Определение №/..2023 по дело №/2022

Класификация

Вид съдебен акт: Определения за допускане
Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Кои са фактите и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид от съда, при определяне обичайното местопребиваване на дете по смисъла на чл. 8 от Регламент № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност при определяне на международната компетентност на съда да разгледа предявен иск с правно основание чл. 132 СК за лишаване от родителски права?

Кой носи доказателствената тежест за установяване на посочените факти и обстоятелства?

Отговор

За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр. дело №******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника А. Е. Я., чрез адв. А. С. срещу определение №******г. по в. ч. гр. дело №******г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено определение №******г. по гр. дело №******г. на Районен съд Айтос, с което е прогласено, че Районен съд Айтос не е международно компетентен да разгледа спора по гр. дело №769/2021 г. по описа на същия съд и е прекратено е производството делото, и същото е върнато на Районен съд Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че в противоречие с приетите за установени факти съдът неправилно е приел, че обичайното местопребиваване на детето към момента на предявяване на иска не може да бъде установено с категоричност. Според жалбоподателя независимо дали детето е посещавало детско или учебно заведение пребиваването му в Н. за повече от 11 месеца преди подаване на исковата молба показва трайно установяване на територията на тази държава и е белег за това, че обичайното местопребиваване на детето А. към момента на образуване на делото е извън РБългария. Поддържа, че дългият срок на пребиваване – около една година преди образуване на делото е достатъчен аргумент да се приеме, че обичайното местопребиваване на детето А. не е в България по смисъла на чл. 8, пар. 1 от Регламент №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.