Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Зоя Атанасова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

в изложението, да се отмени въззивното решение и предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се отхвърли.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело №******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. Р. П., чрез адв. И. Ц. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. дело №******г. на Районен съд Велинград, с което е уважен предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от Д. Х. М. срещу жалбоподателя Д. Р. П.. Поддържаното основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК е съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се отхвърли.

В изложението е формулиран правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира в съответствие с приетото в т. 1 от т. решение №1/2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: за задължението на въззивния съд при сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е и е представено определение №383/22.05.2018 г. по гр. дело №3648/2017 г. на ВКС, III г. о. по чл. 288 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. Х. М., чрез адв. П. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 01.10.2019 г., сключен между страните Д. Р. П. в качеството на продавач и Д. Х. М. в качеството на купувач за окончателен.

От приложения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 година е прието за установено, че е сключен от страните и носи техни подписи.

Прието е, че предмет на договора е: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10450.502.666.2.6, с административен адрес: [населено място], [улица], №, ет. , с предназначение: жилище- апартамент, с площ от кв. м., находящ се на -ти етаж в жилищна сграда с идентификатор 10450.502.666.2, построена в ПИ с идентификатор 10450.502.666с площ от 318кв. м. Продавачът се е легитимирал като собственик с Договор за доброволна делба, като наследник на Р. П.. Прието е, че е уговорена продажна цена на имота 73 000 лева. Уговорен е и начин на плащане – разсрочено – 38 000 лева при подписване на договора и конкретни суми в определен срок, като последното плащане е до 26.02.2020 г. Изрично е посочено, че договорът служи като разписка за първоначалното плащане, като е уговорен и срок за сключване на окончателния договор – до 26.02.2020 година.

Съдът е посочил, че са представени и четири броя разписки, подписани от продавача, съдържащи удостоверяване за плащане на сумите, като цена по договора в уговорените срокове. Тези писмени доказателства са оспорени от ответника – оспорена е автентичността на подписа на ответника. Съдът е открил производство по оспорването им и е приел като доказателства оригиналите им.

Прието е, че във връзка с това оспорване по делото е представена почеркова експертиза, като заключението на вещото лице е, че подписите под договора и четирите броя разписки са положени от ответника. Като сравнителен материал е използван образец от подписа и почерка във връзка с издаване документи за самоличност на ответника, както и подписа под пълномощното на адвокат. Експерта е дал обяснения в съдебно заседание, че сравнителния материал е бил напълно достатъчен и, че е категоричен в заключението си относно автентичността на подписите.

Посочено е, че по искане на представителя на ответника съдът е допуснал повторна експертиза, която да използва и сравнителен материал, представен по делото в съдебното заседание и графичен материал, даден от ответника пред вещото лице.

Прието е, че относно обстоятелствата на създаване на оспорените документи са депозирани показания от св. П., който е присъствал при предаване на сумите и съставяне на доказателствата и има впечатления за отношенията между страните.

Съдът е приел, че заключението на експерта, след използване на сравнителен материал от разписка с нотариална заверка на подписа отново е в смисъл, че подписа под оспорените доказателства е положен от П.. Посочил е, че това заключение е прието от съда без оспорване от страните, че искането на процесуалния представител на ответника е било относимо към невъзможността за контакт с него и съответно – навнасянето на определеното възнаграждение за експерта.

При така установените факти въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния, че по делото е установено наличието на сключен между страните предварителен договор, като купувачът е изпълнил задължението си да плати уговорената цена в определените срокове, но ответникът като продавач не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор в уговорения срок.

Прието е за безспорно установено от представените по делото доказателства, че продавача е бил собственик на 1/2 идеална част от описания имот към момента на сключване на предварителния договор. Прието е още за установено, че е допуснато обезпечение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/като бъдещ иск/ чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот по молба на Д. М.-ищец и купувач. Възбраната е надлежно вписана в имотния регистър на 10.03.2020 г.

Въззивният съд е приел за безспорно, че на 07.05. и на 08.05.2020 г., чрез две последователни сделки, обективирани в нотариални актове, представени по делото ответникът се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на договора в полза на трето лице П. К., което по пълномощия от Д. П. е договаряло сам със себе си. Посочил е, че доводи във въззивната жалба относно вписана възбрана и действието й в отношенията между страните и за наличие на отчуждаване на имота, не са направени.

При така установеното съдът е извел извод, че иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Прието е, че между страните е сключен предварителен договор относно имот, който е бил собствен на продавача в съсобственост с друго лице. Прието е още, че купувачът е платил уговорената цена, но продавачът не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор. Съдът е приел, че той се е разпоредил с имота, след като е изтекъл срока за сключване на окончателен договор и при наличие на наложена възбрана върху имота, като обезпечение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по искане на купувача.

Позовал се е на чл. 1 Правилника за вписванията и е приел, че вписването е юридичеси акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, визиран в разпоредбата на чл. 112 ЗС, и защита на приобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. Според съда значението на възбраната е, ако собственикът на имота го отчужди или обремени с вещно право, това да не може да осуети възможностите на други лица да осъществят определени права, които те имат срещу него. Прието е, че този резултат се постига, като по силата на възбраната актовете на разпореждане, извършени от задълженото лице върху възбранения имот, се лишават от сила по отношение на лицето, в чиято полза тя е наложена.

Преценен е за правилен извода на първоинстанционният съд, че поради изложеното отчуждаването на имота не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Посочил е, че доводи в тази насока не са изложени във въззивната жалба. Посочил е още, че извън доводите, касаещи полагане на подписи от страна на продавача под договора и под приложените разписки за изплащане на цената, в жалбата е изложен единствено довод относно приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС.

Прието е, че преди сключване на предварителния договор не е предлагано на другия съсобственик на имота да го изкупи. Според съда за валидността на предварителния договор това не е било и необходимо. Приел е, че неизпълнението на изискванията на чл. 33 ЗС не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. Изводът е обоснован с обстоятелството, че тези изисквания не са елемент от състава на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в това производство искането на съсобствениците да придобият дела на продавача не може да се реализира. Посочено е, че правата си съсобственика може да упражни след уважаването на иска и вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор. Съдът е приел, че последицата от неспазването на изискванията по чл. 33 ЗС не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор, а се състои в това, че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като продавачът отговаря за вредите на купувача, ако неизпълнението на изискванията е станало по негова вина/например ако е укрил, че има съсобственици/. Според съда правата на съсобствениците не са засегнати, тъй като те могат да се защитят по реда на чл. 33 ЗС.

При тези съображения е формиран извод за правилност на първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен.

По правния въпрос:

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението.

Съгласно т. 2 от т. решение №1/2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В изложението жалбоподателят сочи, че правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на довода за наличие на това основание за допускане на касационно обжалване е цитирано определение №383/22.05.2018 г. по гр. дело №3648/2017 г. на ВКС, III г. о. по чл. 288 ГПК. Определенията на състави на ВКС, постановени по чл. 288 ГПК са извън обхвата на понятието практика на ВКС, съгласно цитираната т. 2 от т. решение №1/2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГТК. Следователно не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос в изложението.

За яснота на изложението съдът посочва, че формулираният въпрос от жалбоподателя е свързан с постановено определение от въззивния съд в съдебно заседание, проведено на 24.11.2021 г. Жалбоподателят –въззивник Д. Р. П., чрез адв. И. Ц. е формулирал две доказателствени искания във въззивната жалба – въззивният съд да му даде възможност да доведе двама свидетели, които не е успял да осигури в първоинстанционното производство, които ще установят, че на датите, на които е подписан предварителния договор и разписките за получени суми ответникът не е бил във В. и искане за назначаване на графологична експертиза, която да даде заключение, след като вземе сравнителен материал лично от ответника. Искането е обосновано с наличие на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.11.2021 г., на което ответникът въззивник, редовно призован не се е явил лично и не е бил представляван въззивният съд в изпълнение разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ГПК е докладвал въззивната жалба и отговора по нея, изслушал е становището на адвокат пълномощника на ответника по жалбата и е оставил без уважение доказателствените искания, формулирани в жалбата. Приел е, че за тези искания не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като на ответника е осигурена възможност на направи твърдения и възражения пред първата инстанция и несъбирането на доказателствата се дължи изцяло на неговото поведение. Прието е, че относимите към спора обстоятелства, във връзка с неговите възражения са установявани по делото с други доказателства. Постановявайки посоченото определение въззивният съд е изпълнил задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 267 и чл. 268 ГПК, като се е произнесъл по доказателствените искания на въззивника – ответник, формулирани във въззивната жалба в открито съдебно заседание. Дали извода на съда в цитираното определение е правилен е въпрос, който не се преценява Касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът приема, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос в изложението на жалбоподателя Д. П. не се установява.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба Д. М. следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство, за какъвто размер адвокатско възнаграждение е налице доказателство за заплащане – фискален бон от 22.02.2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №247/01.12.2021 г. по в. гр. дело №728/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по касационна жалба вх. №81/06.01.2022 г., подадена от ответника Д. Р. П., ЕГН, чрез адв. И. Ц..

Осъжда Д. Р. П., ЕГН, [населено място], [улица], №да заплати на Д. Х. М., ЕГН, [населено място], [улица], №сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]