Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емилия Донкова


Анотация

Въпрос

Дали когато фактическата власт върху имот или идеална част от него е установена чрез предаване на владението от собственика, е необходимо да се манифестира намерение за своене, за да се осъществи фактическия състав на придобивната давност?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. №******[/aam]******г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Г., чрез адвокат Н. Г. и адвокат А. Н. срещу въззивно решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявените от Е. К. Г., Ц. Т. Г., К. Д. Г. и Н. Д. Г. искове с правно основание чл. 124 ГПК, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от наследодателя К. Д. Г. на поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 191 кв. м., при описани дялове: 1/2 ид. ч. за Е. К. Г. и по 1/6 ид. ч. за останалите ищци.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3, като са формулирани следните въпроси: 1. „правният извод на нотариуса, че имотът е собственост на прехвърлителя по сделката, има ли стойността на нотариално удостоверяване със съответната обвързваща доказателствена сила, че името на прехвърлителя по сделката и името на приобретателя по документа, приет като легитимиращ прехвърлителя за собственик, са имена на едно и също лице?“; 2. „какви са възможните проявни форми на субективното отношение на държателя при установяване на владение върху държания от него имот?“; 3. „липсата на промяна във вида и обема на фактическата власт на държателя означава ли, че липсва и промяна в субективното намерение, при което тази фактическа власт се упражнява?“; 4. „съгласието на собственика и държателя/владелеца на имота, че последният е собственик на идеална част от него, обективира ли субективно собственическо отношение на държателя/владелеца към имота и отблъскването на фактическата власт на собственика върху съответната част от този имот?“; 5. „когато незастроената част на имот фактически (поради големината, формата и разположението си) не може да бъде използвана за каквото и да е нещо различно от обслужване на сградите в него и изменение на фактическото ползване – за подход към тези сгради – е невъзможно, каква следва да е проявната форма на прерастването на държането на суперфициаря във владение и достатъчно ли е изявление на владелеца в тази насока, за да се приеме за манифестирано това ново субективно отношение към имота?“. Заявява, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в противоречие с решение №846/05.08.2011 г. по гр. д. №1997/2009 г. на ВКС. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК– очевидна неправилност, като се навеждат доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с обсъждането на подигнатото от жалбоподателя възражение за придобивна давност, което рефлектирало върху правилността на обжалвания акт.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ищците в първоинстанционното производство– Е. Г., Ц. Г., К. Г. и Н. Г., в които се изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. По въведените предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:

Производството е образувано по предявени от ответниците по касационната жалба субективно съединени искове за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, които претендират, че са придобили имота в резултат на правоприемство от наследодателя К. Д. Г.. От представените по делото удостоверения за наследници с изх. №010531/17.09.2009 г. и изх. №16304/31.01.2019 г. е установено, че Е. Г. е пряк наследник на починалия, а останалите трима ищци – наследници по право на заместване на другия починал син на наследодателя – Д. К. Г..

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29, том XI, дело №3128/26.08.1958 г. е установено, че К. Д. Г. придобил празно дворно място, находящо се в [населено място], представляващо парцел *, кв. 404 – нов по плана на населеното място, с площ от 241,50 кв. м. К. е, че с решение №35 на Временния изпълнителен комитет на ГНС – Пловдив, протокол №8/24.03.1959 г. било разрешено на същия да прехвърли правото на строеж върху 110 кв. м. от процесния парцел на брат си А. Д. Г. безвъзмездно. По делото не е спорно, че двамата братя изградили през 1959 г. жилищна сграда върху парцел *, кв. 404 – нов, за което свидетелствал и представеният по делото договор за делба на недвижим имот от 05.09.1962 г. Съгласно същия А. Г. получил в собственост апартамент на втория етаж, а К. Г. получил апартамент на първи етаж. Предмет на договора е „новопостроената жилищна сграда, като при описание на дяловете е посочено, че А. Г. получава в собственост/владение 1/2 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №27, том I, рег. №922, нот. дело №27 от 11.04.2011 г., А. Д. Г. и съпругата му П. Т. Г. са прехвърлили на сина си С. А. Г. 1/2 ид. ч. от процесния имот. При съставянето на акта дарителите са се легитимирали с цитирания по-горе договор за доброволна делба. Ответникът притежава право на собственост върху апартамента, заемащ целия втори етаж от жилищната сграда /нотариален акт №150/22.12.1997 г. и нотариален акт №26 от 11.04.2011 г./, като родителите му са си запазили право на ползване върху същия.

За да уважи предявените искове, въззивният съд изложил съображения, че договорът за дарение не е породил своето вещно-прехвърлително действие, доколкото било прието, че праводателите на ответника не са придобили правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. За да достигне до този извод съдът констатирал, че сключеният между праводателя на ищците– К. Г. и праводателя на ответника– А. Г. договор за делба имал за предмет единствено новопостроената от двамата братя двуетажна жилищна сграда, но не и поземления имот, върху който същата е построена. С оглед на това, въз основа на този договор дарителите не са могли да придобият правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от него и да се разпоредят валидно с тази идеална част.

За неоснователно било прието и направеното от ответника възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, лично и присъединено от праводателите му, за период от 1962 г. до датата на завеждане на исковата молба. За да достигне до този извод, въззивният съд приел, че А. Г. бил суперфициарен собственик и действал в качеството си на ползвател, а не на владелец на процесния поземлен имот. Съдът приел, че действия по своене на имота не се установяват и от събраните по делото доказателства. В тази връзка, били обсъдени показанията на свидетелите С. и Г. – Г., от чието съдържание не можело да се направи заключение за извършвани от ответника и неговия праводател действия по манифестиране на намерението им за своене.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението четвърти материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Този въпрос, съгласно правомощията на настоящата инстанция, трябва да бъде формулиран по следния начин: дали когато фактическата власт върху имот или идеална част от него е установена чрез предаване на владението от собственика, е необходимо да се манифестира намерение за своене, за да се осъществи фактическия състав на придобивната давност.

Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, обуславя допускане на касационно обжалване на горното основание.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Втора гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №174 от 15.02.2022 г., постановено по гр. д. №2333/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 43 лв. /четиридесет и три лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]