Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Павел Банков



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

за установителни искове за вземания по различни заповеди за изпълнение на парично задължение, те са част от задължението по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. и именно този договор е фактическото основание както на иска, по който е постановено посоченото по-горе решение, влязло в сила на 25.07.2018 г., така и на разглежданата в настоящото производство претенция и поради това със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено правоотношението по сключването на договора за кредит, фактът на предоставяне на сумата на кредитополучателя и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението кредитът не е бил изцяло погасен. Анализирайки подробно и приетите по делото писмени доказателства, и заключението на назначената от въззивния съд ССЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., по който жалбоподателят има качеството на съдлъжник, като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора, докато кредитополучателят и съдлъжникът не са изплатили в уговорените срокове дължимите от тях суми за главница, лихви и такси, което обхваща и частта от главницата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№69693/2014 г. на СРС. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, че с осъществените на 15.05.2009 г. счетоводни операции е погасена главницата по договора за кредит, тъй като видно от самата справка, на посочената дата е извършено „намаление на главница в размер на 8 199 999.99 евро и веднага след това – операция „усвояване на кредит“ в размер на 8 200 000 евро, а от събраните доказателства се установява, че по сметката на длъжника не е постъпвала такава сума от друг източник освен от самата банка, обслужваща сметката и няма данни и твърдения „усвояването на кредит“ в размер на 8 200 000 евро да е в резултат на сключване на друг договор. Счел е, че в същото време наличните доказателства подкрепят твърденията на ищцовата страна, че отразените в извлечението от сметка счетоводни операции са взети именно поради необходимостта от генериране на нов референтен номер на кредита след договорената промяна на лихвения процент с допълнително споразумение №1, като видно от счетоводните отчети на кредитополучателя „АТВ 2010“ ЕООД за периода от 2008 г. до 2014 г. и по-конкретно от структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството за 2008 г. и 2009 г., самият длъжник не е отчел намаляване на задължението си през 2009 г. Като аргумент в тази насока е приел и даването на допълнително обезпечение по договора за кредит, уговорено с допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. като това е станало след момента, в който страната твърди, че задължението вече е било погасено, а всичко изложено води до извод, че на 15.05.2009 г. не е извършено погасяване на кредита, отпуснат въз основа на цитирания по-горе договор, по който въззивникът „Александра Групхолдинг ООД има качеството на съдлъжник, поради което искът за установяване дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №68693/2014 г. по описа на СРС, е основателен.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Александра груп холдинг ООД срещу решение №******г. по в. т. д.№******г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №******г. по т. д.№******г. на СГС, с което е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Александра груп холдинг ООД дължи солидарно с „АТВ 2010“ ЕООД на „Обединена българска банка АД сумата от 2 755 580 евро, част от главница по договор за кредит №63 от 08.04.2008 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до изплащането на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№68693/2014г. на СРС.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото и длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе по направените с въззивната жалба оплаквания. 2. При установителни искове по чл. 422 ГПК за вземания по различни заповеди за изпълнение, издадени на основания документи по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечения от счетоводните книги на банка за различни вземания, решението по първото дело, формира ли сила на пресъдено нещо по другия иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по чл. 417, т. 2 ГПК – по друго извлечение, в случай, в който извлеченията установяват различни вземания и силата на пресъдено нещо по частичен иск обхваща ли правопораждащите факти по различни заповеди за изпълнение на парично задължение.

Ответниците по касация не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение №1712 от 05.10.2016 г. по т. д.№6192/2013 г. на СГС, влязло в сила на 25.07.2018 г. е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че съществува изискуемо вземане на „Обединена българска банка АД против солидарните длъжници „АТВ 2010“ ЕООД /с предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД/ и „Александра Групхолдинг ООД /сега в несъстоятелност/ за сума в размер на 511 500 евро, представляваща част от просрочена главница с общ размер от 8 200 000 евро по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.№69693/2014 г. на СРС. Установил е, че с това решение е прието, че сумата по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., е предоставена на длъжника от банката, че на 02.04.2010 г. е настъпил падежът на задължението и че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за частта от главницата, която е била предмет на това дело, вземането не е погасено, като в решението са формирани изводи, че ответниците по иска не са доказали да са погасили задължението си към банката, а записаното в представеното извлечение то сметката на „АТВ 2010“ ЕООД с дата 15.05.2009 г. „погасяване на главница в размер на 8 199 999,99 евро и след това – усвояване на сумата от 8 200 000 евро отразява само настъпили промени в параметрите на договора и необходимостта от получаване на нов референтен номер на договора съобразно счетоводната политика на банката и използвания софтуер. Позовавайки се на разясненията, дадени в т. 2 на ТР №3/22.04.2019 г. по т. д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС /според които установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право/, е изложил съображения, че в случая макар да става въпрос за установителни искове за вземания по различни заповеди за изпълнение на парично задължение, те са част от задължението по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. и именно този договор е фактическото основание както на иска, по който е постановено посоченото по-горе решение, влязло в сила на 25.07.2018 г., така и на разглежданата в настоящото производство претенция и поради това със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено правоотношението по сключването на договора за кредит, фактът на предоставяне на сумата на кредитополучателя и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението кредитът не е бил изцяло погасен. Анализирайки подробно и приетите по делото писмени доказателства, и заключението на назначената от въззивния съд ССЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., по който жалбоподателят има качеството на съдлъжник, като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора, докато кредитополучателят и съдлъжникът не са изплатили в уговорените срокове дължимите от тях суми за главница, лихви и такси, което обхваща и частта от главницата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№69693/2014 г. на СРС. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, че с осъществените на 15.05.2009 г. счетоводни операции е погасена главницата по договора за кредит, тъй като видно от самата справка, на посочената дата е извършено „намаление на главница в размер на 8 199 999.99 евро и веднага след това – операция „усвояване на кредит“ в размер на 8 200 000 евро, а от събраните доказателства се установява, че по сметката на длъжника не е постъпвала такава сума от друг източник освен от самата банка, обслужваща сметката и няма данни и твърдения „усвояването на кредит“ в размер на 8 200 000 евро да е в резултат на сключване на друг договор. Счел е, че в същото време наличните доказателства подкрепят твърденията на ищцовата страна, че отразените в извлечението от сметка счетоводни операции са взети именно поради необходимостта от генериране на нов референтен номер на кредита след договорената промяна на лихвения процент с допълнително споразумение №1, като видно от счетоводните отчети на кредитополучателя „АТВ 2010“ ЕООД за периода от 2008 г. до 2014 г. и по-конкретно от структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството за 2008 г. и 2009 г., самият длъжник не е отчел намаляване на задължението си през 2009 г. Като аргумент в тази насока е приел и даването на допълнително обезпечение по договора за кредит, уговорено с допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. като това е станало след момента, в който страната твърди, че задължението вече е било погасено, а всичко изложено води до извод, че на 15.05.2009 г. не е извършено погасяване на кредита, отпуснат въз основа на цитирания по-горе договор, по който въззивникът „Александра Групхолдинг ООД има качеството на съдлъжник, поради което искът за установяване дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №68693/2014 г. по описа на СРС, е основателен.

Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Решението на въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт /с който е установено съществуване на претендираното от банката вземане, вр. чл. 637, ал. 5 ТЗ/, е постановено в съответствие с очертания от ищцовото дружество, чрез наведените фактически твърдения /юридическите факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право/ и отправените до съда искания, предмет на делото. В този смисъл не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна недопустимост на решението /позоваването на съда на безспорното по делото допълнително обезпечение по договора за кредит, уговорено с допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., е направено във връзка с установяване твърденията на касатора, че на 15.05.2009 г. е извършено погасяване на кредита, но с това позоваване по никакъв начин не се променя предмета на делото, нито въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум по непредявен иск, както се твърди от касатора/, поради което на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Въззивният съд се е произнесъл и по направените от касатора доказателствени искания, като допуснатата от съда експертиза, макар и не по задачите формулирани от касатора, несъмнено изяснява обстоятелствата, които последният се е домогвал да докаже /поради сходството между въпросите, по които е допусната, с тези формулирани от касатора/. От друга страна, както бе посочено, в решението се съдържа подробен анализ на експертното заключение и на приетите писмени доказателства, като е даден и отговор на наведените от страните доводи относно наличието на средства и техния източник по сметката на кредитополучателя към момента на твърдяното погасяване на кредита и на значението на осъществените от банката платежни операции. С оглед изложеното първият от поставените в изложението въпроси не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, наличието на която изключва бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /което не се твърди, а и установява в случая/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втория от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Този въпрос е зададен в контекста на поддържаната от касатора теза, че основанието на иска по чл. 422, вр. чл. 417, т. 2 ГПК е извлечението от счетоводните книги, поради което всеки иск по чл. 422 ГПК има различно правно основание и установените с решение по частичен иск правопораждащи факти, не се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в отделен искове процес, иск за друга част от вземането по друг документ – извлечение от сметка, произтичащо от същото право. Съобразно дадените разяснения в ТР №8 от 02.04.2019 г. по т. д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в ТР №3/22.04.2019 г. по т. д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС обаче, тази теза не може да бъде споделена. Изрично в посочените тълкувателни актове е посочено, че целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по – неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Предметът на делото по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Със заявения частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното притезателно право – респ. при паричните вземания предмет на делото е само претендираната част от дължимата сума. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената задължителна практика на ВКС /която изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, поради което касационно обжалване и по втория от въпросите не може да бъде допуснато.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №438 от 09.07.2021 г. по в. т. д.№2487/2020 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]