Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Дияна Ценева


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. №******[/aam]******г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. №******[/aam]******г. от адв. Д. И. процесуален представител на П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., за допълване на определение №******[/aam]******г., по настоящето дело, като и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, осъществила на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ в касационното производство. Претендират се разноски в общ размер за сумата от 20 196,00 лв. с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Община Варна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:

С определение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Община Варна касационна жалба против въззивно решение №260089 от 08.07.2021 г. по гр. д. №533/2020 г. на Варненския апелативен съд. С това си определение, касационната инстанция е пропуснала да присъди поисканите от адв. Д. И. , процесуален представител на ответниците П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в отговора на касационната жалба, и да е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

Молбата за допълване на определението е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., представлявани от адв. Д. И., са депозирали отговор на касационната жалба. С отговора адв. Д. И. е поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие. Към отговора са приложени договори за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г., с който адв. Д. И. е поела задължение да изготви от името на П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. отговор на касационната жалба срещу решение №260089 от 08.07.2020 г. по гр. д. №533/2020 г. на Варненския апелативен съд срещу адвокатско възнаграждение уговорено за всеки поотделно в размер на по 6732 лв. с ДДС, като към всеки договор е отразено, и че искането за присъждане на разноски е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за осъществено в производството пред касационната инстанция безплатно процесуално представителство на ответниците в касационното производство.

След преценка на данните по делото и на заявените от страните доводи съставът на ВКС намира, че е налице основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК в частта за разноските.

Производството пред касационната инстанция е приключило с определение за недопускане на обжалваното от Община Варна въззивно решение до касационен контрол. Предвид изхода на производството и правилата на чл. 78 ГПК ответниците имат право на разноски, но тъй като същите са представлявани от адвокат при условията на чл. 38 ЗАдв, дължимото възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. Д. И., но не в претендирания от нея размер от 6 732 лв. с ДДС, отразен в представените договорите за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 2, ал. 2 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 ЗАдв полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда.

Настоящият състав, като съобрази, че възнаграждението се присъжда за изготвяне на отговор на касационна жалба, като се касае за производство пред касационна инстанция по чл. 288 ГПК, при обжалваем интерес в размер на 90 000 лв. за всяка от ответниците по касация, представлявани от адв. Д. И., намира, че на основание чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1/2004 г. /ДВ, бр. 68/2020 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото възнаграждение възлиза на 2 422.50 лв. без ДДС, съответно на 2 907 лв. с ДДС. Поради това искането на адв. Д. И. е основателно, но само до размер на 8 721 лв. с ДДС.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение 287/23.06.2022 г. по гр. д. №3809/2021 г. на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. Д. И. от АК В. сумата 8 721 лв., включваща ДДС /осем хиляди седемстотин двадесет и един лв. с включено ДДС/ разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]