Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Зоя Атанасова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

в изложението, да се отмени въззивното решение и предявеният иск се уважи.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова

гр. дело №******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№******г., подадена от ищеца Г. Б., чрез адвокат И. Н., срещу решение №******г. по в. гр. д.№******г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№5201/2020 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. Б. срещу Е. И. Ф. иск за промяна на режима на лични контакти на бащата с детето В. Г. Б., [дата на раждане] , определен с решение №2285 от 07.07.2017 г. по гр. д.№12198/2015 г. на Пловдивски районен съд, на следния такъв: детето да пребивава при бащата две последователни седмици – 14 календарни дни, от 7.30 ч. на първия понеделник до 18.00 ч. на втората неделя от месеца. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и предявеният иск се уважи.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Макар да липсва съгласие между родителите за съвместно упражняване на родителските права, съответно – макар с влязло в сила решение в спорно исково производство упражняването на родителските права да е възложено на единия от родителите, има ли законна пречка със същото или последващо решение съдът да постанови времето на лични отношения между родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права (престоят при него), да е приблизително равно на времето, през което детето ще пребивава при родителя, упражняващ родителските права; Възлагането на упражняването на родителските права на единия от родителите по исков път пречка ли е да се постанови такъв режим на лични отношения на другия родител и детето, при който то пребивава при двамата родители приблизително поравно.

Насрещната страна по касационната жалба Е. И. Ф., чрез адвокат Д. Е., в депозиран отговор, поддържа становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 59, ал. 9 СК от ищеца Г. Б. против бившата му съпруга Е. И. Ф. за промяна на постановен по влязло в сила съдебно Решение №2285/07.07.2017 г. по гр. д. №12198/2015 г. на Пловдивски районен съд, режим на лични отношения на малолетното дете от брака В. Г. Б., [дата на раждане] С цитираното решение упражняването на родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката Е. И. Ф., като режимът на лични отношения с бащата Г. Б. е определен както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, като за първа седмица се счита тази, в която всички дни са с дати от съответния месец. По отношение за В. празници – за католическия Великден детето ще бъде при бащата, а за православния – при майката за целия период на празника, а когато празниците съвпадат – детето ще бъде два дни при бащата и два дни при майката; по отношение на Коледните и Новогодишните празници – през нечетните календарни години бащата ще взема детето от 10.00ч. на 23 декември до 18.00ч. на 27 декември, а през четните години за същия период детето ще е при майката; за новогодишните празници на всяка четна година бащата ще взема детето от 10.00ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари, а през същия период на нечетните години детето ще бъде при майката. Детето ще бъде при майката през втората половина на пролетната ученическа ваканция. По отношение на рождения ден на детето на 21.08, детето ще бъде при родителя, който ще бъде с детето през този месец, но с право на другия родител да бъде с детето от 10.00ч. до 15.00 часа на същия ден или от 15.00ч. до 20.00ч. – по споразумение между родителите, а ако такова не се постигне, ще бъде от 10.00ч. до 15.00 часа на същия ден. Поискана е промяна на така определения със съдебното решение ежемесечен режим на лични контакти на детето с бащата, предвиждащ по две последователни седмици престой в месеца при бащата. Мотивът за това ищецът обосновава със силна привързаност между него и детето, навлизане на детето във възрастта на юношеството и нуждата от по-интензивни контакти с бащата, с оглед възприемане личния пример на последния и сходните интереси на двамата в областта на автомобилите. Желанието на бащата детето да учи фламандски език, както и да пътува до родината на баща му – Б..

По делото е прието за установено, че от влизане в сила на предходното съдебно решение на 25.07.2017 г., с което майката е предпочетеният родител за упражняване на родителските права, до настоящия момент, детето е отглеждано и възпитавано от нея в [населено място]. В. е на 12 години, като през учебната 2020/2021 г. е бил ученик в пети клас в ОУ “К. А.”, [населено място]. Майката на детето работи в МУ Пловдив, Факултет по дентална медицина, катедра “Парадонтология и заболявания на оралната лигавица, а бащата е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество, осъществяващо международна транспортна дейност.

От изготвения в първоинстанционното производство социален доклад ДСП-Пловдив e прието за установено, че майката осигурява адекватни условия за живот за детето. Подсигурени са му жилищните и битови нужди, като в средата, в която се отглежда детето не съществува риск за физическото, психическото, интелектуалното и социалното развитие на детето. От показанията на разпитаните свидетели по делото е прието за установено, че бащата също има грижовно отношение към детето и между тях е налице силна привързаност.

Изслушано по реда на чл. 59, ал. 6 СК детето заявява, че обича и двамата си родители и се чувства добре при всеки един от тях. Изпитва трудности с подготовката на уроците и домашните, когато е при баща си. Не желае да бъде променян досегашният режим и да прекарва повече време с баща си, тъй като му предстои кандидатстване в гимназия и се нуждае от повече време за подготовка на уроците.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на предходно определения режим на лични отношения с бащата. Прието е, че установената промяна във възрастта на детето и привързаността му към бащата не е достатъчно, за да бъде постановена промяна на предходно определения режим на лични отношения. Според съда майката е създала благоприятни за детето условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Посочено е, че майката е тази, която полага непосредствените грижи за детето, има отношение към образованието му, задоволява нуждите му от спокойствие и близост. В дома, в който детето живее, са осигурени и нужните условия за отглеждане, като липсват твърдения и доказателства по делото за злонамерени манипулации от страна на майката с цел насаждането на негативен образ на другия родител. Същевременно детето не е прекъсвало и връзката си с бащата. Прието е, че по делото липсват доказателства майката да е създавала пречки на бащата да осъществява режима на лични отношения с детето, определен със съдебното решение. Установено е според съда от показанията на разпитаните по делото свидетелите и от обясненията на детето, че то с радост общува с баща си, и е привързан към него.

Прието е, че макар по делото да не са установени основания, обосноваващи нуждата от промяна в предходния режим на лични отношения на бащата с детето, следва да се посочи, че претендираната по делото от бащата промяна относно ежемесечния режим на лични контакти с детето, предвиждаща по две последователни седмици престой на детето при бащата, на практика представлява съвместно упражняване на родителските права, което е недопустимо да бъде постановено от съда, без да има постигнато съгласие между страните. При този режим като продължителност, времето, което детето ще прекарва с бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, почти съвпада с времето, което е определено на майката, на която е възложено упражняването на родителските права. Прието е, че подобна мярка не може да бъде постановена от съда, тъй като на практика представлява постановено от съда съвместно упражняване на родителските права от двамата, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 СК и е в отклонение от практиката на ВКС, изразена в т. 2 Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по т. дело №1/2016 г. на ОСГК на ВКС, Решение №60193/16.12.2021 г. по гр. д. №3124/2020 г., 4 гр. отд; Решение №176/22.01.2021 г. по гр. д. №4025/20219 г., 4 гр. отд. Посочено е, че според цитираната практика разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.

Прието е, че страните по делото не са постигнали споразумение за упражняване на родителските права, поради което съдът не може да постанови упражняване на родителските права върху детето В. Б. съвместно от двамата родители под формата на режим на лични отношения с бащата с времева продължителност равна на времето, през което детето ще бъде с майката, на която са предоставени родителските права. В интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и бащата, но не и такъв, който е еднакъв по време с това, което е определено за майката, на която се възлага упражняването на родителските права. Съобразено е, че според задължителната практика на ВКС и трайната практика на съдилищата в производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие деца. В изпълнение на това задължение и след преценка на събраните по делото доказателства, както и критериите, установени в чл. 59, ал. 4 СК, въззивния съд е приел, че с влязлото в сила съдебно Решение №2285/07.07.2017 г. по гр. д. №12198/2015 г. на Пловдивски районен съд, е определен максимално широк режим на лични контакти между детето и бащата, създадени са условия за пълноценното им общуване и условия връзката между тях да бъде съхранена. В този смисъл е прието, че не са налице основанията за преуреждане на режима на лични отношения на бащата с детето.

По правния въпрос:

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

В случая, по поставения от касатора въпрос, който касае приложение разпоредбите на чл. 59, ал. 9 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува задължителна практика на ВКС, както и практика на ВКС, от която въззивния съд не се е отклонил. Според т. 2 Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017 г. по тълк. д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В решение №60193 от 16.12.2021 г. по гр. д.№3124/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. по чл. 290 ГПК, е прието, че определянето на такъв режим на лични отношения, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за децата и местоживеенето им да се разпределя поравно между двамата родители (без да има споразумение между тях), респ. – децата да са по две седмици в месеца при всеки родител, на практика представлява постановено от съда съвместно упражняване на родителските права, което е недопустимо, без да има постигнато споразумение между страните. В същия смисъл е и решение №176/22.01.2021 г. по гр. д.№4025/2019 г. на ВКС, ІV г. о. по чл. 290 ГПК, в което е прието, че определянето на режим на лични отношения с времева продължителност, равна на времето, през което детето ще бъде с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, без постигнато споразумение между двамата родители, е в нарушение на чл. 59, ал. 2 СК и в отклонение от т. 2 Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк. д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС. Освен това липсват данни за изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат промяна на посочената съдебна практика. С оглед на изложеното съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204/21.02.2022 г. по в. гр. д.№3141/2021 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба вх. №10055/14.04.2022 г., подадена от ищеца Г. Б., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на Кралство Б., чрез адв. И. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], , ет., чрез адв. И. Н..

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]