Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК и сл. приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство по гр. дело №******г. на Софийски окръжен съд е образувано по подадена искова молба В. И. М., представлявана от законния представител А. А. Г. – майка срещу Софийски градски съд. В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.11.2011 г. А. Г. предявила пред СГС искове за оспорване на бащинство и за установяване на произход против В. А., Р. А. и И. М. и е образувано гр. дело №******г. на Софийски градски съд. Производството по делото продължило 4 години, 7месеца и 4 дни, който според ищцата бил продължителен до степен да е нарушение с изискванията за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. В резултат на неоправданото забавяне на производството ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и емоционални изживявания, конкретизирани в исковата молба.
Със
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.