Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Марио Първанов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

/ал. 6/. Ал. 7 допуска СД да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол без особено мнение. Въззивният съд е приел за установено, въз основа на показанията на свидетелката С., че в периода от края на 2009 г. до началото на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с някое решение, за да не го подпише. Тъй като той не е подписал протоколите за взетите решения, се блокирала работата на дружеството. В началото на 2010 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ извършила проверки в дружеството и били дадени предписания да се оправят документално нещата, тъй като не можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки протокол била наложена отделна санкция. За дружеството е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими от СД. Повторното вземане на решенията е установено от протокол №14 от 01.06.2010 г. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 25.06.2013 г. на СРС, изрично е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е изправна страна по договора, въз основа на който претендира заплащане на възнаграждение, а това не е направено. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за неоснователен главният иск, а след като той е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск за лихва.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Г., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат М. И., срещу въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение №******год. по гр. д. №******г. на Софийския районен съд в частта, с която „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД е осъдено да заплати на В. Ц. Г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ сумата 11 600.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от м.10.2009 г. – м.02.2010 г., дължимо по силата на сключен договор за възлагане на управлението на „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД от 10.10.2008 г., ведно със законната лихва от 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 390.02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2009 г. до 02.11.2012 г., както и в частта, в която в тежест на ответника са възложени разноските. Вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от В. Ц. Г. срещу „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ за сумата 11600.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от м.10.2009 г. – м.02.2010 г., дължимо по силата на сключен договор за възлагане на управлението на „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД от 10.10.2008 г., ведно със законната лихва от 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 390.02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2009 г. до 02.11.2012 г., като неоснователни. В. Ц. Г. е осъден да заплати разноски пред първата и въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД, [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Ищецът В. Ц. Г. претендира заплащане на възнаграждение по договор от 10.10.2008 г., по силата на който му се възлага да упражнява правата и изпълнява задълженията на член на Съвета на директорите /СД/ на ответното дружество, за периода от м.10.2009 г. до м.02.2010 г. в размер на по 2 320 лв. всеки месец. Претендира и лихва за забава върху всяко едно от месечните възнаграждения. Видно от протокол от 26.02.2010 г., т. 2 от дневния ред, ищецът е освободен като член на СД и на негово място е избран М. И. Г.. Спорно по делото е дали ищецът е изпълнил задълженията си по договора и оттук следва ли му се претендираното възнаграждение. Договорите за управление като такива, съдържащи елементи на договор за поръчка по принцип са възмездни; органът, който е избрал лицето за член или му е възложил управлението определя неговото възнаграждение. В случая е установено, че страните са договорили възнаграждение. Задължение на доверителя при договора за поръчка е да заплати на довереника уговореното възнаграждение само срещу изпълнение на задълженията по договора, а възнаграждението не следва само от факта на възлагането. Разпоредбата на чл. 221, т. 5 ТЗ касае правомощията на ОС във връзка с определяне на възнаграждението. В случая обаче, не е спорно дали е определено възнаграждение, а дали същото се дължи. Сочи се също така, че задълженията на ищеца като член на СД са посочени в раздел Втори, т. 1-9 от договора, като в т. 1е посочено задължението на члена на СД да изпълнява функциите си в рамките на правомощията на СД, дадени от закона и Устава на дружеството, съвместно с останалите членове на СД, а в т. 4 – да участва в работата на съвета лично, а по изключение, когато е възпрепятстван, да упълномощи писмено друг член на СД. Срещу изпълнението на горните задължения ответното дружество е поело задължение да му заплаща възнаграждение в размер на 2 320 лв., платимо в срок до 5-то число след изтичането на съответния месец /чл. 23 от договора/. В чл. 60, ал. 1 от Устава на ответното дружество е посочено, че решенията по чл. 59 се вземат с единодушие на всички членове на СД. Членовете на СД се свикват на редовни заседания най-малко веднъж месечно Председателя или Зам. председателя на Съвета, който ръководи заседанията /ал. 2/. Съгласно ал. 4, заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват лично или чрез пълномощник всички членове на СД. За решенията на СД се водят протоколи, които се подписват от всички членове на съвета, като се отбелязва как е гласувал всеки от тях по разглежданите въпроси /ал. 6/. Ал. 7 допуска СД да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол без особено мнение. Въззивният съд е приел за установено, въз основа на показанията на свидетелката С., че в периода от края на 2009 г. до началото на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с някое решение, за да не го подпише. Тъй като той не е подписал протоколите за взетите решения, се блокирала работата на дружеството. В началото на 2010 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ извършила проверки в дружеството и били дадени предписания да се оправят документално нещата, тъй като не можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки протокол била наложена отделна санкция. За дружеството е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими от СД. Повторното вземане на решенията е установено от протокол №14 от 01.06.2010 г. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 25.06.2013 г. на СРС, изрично е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е изправна страна по договора, въз основа на който претендира заплащане на възнаграждение, а това не е направено. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за неоснователен главният иск, а след като той е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск за лихва.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение за допуснато от ищеца неизпълнение на договор, направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение №108 от 08.10.2015 г. по т. д. №2263/2014 г. на ІІ т. о., решение №310 от 30.07.2010 г. по гр. дело №1086/2009 г. на ІІ г. о., решение №67 от 06.07.2010 г. по т. д. №898/2009 г. на І т. о.

2. При оттегляне на поръчката, доверителят дължи ли заплащане на уговореното възнаграждение до момента на оттеглянето й или има право да откаже заплащането му, като се позове на неизпълнение на задълженията по договора от страна на довереника.

3. Дължи ли се възнаграждение на довереника при отсъствия на възражения в хода на изпълнение на поръчката, при липса на изявление от страна на доверителя за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неизпълнение. Твърди се противоречие по втори и трети въпрос с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение №74 от 19.07.2012 г. по гр. дело №1495/2010 г. на ІV г. о., решение №518 от 13.01.2012 г. по гр. дело №1449/2010 г. на ІV г. о., решение №482 от 13.12.2011 г. по гр. дело №1486/2010 г. на ІV г. о. и решение №424 от 01.06.2010 г. по гр. дело №1211/2009 г. на ІV г. о.

В изложението се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №48 от 14.01.2022 г. по в. гр. д. №7017/2021 г. на Софийския градски съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86/2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатите в изложението въпроси са неотносими, защото не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд е приел, че касаторът не е изпълнил задълженията си съобразно указанията на първоинстанционния съд да докаже, че е изправна страна по договора, а в отговора на въззивната жалба няма позоваване на нарушения във връзка с доклада. Освен това е съобразена практиката на ВКС, според която договорът за управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни действия. Договорите за поръчка и за изработка са неформални, но договорът за управление на търговско дружество е уреден в Търговския закон като формална сделка с писмена форма за валидност. Правото на управителя да получи възнаграждение възниква тогава, когато е изпълнил задълженията си с грижата на добър стопанин съобразно общите законови правила за изпълнение на договорните задължения. В този смисъл е решение №150/29.05.2015 г. по гр. дело №5272/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legemС, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно изхода на спора, на ответника „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48 от 14.01.2022 г. по в. гр. д. №7017/2021 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА В. Ц. Г., [населено място], да заплати на „Пенсионно осигурително дружество-Бъдеще АД, [населено място], 200 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]