител?

2. Има ли наличие на насилствено отнемане на вещта от съдебен изпълнител или от негов служител, действащ от негово име, ако трето лице, което предявява самостоятелни права върху имота, не е заварено в имота по време на въвода във владение, ако действията на съдебния изпълнител са били незаконосъобразни?

3. Следва ли в реквизитите на изпълнителния лист, издаден въз основа на разпределителен протокол по дело за делба, задължително да се съдържат данни за лицето, срещу което се изпълнява или т. нар. длъжник по този изпълнителен лист?

4. Има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение, когато не е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника?

5. Има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение, когато длъжникът не е уведомен за насрочен ден и час на въвода?

6. Има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение, когато изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, който не съдържа данни за страните по правоотношението? Поддържа противоречие на обжалваното решение с ТР№3 от 10.07.2017 г. по тълк. д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

7. Има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение, когато изпълнителното дело е образувано въз основа на молба на взискателя, която не съдържа данни за адрес на длъжника и този порок не е отстранен?

8. Има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение, когато е извършил въвод във владение срещу трето лице за изпълнителното производство – собственик, притежаващ права върху имота, които са придобити на самостоятелно основание, а не от праводател – страна по правоотношението?

9. Следва ли ЧСИ да решава спора за имуществени права на взискателя и третото лице, притежаващо нотариален акт за собственост, в рамките на изпълнителното производство и ако това е направено, дали извършените действия от ЧСИ по въвод във владение се явяват незаконосъобразни?

10. В случай, че решението, по което се изпълнява и което подлежи на вписване, не е вписано в 6-месечния срок след постановяването му, то дали в този случай вписаната искова молба се счита за заличена по право и взискателя да не може да се ползва от защитата й? По този въпрос се поддържа противоречие с решение №60174 от 05.07.2021 г. по гр. д. №2385/2020 г. на ВКС, 4-то г. о.

11. Следва ли издаден изпълнителен лист по делбено дело да съдържа данни за взискател и длъжник и има ли наличие на незаконосъобразност на предприетото от ЧСИ изпълнително действие въвод във владение, когато е извършил въвод във владение въз основа на изпълнителен лист, който не съдържа данни за длъжника?

12. Има ли насилствено отнемане на вещта, когато владението е отнето от ЧСИ, чиито действия са били незаконосъобразни? По въпроси 11 и 12 се поддържа противоречие на обжалваното решение с решение№45 от 03.02.2011 г. по гр. д. №242/2010 г. на ВКС, 1-во г. о.

13 . Има ли отнемане на вещта по скрит начин, когато лицето, което е следвало да бъде уведомено, не е уведомено, нито би могло да узнае? Сочи се противоречие на приетото от въззивния съд с решение№4 от 06.02.2012 г. по гр. д. №388/2011 г. на ВКС, 1-во г. о.

14. Следва ли документът за собственост – нотариален акт за собственост, издаден въз основа на давностно владение, да бъде приет като доказателство за наличие на установено владение към момента на съставянето му?

15. Следва ли, след като има наличие на установено владение към даден времеви момент и няма данни владението да е прекъснато, то да се приеме, че лицето, което е установило владение към даден времеви момент, упражнява владение и към момента на нарушението?

16. Представлява ли процесуално нарушение недопускането на ищеца на свидетел, който да докаже обстоятелството дали имотът е обитаем към момента на нарушението, при положение че в отговора на исковата молба ответникът е възразил, като е заявил, че имотът е бил необитаем, позовавайки се на написаното от ЧСИ?

17. Следва ли по искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът да изисква по служебен ред изпълнителното дело, в случай, че владението е отнето със съдействието на ЧСИ във връзка с чл. 358 ГПК?

18. Следва ли по искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, когато владението е отнето чрез ЧСИ, да бъдат кредитирани неговите свидетелски показания, както и писмените му констатации, при положение че в случай, че действията му бъдат признати за незаконосъобразни то същият би носил имуществена отговорност т. е. дали ЧСИ се явява заинтересовано лице, чиито писмени и устни показания не следва да бъдат кредитирани?

19. Следва ли собственик, който притежава надлежно вписан нотариален акт за собственост, да ангажира устни доказателства за упражняваното от него владение върху имота към момента на нарушението, в случай, че няма доказателства владението преди момента на нарушението да му е било отнето?

20. Следва ли фактът дали имотът е обитаем или е необитаем да е релевантен по въпроса дали върху имота се упражнява владение, при положение, че същият е грижливо заключен и собственикът се грижи за него, като грижата се изразява както в заплащане на комунални разходи и поддръжка на жилището в състояние годно за обитаване, така и в търсене на незабавна законова защита срещу всяко посегателство върху упражняваната от собственика фактическа власт върху имота?

Ответникът по касационната жалба П. М. М., чрез адв. Г. Г., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК като постановено по иск с цена от 14 246,23 лв.

За да потвърди решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 76 ЗС, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е дъщеря на С. К. Х.- М. и на ответника по иска П. М. М.. След прекратяване на брака между родителите на ищцата е образувано гр. д. №19003/2006 г. по описа на СРС за делба на съсобствените между тях имоти. С влязло в сила на 15.02.2013 г. решение от 01.02.2012 г., поправено с решение от 09.04.2012 г., е съставен проект на разделителен протокол, според който процесният имот се обособява като дял първи. С решение от 04.06.2013 г. разделителният протокол е обявен за окончателен. При теглене на жребий в открито съдебно заседание от 15.04.2016 г. за съделителя П. М. е изтеглен дял първи. Протоколът за проведения жребий е вписан в Службата по вписванията през м. септември 2018 г., като въз основа на него на 09.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на М. и по него е образувано изп. д. №2266/2018 г. по описа на ЧСИ П.. Въводът във владение е извършен на 25.10.2018 г. Съдът е приел също, че в протокола за въвод е отразено, че след многократни позвънявания и почуквания на вратата, при които не се е появило лице, което да осигури достъп до апартамента, с помощта на ключар входната врата е отворена, патронът е сменен и ключовете от него са предадени на пълномощник на взискателя. Прието е за установено, че на 19.02.2018г. ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху процесното жилище въз основа на упражнявано от нея давностно владение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 76 ЗС. Изложени са мотиви, че предпоставките за уважаването на иска по чл. 76 ЗС са наличие на фактическа власт у ищеца върху вещта, която не трябва да е инцидентна, а трайна и постоянна и отнемане на фактическата власт от ответника. Отнемането на владението следва да е по насилствен или скрит начин, като последното означава по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищеца. Прието е, че ищцата не е доказала, че е упражнявала фактическа власт върху имота към датата на въвода-25.10.2018 г. Обстоятелството, че адресната й регистрация по постоянен адрес съвпада с местонахождението на процесното жилище, не може да обоснове извод за наличие на владение върху имота, още повече, че съгласно чл. 93 ЗГР лицето само избира населеното място, с което да бъде вписано в регистъра на населението. Съдът е изложил мотиви, че представеният от ищцата документ за собственост следва да се вземе предвид само ако установява факта на владението като фактическо състояние, като предвид на това, че той е от 19.02.2018 г. то е негоден, дори и по косвен път, да докаже, че към датата на въвода – 25.10.2018г., ищцата е упражнявала фактическа власт върху жилището. Изложени са и мотиви, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на иска, доколкото осъщественото от ЧСИ изпълнително действие по въвод във владение не е незаконосъобразно. Прието е, че когато при въвода съдебният изпълнител завари в имота трето на принудителното изпълнение лице, съгласно чл. 523 ГПК той е длъжен да извърши проверка дали това лице е държател или владелец и ако е владелец, то трябва да провери откога датира владението, като документира начина по който се е уверил в тези обстоятелства. В случая, дори ищцата да би се намирала в имота при въвода, тя се легитимира като собственик с акт от дата след завеждане на делото, решението по което се изпълнява, доколкото исковата молба за делбата е вписана през 2008 г., поради което действието на съдебното решение, с което са установени правата на взискателя и въз основа на което е издаден изпълнителният лист, се разпростират и по отношение на нея. Съдът е счел за ирелевантни доводите на ищцата за нередовност на изпълнителния лист, но независимо от това е посочил, че ГПК не въвежда изисквания към реквизитите на изпълнителния лист, освен изискването, че се издава съобразно изпълнителното основание, което в случая е протоколно решение, с което са утвърдени дяловете на съделителите, като при делбата няма кредитор и длъжник, поради което и такива не могат да бъдат посочени в изпълнителния лист. Съдът е приел също, че ищцата не е страна нито по делбеното, нито по изпълнителното дело и за ЧСИ не съществува задължение да я уведомява за въвода. Изложени са и мотиви, че не е налице насилствено отнемане на вещта, защото същото предполага използване на физическа сила или заплаха спрямо лицето, което владее или държи имота, или на физическа сила спрямо самата вещ, каквато в случая е употребена при отварянето на входната врата, но употребата й е законосъобразна, тъй като е част от правомощията на ЧСИ, предоставени му от законодателя. Не е налице и отнемане по скрит начин, доколкото въводът е извършен през деня в присъствието на служители от 5-то РУ на СДВР.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Съгласно приетото в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая решаващият извод на съда за отхвърляне на иска е, че не е доказано, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота към датата на въвода-25.10.2018 г. В този смисъл въпроси от 1 до 10 вкл. не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, защото не са от обуславящо значение за изхода на спора. Дали при извършване на въвода съдебният изпълнител е допуснал процесуални нарушения, съдържа ли молбата за образуване на изпълнителното производство данни за длъжника, следвало ли е въззивният съд да се произнесе по доводите за редовността на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, какво е значението на факта, че решението, което се изпълнява, не е вписано в 6- месечния срок от постановяването му, са все въпроси, които не са относими към извода на съда за неоснователност на иска поради недоказаност на факта на упражняване на владение към релевантния момент.

Въпрос 11- 13 вкл. са във връзка с допълнителните мотиви на съда, че не е установено владението да е отнето по насилствен или скрит начин, но не и с решаващите изводи на съда, поради което и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Искът е отхвърлен поради това, че не е установено, че ищцата е упражнявала владение върху имота, а не че е упражнявала такова, което й е било отнето, но това не е станало по насилствен или скрит начин.

С обжалваното решение съдът се произнесъл по предявен иск по чл. 76 ЗС, чрез който се защитава владението като фактическо състояние, а не вещни права, поради което и въпроси 14, 15 и 19, които са свързани с владението като част от съдържанието на правото на собственост, не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като не са относими към предмета на спора. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищцата се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост не я освобождава от задължението й при предявяване на иск по чл. 76 ЗС да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е упражнявала фактическа власт върху имота към релевантния за спора момент, за което и първоинстанционният съд с доклада си е дал конкретни указания, изрично посочвайки, че в нейна тежест е да докаже този факт и че тя не сочи доказателства за установяването му.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по шестнадесетия въпрос, защото е такъв по правилността на отказа за допускане на свидетели, която преценка не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. Видно от данните по делото, въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на свидетел за установяване обстоятелството, че към датата на въвода ищцата е била в имота, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, защото не се установява първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на процесуалните правила, в резултат на което делото да е останало непопълнено с относими към спора доказателства. Във връзка изводите на съда за липса на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, правен въпрос не е формулиран.

Седемнадесетият въпрос /Следва ли по искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът да изисква по служебен ред изпълнителното дело, в случай, че владението е отнето със съдействието на ЧСИ във връзка с чл. 358 ГПК?/ не е изведен от решаващите изводи на съда, че не е доказано, че ищцата е била във владение на имота и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Наред с това въпросът за прилагане на изпълнителното дело не е бил поставян пред въззивния съд и той не се е произнасял по него, а и относно доказателствата, които въззивният съд е длъжен да събере служебно, са дадени подробни разяснения в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК, като в случая не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие с него.

Осемнадесетият и двадесетият въпрос не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като не са във връзка с мотивите на съда. Изводът на съда, че ищцата не е упражнявала владение, е направен след обсъждане на доказателствата, представени от ищцата – удостоверение за постоянен адрес и констативен нотариален акт от 19.02.2018г., а не въз основа на доказателствата, представени от ответника, вкл. и протоколът за въвод. Последният изобщо не е послужил като основание съдът да приеме, че ищцата не е била във владение на имота към 25.10.2018г., а е взет предвид само при излагане на допълнителните съображения за неоснователност на иска – че няма отнемане на владение по насилствен или скрит начин.

В допълнение следва да се отбележи, че освен, че по нито един от въпросите не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът не е обосновал по въпроси 1, 2,3,4,5,7,8,9,14,15,16,17,18,19 и 20 и специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, защото не е посочил практиката на ВКС в противоречие с която счита, че съдът се е произнесъл, нито е обосновал защо смята, че произнасянето ВКС по формулираните от него въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 76 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1 000 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №386/28.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №11913/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Е. П. М. да заплати на П. М. М. на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]