Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Приложимо ли е изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, ако оспорващият действителността на договор за продажба, с твърдения за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, е законен наследник, с право на запазена част, на прехвърлителите по сделката; дали в този случай оспорващият е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК или наследник, срещу когото сделката е насочена?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело №******год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и сл..

Образувано е по касационна жалба, подадена В. М. Б., чрез адв. Д. Т., срещу решение №******г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №******г по в. гр. д.№******г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№1073/2020 г. на Районен съд-Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника В. М. Б. срещу ищеца К. М. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – апартамент №3, намиращ с в [населено място], в многофамилна жилищна сграда на [улица], на 1 етаж, с площ от 58 кв. м., ведно с принадлежащото към него избено помещение №3с площ от 3.31 кв. м., както и 2.27% от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор…………. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 165 ГПК, изразяващо се в обсъждане на събрани недопустими гласни доказателства за установяване привидност на договор за продажба. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 235 ГПК и 236 ГПК – необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 за допускане на касационно обжалване. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения насрещен ревандикационен иск.

Ответникът по касационната жалба К. М. Б., в депозиран чрез адвокат Д. М. отговор, излага становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Производството по делото е висящо в частта по предявения от ответника В. М. Б. срещу ищеца К. М. Б. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху процесния апартамент, основан на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. а. №……/23.05.1995 г., с който родителите на страните М. и Л. Ч. са продали апартамента на сина си В. Б..

Ответникът по насрещния иск К. Б. е направил възражение за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, на договора за покупко-продажба, с твърдения, че същият е абсолютно симулативен и е сключен с цел да се уреди статута на ищеца в САЩ, като се създаде привидност пред американските власти, че същият притежава жилище.

Въззивният съд, възприемайки изводите на първоинстанционния от фактическа и правна страна и излагайки и собствени такива, е достигнал до решаващия извод за неоснователност на насрещния иск по чл. 108 ЗС, като е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. №……… от 23.05.1995 г., е нищожен – привиден, в хипотезата на абсолютна симулация. По-конкретно:

Прието е за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №………/23 май 1995 г., родителите на страните М. и Л. Ч. са продали процесния апартамент на В. Б. за сумата 29000 лева., относно която в акта е посочено, че е получена напълно и в брой от продавачите към сключване на договора. М. Ч. е починал на 28.11.2002г., а Л. Ч. е починала на 18.04.2015 г., като след смъртта си двамата са оставили за единствени законни наследници синовете си – страни по делото.

Във връзка с възражението за привидност на договора за продажба и допустимите доказателствени средства за установяването му, въззивният съд е приел за неоснователен довода на въззивника – ищец по насрещния иск за недопустимост на гласни доказателства за установяване на привидността, тъй като оспорващият договора ответник по иска не е нито трето на сделката лице (същият е наследник на прехвърлителите по договора), нито договорът е насочен срещу него, като наследник на прехвърлителите. Приел е, че в случая е налице изключението по чл. 165, ал. 2 ГПК, допускащо установяване на симулация с гласни доказателства и без начало на писмено доказателство, установяващо вероятност сделката да е привидна.

Прието е че от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите Е. Й., Й. В., които следва да се кредитират като последователни, обективни и непротиворечиви) се установява, че родителите на страните са притежавали, освен процесния апартамент, и апартамент, находящ се на [улица]. Последният бил прехвърлен, за да се финансира заминаването на В. Б. за САЩ, а процесният апартамент е следвало да остане за К. Б., но бил продаден фиктивно на В. Б., с цел уреждане статута му в САЩ. За пред третите лица по сделката (за пред американските власти) апартаментът е следвало да изглежда, че е собственост на В. Б., а в действителност, във вътрешните отношения между страните по сделката, апартаментът си остава собствен за М. и Л. Ч., които продължили да живеят в него до смъртта си. В. Б. е следвало да прехвърли обратно собствеността на брат си след отпадане на необходимостта от сделката, но това така и не се е случило.

Прието е, че показанията на свидетеля Б., според които продажната цена на имота е била изплатена В. Б. напълно още преди сключване на договора, тъй като през 90-те години М. Ч. имал неуспешен бизнес, от който възникнали финансови проблеми, и В. Б. му превеждал парични суми от САЩ, не следва да се кредитират предвид забраната на чл. 164, ал. 1 ГПК, т. 4 и 5.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3:

1. Изпълнено ли е изискването за пълно доказване на правно релевантен за спора факт (в случая привидност на сделка) въз основа на едно или повече косвени доказателства, при липса на други доказателства, които ги подкрепят, и след като при съвкупната преценка на всички останали доказателства не се изключва всякаква друга възможност, различна от подлежащия на доказване факт.

2. Необходимо ли е при пълно главно или насрещно доказване на привидност на една сделка, косвените доказателства да установяват действителната воля на всички страни и към момента на сделката.

3. При твърдение или възражение за привидност на правна сделка, основаващи се на косвени доказателства, необходимо ли е съдийското убеждение, че главния факт – липсата на воля на страните за сключването на сделката е доказан при условията на пълно доказване, след съвкупна преценка на всички доказателства в тяхната взаимовръзка и система с всички други доказателства, при която: се изключват всички други възможности тези косвени доказателства да са резултат на други факти, освен подлежащия на доказване главен факт; се установява, че към момента на сключване на сделката страните не са имали воля да настъпят последиците от нея; че липсата на такава воля е установена за всички страни, участващи в сключването на сделката.

4. Страна в процеса, която е правоприемник (наследник) на страна по договор, за който твърди, че е привиден, би ли могла и на какво основание да се ползва от изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК – като трето лице по договора, тъй като не е участвала при сключването му, или като наследник, срещу който е сделката е насочена.

5. Отпада ли ограничението по чл. 165, ал. 2 ГПК, ако сделката не е насочена пряко срещу наследника, а преследва други цели, като например създаване на привидност пред трети лица.

6. Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните по делото в съответствие с изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като мотивира писмено вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение №61 от 01.03.2016 г. по гр. д.№4578/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение №226 от 12.07.2011 г. по 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №198 от 10.08.2015 г. по гр. д.№5252/2014 г. и решение №155/28.06.2012 г. по гр. д.№1750/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №843/21.07.2011 г. по гр. д.№315/2010 г. на ВКС, ІV г. о., втори въпрос – в противоречие с решение №19/27.01.2010 г. по гр. д.№1523/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение №460/29.07.2009 г. по гр. д.№1404/2008 г. на ВКС, ІV г. о., четвърти въпрос – в противоречие с решение №142 от 11.10.2019 г. по гр. д.№3732/2018 г. на ВКС, І г. о., шести въпрос – в противоречие с решение №18 от 09.03.2018 г. по търг. д.№1512/2017 г. на ВКС, І т. о., решение №470 от 16.01.2012 г. по гр. д.№1318/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№761/2010 г. на ВКС, ІV г. о, решение №142 от 11.10.2019 г. по гр. д.№3732/2018 г. на ВКС, І г. о. Относно трети и пети въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция както следва: приложимо ли е изключението по чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, ако оспорващият действителността на договор за продажба, с твърдения за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, в хипотезата на абсолютна симулация, е законен наследник, с право на запазена част, на прехвърлителите по сделката; дали в този случай оспорващият е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК или наследник, срещу когото сделката е насочена.

Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение при преценка основателността на заявеното от ищеца придобивно основание. Налице е противоречие между изводите на въззивния съд по този въпрос със становището, изразено в посочената от касатора практика на ВКС –решение №142 от 11.10.2019 г. по гр. д.№3732/2018 г. на ВКС, І г. о., както и в служебно известно на състава решение №26 от 01.02.1967 г. по гр. д. №138/1966 г. на ОСГК на ВС. В решенията се приема, че правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК приравнява наследниците с третите лице само тогава, когато сделката е насочена срещу тях, а сделката е насочена срещу наследниците тогава, когато засяга техни законно защитени права, които наследодателят няма право да накърни. При абсолютна симулация наследодателят си запазва собствеността, сделката не може да бъде насочена срещу наследниците и последните разполагат със същата възможност за разкриване на симулацията, каквато е имал и наследодателят им. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК е неприложима и когато наследникът няма право на запазена част. Изводите на въззивния съд в атакуваното решение противоречат на това становище, формирано в посочените решения на ВКС и на ВС на РБ.

По останалите въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17 от 07.03.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №56 от 31.05.2022г по в. гр. д.№6/2022 г. на Окръжен съд-Търговище.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя В. М. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18 ТДТС по ГПК, ал. 2, вр. ал. 3 в размер на 103, 19 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]