Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Милена Даскалова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по двете дела, извън хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Н. срещу решение №******г., постановено по в. гр. д. №******г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение №******г. на ОС – Русе по гр. д. №******г., с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Н. против Н. Е. Б. установителен иск за собственост, основан на давностно владение върху сграда с идентификатор………. …. по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], №17.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Н. Е. Б. е подал в срок отговор на касационната жалба. Твърди, че са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че на 5.06.1997 г. ищецът е сключил с Л. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с размери 50 на 12 метра, заедно с построената в него сграда – дървена барака, състояща се от коридор, 2 бр. жилищни помещения с тухлена зидария, 3 бр. стопански помещения с обща застроена площ 480 кв. м., който имот се намира в [населено място], ул. П., №17. Купувач по този предварителен договор е ищецът, на когото според договора владението върху имота било предадено същия ден. Продавачът по предварителния договор се легитимирал като собственик с предварителен договор от 10.05.1995 г.

С известие от 11.09.2018 г. ответникът Н. Б. уведомил ищеца, че е собственик на сграда, находяща се на ул. П., №17, която е закупил през август 2008 г. и поискал ищецът да я освободи.

Прието е за установено, че с влязло в сила решение №400 от 6.10.2005 г., постановено по в. гр. д. №681/2005 г. на Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявеният от Българската държава против ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС относно сграда, находяща се ул. П., №17, построена върху имот пл. №………. в кв. 66 на [населено място] – публична държавна собственост, предмет на А. ………./17.12.2002. С последващо решение №668/28.12.2011г. на Окръжен съд – Русе, постановено по гр. д. №1153/2011г. е потвърдено решение №889/19.05.2010г. по гр. д. 61/2010г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от ищеца против държавата отрицателен установителен иск за признаване за установено, че държавата не е собственик на терен от 743 кв. м., върху който е построена процесната сега сграда.

Съдът е приел също, че на скица №15119239/12.02.2019 г., издадена С. Р. като собственик на сграда с идентификатор 63427.2.5688.2е записана държавата.

За да направи извод за неоснователност на иска, въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът се позовава на изтекла придобивна давност и в негова тежест е да установи, че е осъществявано владение в продължение на десет години, както и че не са били налице законови пречки да придобиване имота по давност. Прието е, че имотът, върху който процесната сграда е построена, е държавна собственост. Този извод е направен въз основа приложените по делото акт за публична държавна собственост №………/17.12.2002 г., акт за публична държавна собственост №………../10.09.2009 г., както и влязлото в сила решение по гр. д. 61/2010г. на РС- Русе, с което е отхвърлен предявеният от ищеца Б. Н. против държавата отрицателен установителен иск за собственост върху имота, в който е изградена спорната сграда. Съдът се е мотивирал, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск означава, че с влязло в сила решение е признато, че държавата е собственик на имота, предвид на което и оспорването на представените по делото актове за държавна собственост и събирането на доказателства във връзка с това оспорване е безпредметно, доколкото спорът за собствеността върху терена, в който е изградена сградата, е решен с влязло в сила решение. По- нататък в решението си съдът е приел, че в случая придобиването по давност на правото на собственост върху сградата, отделно от земята, се претендира не срещу собственика на земята, а срещу трето лице, оспорващо правата на ищеца върху тази сграда. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот, се придобива по реда на чл. 63 ЗС. Предварителният договор за продажба на сградата не установява придобиването правото на собственост – не е спазена формата по чл. 18 ЗЗД, както и липсват данни обещателят по договора да е бил собственик на сградата. Относно довода на ищеца, че е придобил собствеността по давност, съдът е приел, че характерът на правото на държавна собственост върху терена обуславя и правото на държавна собственост върху постройките. По силата на чл. 86 ЗС право на собственост върху вещ – публична държавна собственост не може да се придобива по давност, а ако вещта е частна държавна собственост, то ищецът не е могъл да придобие собствеността предвид разпоредбата на пар. 1 Закона за допълнение на ЗС, според която след 31.05.2006г. течението на давността е спряно. Изложени са мотиви, че решението, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС относно процесната сграда, предявен от Българската държава против ищеца, не променя горните изводи, защото силата на пресъдено нещо не се разпростира спрямо ответника по настоящето дело, който е трето лице по отношение на приключилия исков процес, а и с решението не се признават права на ищеца върху процесната сграда.

При тези мотиви на съда е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване по деветия правен въпрос, формулиран от касатора, конкретизиран от съда, съгласно разясненията, дадени в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по двете дела, извън хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК? “. По него съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 297 ГПК, вкл. и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да зачете постановеното с влязло в сила решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10001 от 04.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №322/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 254 лв. /двеста петдесет и четири лева/ и в същия срок да представи доказателства, че държавната такса е платена.

УКАЗВА на касатора, че в случай на неизпълнение указанията на съда, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]