Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Мария Христова


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Христова гр. дело №******[/aam]******г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител М. И. (с юридическо образование) срещу въззивно решение №******[/aam]******г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в. г. д.№******[/aam]******г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Насрещните страни Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. с писмен отговор, приподписан от адвокат Л. А., оспорват жалбата. Излагат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след постановено отменително решение №******[/aam]******г. по г. д.№******[/aam]******г. на ВКС, ІV г. о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания за обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като формира своите правни изводи въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал. Със същото Апелативен съд – Бургас е потвърдил решението на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описаното незаконно придобито имущество Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А., на обща стойност 4462603,97лв., по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./.

Във въззивното решение Бургаският апелативен съд посочил, че с постановление по ДП №1104-13/2013г. по описа на Митница – Бургас, ПП №6170/2013г., ДП №1507/2013г. на РП – Бургас ответникът Н. А. бил обвинен за това, че на 22.05.2013г. на митнически пункт „Летище Бургас“ при пресичане границата на страната нарушил разпоредбите относно пренасянето и декларирането на парични средства, като не декларирал пред митническите органи носената от него валута на стойност 250 500 евро. С Постановление от 03.04.2014г. на РП – Бургас, в сила от 15.04.2014г. наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвиненията и иззетата сума от 250 500 евро била върната на лицето. Съдът констатирал, че деянието не е било признато и за административно нарушение, съгласно приложеното НАХД №3034/2014г. на БРС. Съдът установил още, че исковете били предявени след Решение №62/11.02.2015г. на КПКОНПИ за резултатите от проверка, започнала след уведомяването й от РП – Бургас, че ответникът Н. А. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ. Приел е, че престъплението е в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 15 ЗОПДНПИ, а проверявания период е от месец юни 2003г. до месец юни 2013г.

Съдът приел за установен факта на придобиване на следните имуществени права: вещни права на собственост, право на строеж и право на ползване върху недвижими имоти; собственост върху леки автомобили, придобити дружествени дялове в различни юридически лица, парични средства. Посочил е, че в проверявания период ответниците са извършили разпореждане с недвижими имоти, моторни превозни средства и дружествени дялове. По отношение на сключения предварителен договор от 2007г. съдът обосновал, че даденото по него следва да намери отражение в приходната част до размер какъвто ответникът докаже.

Приел за установено, че за проверявания период са доказани приходи на ответниците съпрузи от законни източници в общ размер на 1 236 311лв., разходи – обичайни и извънредни /пътуване зад граница, данъци и такси/ в размер на 160 124лв., както и разходи, представляващи погасителни вноски по кредити общо в размер на 593 989лв., които са безспорни между страните.

По спорните източници на финансиране съдът приел следното: По спорните приходи на суми – вноски по предварителен договор от 2007г., по силата на който ответника е обещал продажба на самостоятелни обекти в сграда в [населено място] срещу сумата от 615 000 евро.: След анализ на представените писмени доказателства /предварителни договори, разписки, свидетелски показания, справки за влизане и излизане на свидетеля М. от Република България, митнически декларации/ съдът приел, че процесния предварителен договор е сключен най-рано след 2009г., т. е. след построяване на сградата и дадените по него суми не са послужили за финансиране на строителството. Приел е още, че доколкото има данни за плащане по разписката от 18.07.2012г., отразената в нея сума от 110 000 евро следва да бъде отнесена като приход на ответника за съответната година. Обосновал е, че с оглед установеното наличие на достатъчно средства, с които свидетелят /купувач по предварителния договор М./ е разполагал към този момент в страната, същият е направил вноски за 2011г. и 2010г. общо до размера на остатъка от 265 671 евро, но не и на посочените в разписките за съответните години дати. Съдът приел, че между ответника А. и свидетелят М. действително е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на 10бр. самостоятелни обекти в сграда в [населено място] на неустановена дата, след влизане в сила на КК на [населено място] през 2009г. и по несъмнен начин е доказано плащането на вноски по него до размер на 265 671 евро или 519 607лв. Посочил е, че този извод косвено се потвърждава и от прекратеното досъдебно производство, послужило като основание за проверката и показанията на свидетеля М.. Съдът приел, че към тази сума следва да бъде добавена сумата от 250 000 евро, в левова равностойност, към 2013г., тъй като тя е придобита от свидетеля Мортисоров, а с оглед прекратяване на досъдебното производство, не може да се твърди, че е придобита от престъпна дейност.

По оспорените разходи за придобиване на имущество: От представените по делото писмени доказателства /договори от 03.05.2012г. и 12.05.2013г./ съдът приел за установено, че Роднин е възложил на ответника придобиването на автомобилите „Мазда и „Мерцедес 150“ срещу възнаграждения съответно от 6500лв. и 11 450лв., платено изцяло. Този факт бил потвърден и от показанията на лицето възложител, което посочило, че продължава да управлява автомобила „Мерцедес“, като представило на съда намиращия се у него талон. С оглед на това съдът приел, че ответниците не са направили разход за придобиване на тези два автомобила в размер на 17 950л.

Като краен извод съдът посочил, че от представените доказателства и заключението по допуснатата експертиза, направените от ответниците разходи, в процесния период, за придобиване на МПС и моторна лодка са в размер на 143 909лв.

По разходите за придобиване на недвижими имоти: Съдът приел, че при отсъствие в оспорения договор на цени, количества и при липса на посочена окончателна цена на услугата в констативния протокол, въззивният съд не е приел сочената от ответника цена в размер на 484 714лв. за действителна цена по договор за строителна услуга. Посочил, че при липса на цена в същия не може да го приеме и за действително съглашение, което е противопоставимо на Комисията. При тези доказателства приел, че дадената от вещото лице пазарна оценка от 635 566лв. в най-голяма степен се доближава до действителната строителна стойност, като същата е и най-близка до дадената такава от Банка ДСК в хода на кредитиране на строителството. В същата не е включил терен и суперфициарни права, поради установените придобивни способи – разпоредителните сделки са сключени между собственици, които са роднини по права линия с ответника /негови родители/ – за част от терена и суперфицията, а разходите по договорите с [община] и другите собственици /за останалите ид. части от терена/ са взети предвид в общите разходи за придобиване на имуществени права. Върху така посочената стойност съдът посочил, че не следва да начислява ДДС, поради липса на доказателства за облагаема доставка. Съдът възприел подхода на първостепенния съд и разпределил разхода за двете години по съразмерност – 127 113лв. за 2006г. и 508 452лв. за 2007г. В заключение, направил извод, че за построяването на сградата към момента на въвеждането й в експлоатация, ответниците на направили разход в размер на 635 566лв.

Съдът приел за действителна и заплатена цена по продажбата сумата от 36 000лв., вместо оценката по пазарни цени към датата на придобиване – 61 000лв., посочена Комисията.

Съдът приел за действителна и продажната цена посочена в нотариалния акт за неджимия имот в [населено място], придобит от ответниците, тъй като не се откриват съществени разлики с пазарната такава и не може да се обоснове, че са договаряни при занижени цени.

По отношение на придобиването на недвижимия имот по нот. акт №100/2010г. съдът посочил, че ответницата А. е разполагала със сумата от 30 000лв. /продажна цена/, въз основа на свидетелските показания на нейната баба по майчина линия, която посочила че я е надарила с тази сума и изложил, че купувачът е разполагал с парични средства от доказан източник, който не е незаконен. Посочил е, че сумата е платена в брой, при сключване на сделката, доколкото по делото не са установени разплащания. В заключение съдът е приел, че направените от ответниците разходи за придобиване на недвижими имоти са в размер на 849 567лв.

По разходите за вноски по банкови сметки:

Съдът посочил, че от приложените доказателства и заключението по допуснатата експертиза по делото са установени всички движения по банковите сметки на ответниците, както и факта, че в края на проверявания период по същите не са налични парични средства. С оглед на това е направил извод, че тези суми са изключени от разходната част и не участват при формиране на правно значимите сборове за установяване на несъответствието.

В обобщение съдът направил следните изводи: През проверявания период ответниците са реализирали: приходи в общ размер на 1 755 918лв.; разходи в общ размер на 762 113лв. / обичайни и извънредни – 160 124лв.; кредити 593989лв. и разходи за придобиване на дялове и учредяване на дружества – 8000лв./; нетен доход, определен съгласно пар. 1, т. 8 ДР ЗПКОНПИ – 993 805лв.; разходи за придобиване на имущество /недвижими имоти, МПС и моторна лодка/ в общ размер на 993 476лв. При преценката за несъответствието съдът не е взел предвид сумата от 250 000 евро – немерена у ответника и върната му в последствие.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод за законност на проверката, на основание чл. 108, ал. 4 Закона. Отчел е настъпилите в хода на същата обстоятелства – прекратяване на наказателното производство спрямо ответника А. и връщане на иззетата при образуването му парична сума, като е посочил, че в този случай предположението, че имуществото е незаконно придобито следва да се основава единствено на доказани незаконни източници на финансиране и въз основа на това на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 7 към релевантния момент – 2013г., съгласно пар. 15 ПЦРЗИДЗОПДНПИ от 250 000лв. Съдът направил извод за законност на реализираните от ответниците приходи и източници на финансиране в проверявания период, доколкото са установени при условията на пълно и главно доказване и не са забранени от закона. С оглед на това е приел, че не е налице несъответствие надхвърлящо 250 000лв. При формиране на този извод съдът е изключил от имуществото всички претендирани парични суми, предмет на иска, които към момента на предявяването му не са налични. Приел е, че на отнемане по този ред подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните по банковите сметки парични средства. Ако същото липсва или е отчуждено, се присъжда паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при преобразуване – преобразуваното имущество, ако то се намира у свързани лица. Съдът се е позовал на формираната съдебна практика, като е посочил, че незаконно придобито може да бъде само имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на периода, но не може да се отнеме имущество, което е преминало през патримониума на лицето, но не е негово притежание в края на периода. Затова и съдът не е включил посочените суми в имуществото на ответниците и не го е взел предвид при определяне размера на несъответствието. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС в решение №70/03.11.1980г. по г. д.№65/1980г. на ОСГК на ВС; решение №195/30.03.2009г. по г. д.№6291/2007г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №1156/05.04.1979г. по г. д.№595/1979г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №206/31.07.2015г. по г. д.№6832/2014г. на ВКС, ІV г. о.; решение №75/20.06.2016г. по т. д.№1608/2015г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №161/04.10.2016г. по т. д.№2220/2015г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №324/22.04.2010г. по г. д.№1413/2009г. на ВКС, ІV г. о.; решение №157/08.11.2011г. по т. д.№823/2010г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013г. на ВКС. Искането е обосновано в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2/Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1, т. 1 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 3/ Следва ли ответникът са бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ и пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им? 4/ Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалбата, подадена Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ? Допускането се претендира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на решението, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.10.2021г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? и 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр. дело №2086/2022 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

След постановяване на тълкувателно решение по т. дело №4/2021 на ОСГК на ВКС делото да се докладва за възобновяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 255 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]