Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева


Анотация

Въпрос

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗОЯ АТАНАСОВА, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. №******[/aam]******гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано П. С., Я. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Б., против въззивно решение №******[/aam]******г., постановено по в. гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г., постановено по гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено по отношение на дружеството, че П. С. С., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура №………../27.03.2018 г. електрическа енергия за периода 09.02.2017 г.–08.02.2018 г. по партида с клиентски №…… и абонатен №………., за обект на потребление в [населено място], [улица].

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Цитира се констатацията на съда, че по делото не е установено на коя дата процесното средство за търговско измерване е било монтирано на обекта на С., нито дали към този момент регистър 1.8.3е бил с нулеви показания, поради което не може категорично да се стигне до извода, че констатираното при метрологична проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди датата на монтажа на средството за търговско измерване. Касаторът счита, че съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва (с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения) как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само ако изрично констатира допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Поддържа се, че на ответното дружество не са давани указания за ангажиране на доказателства за това, че електромерът е бил с нулеви показания по скритите регистри в деня на монтажа му, в какъв времеви интервал е натрупана енергията в скрития регистър на електромера и поради какви причини. Въззивният съд също не дал указания на страните за установяване на посочените факти. Твърди се, че по този начин съдът е нарушил принципите в гражданския процес за служебното и състезателното начало, както и за осигуряване на равенството на страните и установяване на истината. Според касатора, по делото се установявало по безспорен начин от приетата електротехническа експертиза и протокол за монтаж от 23.10.2014 г., че процесният електромер е монтиран на адреса на С. на тази дата, след като за него е констатирано, че е метрологично годен и отговаря на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия; вещото лице е изяснило, че при нулеви показания на тарифи Т1 и Т2, нулева е и тарифа Т0 (сумарната), както и Т3 и Т4. Тези факти изключвали възможността в скрития регистър на електромера към този момент да са били налице записи на показания. Показанията са се натрупвали след монтажа на електромера, което се потвърждавало и от установения факт, че той е бил метрологично и технически изправен да измерва доставяната електрическа енергия. Електромерът бил монтиран след преминаване оценка на въздействието и имал допълнителна метрологична маркировка и идентифициращ номер на органа, извършил оценяването, върху табелата на електромера; бил технически годен и след демонтажа му, което се установявало от протокола на Българския институт по метрология. Вещото лице по делото посочило, че друга техническа неизправност, освен регистрираните показания в невизуализирания регистър след демонтажа на средството за търговско измерване, не е налице; че промяна и нанасяне на показания за преминалата електроенергия в регистрите не е възможна, а само параметризиране на средството за търговско измерване. Съдът обаче не зачел осъщественото косвено доказване и определил горните факти за недоказани поради липса на писмен документ, в който показанията на скрития регистър да са изрично документирани. Приел е, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че начисленото количество електрическа енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на С.. Освен това въззивният съд не е обсъдил основното възражение във въззивната жалба относно липсата на данни за показанията на монтирания в обекта електромер към момента на монтажа му; не е коментирал и доводите на жалбоподателя, касаещи противоречието на първоинстанционното решение с материалния закон и събраните по делото доказателства. Според касатора, сигурна индикация за неправилност на изводите на първоинстанционния съд е постановеното решение №75 по гр. д. №2206/2020 г. на ВКС, постановено при идентична фактическа обстановка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока за отговор на касационната жалба ответникът П. С. С., със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. В. В., възразява срещу допускането на касационно обжалване.

Въззивното решение е постановено след дадени с решение №111 от 17 май 2021 г. по гр. д. №3516/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, задължителни указания за назначаване на нова техническа експертиза. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което дружеството продава на С. електрическа енергия срещу определена цена. На 08.01.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на С. в [населено място], [улица], при която електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. От констативен протокол №261/16.03.2018 г. на БИМ се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията; при осъществяване на метрологична експертиза е констатирано наличие на преминала електрическа енергия в тарифа 3-049558.7, която не е визуализирана на дисплея. На основание извършената проверка е изготвено становище от 23.03.2018 г. за начисляване на електрическа енергия, от което се установява, че е начислена общо 49558 кВТч енергия за периода 09.02.2017 г.–08.02.2018 г., като стойността на така посочената електроенергия е изчислена във фактура №…………../27.03.2018 г. и възлиза на 8519 лева. От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд техническа експертиза се установява, че средството за търговско измерване е в метрологична годност, че констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, че препрограмирането осъществява прехвърляне на електрическа енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща. В производството пред въззивната инстанция, съобразно указанията на ВКС, е допусната комплексна техническа експертиза. Според заключението ѝ показанията в регистър Т3 са възникнали след софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързано с неправомерна параметризация и неправомерно отчитане на разходваната електрическа енергия, като не са налични данни за какъв период от време е въздействано на електромера преди демонтирането му. В откритото съдебно заседание вещите излагат, че не е възможно да се установи времето на манипулация на средството за търговско измерване, поради което и не е възможно да се отговори кога и кой абонат е потребил това количество. Освен това не може да се отговори на въпроса кога и кой е потребил начислената в регистър 3 електрическа енергия, защото не се съхраняват и не са налични записи на такава информация за процесното средство за търговско измерване.

От правна страна окръжният съд приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./, а се прилага нормата на чл. 183 ЗЗД – тъй като реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за търговски измерване, абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки, които не се дерогират от нормите на ЗЕ. Съдът посочва, че в тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената електрическа енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Според въззивния съд, по делото не се установява на коя дата процесното средството за търговско измерване е било монтирано на обекта на С., нито дали към този момент регистър 1.8.3е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване. Цитира се заключението по комплексната техническа експертиза, съгласно което не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество електрическа енергия в невизуализирания регистър. Макар в протокола за монтаж №1172380 действително да са посочени нулеви показания, те са само по нощна и дневна тарифа, а вещите лице в открито съдебно заседание завяват, че не могат да бъдат категорични кога е натрупана елелктрическата енергия по скрития регистър, тъй като липсват записи. От друга страна, по делото се установява, че е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3, като в действителност именно такава настройка е въведена за конкретното средство за търговско измерване, което отчита потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че не би могло да се установи със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3е преминала през електромера след датата на монтажа му на адреса на потребление на ищеца. Поради това е счетено, че за С. не е възникнало задължение да заплати нейната цена на основание чл. 183 ЗЗД.

Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС според решение №226 по гр. д. №921/2010 г. по описа на ІV г. о., ВКС. Останалите въпроси, свързани с преценката на доказателствата и дължимите от страна на съда указания във връзка с доказателствата, ще бъдат разгледани като доводи за неправилност на въззивното решение.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 170,38 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1614 от 1 ноември 2021 г., постановено по в. гр. д. №1321/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна.

УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 170,38 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]