Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Елена Арнаучкова


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на ……………….. декември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т. д.№******[/aam]******г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Н. Р. частна жалба на „РВБ България“ ЕООД (ищец) срещу определение №******[/aam]******г. по т. д.№******[/aam]******г. на АС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на решение №******[/aam]******г. по възз. т. д.№******[/aam]******г. на АС – Пловдив.

Частният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд, че въззивното производство се характеризира с фактическата и правна сложност, тъй като въззивната жалба на ответното дружество е с „пространен характер“ и дружеството е било представлявано от двама процесуални представители, които са се явили в съдебното заседание пред въззивния съд. Поддържа, че делото е било изяснено от фактическа и правна страна още в хода на първоинстанционното производство, в което и двете страни са въвели фактите по спора и са изложили правните си твърдения, а във въззивното производство не са направени нови доказателствени искания от страните и не са събирани такива и служебно от съда. Счита за неотносимо към фактическата и правна сложност на въззивното производство колко пространна е въззивната жалба, доколкото същността на правните доводи не зависи от обема на тяхното излагане. Посочва, че във въззивната жалба на ответното дружество не са били изложени доводи, които да са били взети предвид от въззивния съд при постановяване на решението, в частност, че с въззивната жалба не е била оспорена правната квалификация, което според частния жалбоподател е основната предпоставка за изменение на решението в полза на въззивника-ответник. По отношение на броя на процесуалните представители на ответното дружество частният жалбоподател посочва, че това е въпрос на преценка и свобода на договаряне, но не може да бъде в тежест на насрещната страна, тъй като би било налице злоупотреба с процесуални права. Посочва, че в съдебното производство се дължи възнаграждение за един адвокат, каквото е претендирано и присъдено в случая на ответното дружество. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на ответното дружество адвокатско възнаграждение във въззивното производство до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба №1/2004г. на ВАС – 4272.58лв.

С подадения чрез ад. П. Д. писмен отговор ответникът „Ния -Милва ЕООД оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, тъй като решение №158/28.03.2022г. по възз. т. д.№882/2021г. на АС – Пловдив не е допуснато до касационно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че с въззивното решение е уважено направеното от ищеца възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника във въззивното производство в размер на 7 000лв. и тези разноски са намалени до размера от 6 000лв. Приел е за неоснователни доводите на ищеца-молител, че делото е лишено от фактическа и правна сложност, предвид това, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание и пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания. Формирани са мотиви, че действителната правна и фактическа сложност на делото се определя не само от извършените от страните процесуални действия, но и от обема на осъществената правна защита и въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения. В случая фактическа и правна сложност на въззивното производство е обоснована от въззивния съд с изводи запространния характер“ на въззивната жалба и на писмената защита от процесуалния представител на ответника, за „същността на съдържащите в тях доводи“, както и с наличието и на частна жалба и, че ответното дружество е било представлявано в съдебното заседание пред въззивния съд от двама процесуални представители.

Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Отнесени към настоящия случай, всички тези обстоятелства налагат извод, че въззивното производство, което се е развило в едно единствено съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и не са извършвани други процесуални действия, не се е характеризирало със значителна фактическа и правна сложност.

С оглед вида на претенцията и обема на оказаната правна помощ по делото от процесуалния пълномощник на ответното дружество- адвокат, включваща изготвянето на въззивната жалба и явяването в единственото съдебно заседание пред въззивния съд, се налага извод, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение във въззивното производство е прекомерно и разноските за него подлежат на намаляване до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размера от 4272.58лв.

Ето защо, е неправилно и подлежи на отмяна обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на „РВБ България“ ЕООД за изменение в частта за разноските на въззивното решение за присъждане на „Ния-Милва ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд за размера над 4272.58лв. до 6000лв. Вместо него следва да бъде постановено друго за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на „Ния-Милва ЕООД за въззивното производство до размера от 4272.58лв.

Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, в какъвто смисъл е установената съдебна практика на ВКС.

Така мотивиран, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение №218/09.06.2022г. по т. д.№882/2021г. на АС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „РВБ България“ ЕООД за изменение в частта за разноските на решение №158/28.03.2022г. по възз. т. д.№882/2021г. на АС – Пловдив за присъждане на „Ния-Милва ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд за размера над 4272.58лв. до 6000лв., и вместо него постановява:

Изменя решение №158/28.03.2022г. по възз. т. д.№882/2021г. на АС – Пловдив, като

Намалява присъдените на „Ния-Милва ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство до размера от 4272.58лв.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]