Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Боян Балевски


Анотация

Въпрос

относно фактическия състав на нормата в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и носимостта на доказателствената тежест за доказването в процеса на факта за установяване на намерение за увреждане на публичния изпълнител и от страна на лицето, с което длъжникът договаря и за задължението на съда да изложи мотиви на базата на събраните доказателства за наличието или не на даден факт от съдържанието на ФС. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие в обжалваното решение със сочената от този касатор в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р №436/22.12.2011 г. по гр. д. №308/2011 на Трето гр. отд.; Р №27/28.02.2013 г. по т. д. 410/212 на Второ т. о. ;

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I во т. о. в закрито заседание на 16.01. през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОЯН БАЛЕВСКИ

Членове: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдията Боян Балевски т. д. №******год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с рег. вх. №******г. отстрана на пълномощника на Ж. С. В. ЕГН: [ЕГН] , с искане за допълване на определение №******г., постановено по т. д. №******г. по т. д. №159/2021 на САС, 5 ти с-в. Твърди се в настоящата молба, че ВКС с посоченото определение е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК по допускане на обжалване по КЖ, подадена от страна на пълномощника на Ж. С. В. ЕГН: [ЕГН]. Ето защо молителката претендира да бъде допуснато допълване на определението по чл. 288 ГПК с допускане на касационно обжалване по КЖ на Ж. С. В..

В същата молба е отправено и искане от пълномощника на Г. М. В. за допълване на постановеното по неговата КЖ определение по чл. 288 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 288, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответната страна изразява становище за неоснователност по молбата по чл. 250 ГПК, съответно на исканията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търг. отделение, като констатира, че молбата е подадена от надлежна страна в законово установения срок, намира същата за редовна и допустима.

В действителност съдът е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК по допускане на обжалване по КЖ, подадена от страна на пълномощника на Ж. С. В. в постановеното по т. д. №******г., поради което молбата по чл. 250 ГПК от страна на този касатор е основателна, тъй като ВКС дължи произнасяне по чл. 288 ГПК и относно допускането до касационно обжалване на въззивното решение по КЖ на Ж. С. В..

С последната е обжалвано решение №254/27.04.2021 г. по т. д. №159/2021 на САС, ТО,5 състав, с което след отмяна на Решение №1895/09.03.2020 г., постановено по т. д. №1152/2016 г. по описа на СГС, ГО, въззивният съд е по предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК от Национална агенция за приходите, чрез Главен публичен изпълнител при ТД на НАП С. , против «Лигъл консулт»ЕООД, ЕИК[ЕИК], Ж. С. В. и Г. М. В. е обявил за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2014 г., сключен между «Лигъл консулт»ЕООД и Ж. С. В. , по време на брака й с Г. М. В. , обективиран в нот. акт №140/23.10.2014 г., т. 1, per. №21263, нот. д. №116/2014 г. на нотариус Д. А. с район на действие – СРС.

По силата на горното, двамата жалбоподатели Ж. С. В. и Г. М. В. се явяват необходими другари в процеса, по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, така че установените факти, релевантни за спора се явяват общи и за двамата. Последните са подробно изложени в определението по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска с настоящата молба, поради което настоящият състав на ВКС счита за излишно да ги повтаря и в настоящия акт за допълване. Същото се отнася и относно произнасянето на въззивния съд по възраженията на всеки един от двамата ответници основани на тези общи факти. Принципно подадената от единия от тях КЖ ползва и двамата, но доколкото В. е подала самостоятелна КЖ и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което е различно по съдържание от това към КЖ на другия жалбоподател, то ВКС дължи самостоятелно произнасяне.

В изложението на основанията за допускане на обжалване по КЖ, подадена от страна на пълномощника на Ж. С. В. се сочат като правни и значими за спора въпроси относно фактическия състав на нормата в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и носимостта на доказателствената тежест за доказването в процеса на факта за установяване на намерение за увреждане на публичния изпълнител и от страна на лицето, с което длъжникът договаря и за задължението на съда да изложи мотиви на базата на събраните доказателства за наличието или не на даден факт от съдържанието на ФС. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие в обжалваното решение със сочената от този касатор в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р №436/22.12.2011 г. по гр. д. №308/2011 на Трето гр. отд.; Р №27/28.02.2013 г. по т. д. 410/212 на Второ т. о. ;

В обжалваното въззивно решение е изрично възприето следното:

Релевантно за хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е установяване намерението на длъжника за увреждане на публичния кредитор, което подлежи при условието на пълно и главно доказване от страна на ищеца, без да е налице изискване за установяване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът договаря. Съдът е приел наличието на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател, по следните съображения: Процесната разпоредителна сделка е сключена след като длъжникът е бил уведомен с нарочна заповед за започнала ревизия относно негови задължения по ЗДДС, приключила с ревизионния акт, установяващ такива задължения към публичният взискател, които са в големи размери. Справката, извършена по партидата на „Лигъл консулт“ ЕООД в TP установява, че не са публикувани годишни финансови отчети нито за проверяваната 2014 г., нито за последващите години, а според публикуваният такъв за 2013 г. през същата дружеството не е осъществявало каквато и да е търговска дейност. Въпреки твърденията на ответниците-въззиваеми по делото не са ангажирани други доказателства дружеството дръжник да притежава движимо или недвижимо имущество, от което публичният кредитор да се удовлетвори. Отделно от това, според въззивния състав, дори и при установеност на последния факт, за съществуването на потестативното право на ищеца да обяви процесната сделка за относително недействителна няма значение дали след разпореждането длъжникът разполага с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, а и кредиторът разполага с възможност да избере от кое имущество да се удовлетвори. За съда, като увреждащо кредитора действие следва да се приеме всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, респ. – увреждане е винаги налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, както и в процесния случай, както и когато то намалява или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

На база гореизложеното съдът намира, че липсва каквото и да било несъответствие по въпросите на приетото от съда в обжалваното въззивно решение с посочената практика по чл. 290 ГПК или не е налице соченото основание за допускане до касация.

Относно наличието на противоконституционност на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДО ПК с чл. 17, ал. З от Конституцията на РБ като основание за допускане касация, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира следното: В ал. 2 на чл. 280 ГПК липсва подобно основание за допускане на касационно обжалване. Законодателят е предвидил като такова основание противоречие с актовете на КС, но не и пряко с конституционни разпоредби.

От всичко гореизложено следва, че определението на ВКС по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено в насока недопускане на касационно обжалване по КЖ на от страна на пълномощника на Ж. С. В. -молител в настоящото производство.

По отношение на отправено в същата молба по чл. 250 ГПК искане от пълномощника на Г. М. В. за допълване на постановеното по неговата КЖ определение по чл. 288 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 288, ал. 2, предл. трето ГПК.

Преди всичко следва да се има в предвид, че с произнасянето по чл. 288 ГПК по КЖ на В. е дадена защитата, която страната е търсила по този ред на дискреция на въззивното решение по основанията по чл. 290 ГПК и то в рамките, в които страната е търсила такава. Липсата на изрично обсъждане на някое от наведените основания не води до непълнота на произнасянето по чл. 288 ГПК, а евентуално до процесуален пропуск. Следователно липсва основание да се приеме, че е налице непълнота на акта по чл. 288 ГПК.

Въпреки това, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира за уместно да изложи и следното:

За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл. 280, ал. 2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наведените оплаквания предполагат именно проверката в молбите и протоколите в преписката за това, дали страната се е позовала на приложението на разпоредбата на чл. 17, ал. З във вр. с ал. 1 ЗЗД или съдът я приложил служебно. Следва да се има в предвид и че става въпрос за приложима императивна материалноправна норма, което принципно е допустимо, според TP №1/2013 на ОСГТК-т. 1.

Водим от изложеното, състав на ВКС, Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на основание чл. 250 ГПК допълване на определение №50530/21.10.2022 г., постановено по т. д. №2333/2021 на ВКС, Първо т. о. като

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №254/27.04.2021 г. по т. д. №159/2021 на САС, ТО,5 състав по КЖ от пълномощника на Ж. С. В. ЕГН: [ЕГН] .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, в частта, в която е отправено и искане от пълномощника на Г. М. В. за допълване на постановеното по неговата КЖ определение по чл. 288 ГПК №50530/21.10.2022 г., постановено по т. д. №2333/2021 на ВКС, Първо т. о.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]