Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Зоя Атанасова


Анотация

Въпрос

в изложението и да се отмени въззивното решение в обжалваната част.

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело №******[/aam]******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. П. И., чрез адв. К. О. срещу решение №******[/aam]******г. по в. гр. дело №******[/aam]******г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. дело №******[/aam]******г. на Варненския районен съд в частта, с която е осъден И. П. И. да заплаща месечна издръжка на детето И. И. И., род. на 20.07.2018 г. над сумата 300 лв. до 650 лв., чрез неговата майка и законен представител Ж. В. И., считано от 02.07.2020 г. на основание чл. 143 СК и за периода 13.04.2020 г. до 01.07.2020 г. на основание чл. 149 СК.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и да се отмени въззивното решение в обжалваната част.

В изложението са поставени въпросите: 1. Следва ли съдът с оглед благополучието на детето винаги да определя обща месечна издръжка на детето и да я разпределя между двамата родители? 2. Липсата на посочване на конкретен размер на издръжката, дължима от родителя, който упражнява родителските права накърнява ли интереса на детето и представлява ли това нарушение на материалния закон? 3. Представлява ли отказът на второинстанционния съд да прецени възражението на страната обективирано във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е определил обща месечна издръжка процесуално нарушение? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно или неоснователно? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационната жалба Ж. В. Й., чрез адв. О. С.-А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение №262090/28.06.2021 г. по гр. дело №5457/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която прекратен гражданският брак между И. П. И. и Ж. В. И., сключен на 17.11.2017 г. в [населено място] е влязло в сила на 28.06.2021 г. Същото решение в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. И. И., [дата на раждане] на майката Ж. В. И., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични контакти на бащата И. П. И. с детето И. И. И., подробно описан в решението, осъден е И. П. И. да заплаща в полза на детето И. И. И. месечна издръжка в размер на сумата 300 лв., считано от 02.07.2020 г., постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Й. не е обжалвано и е влязло в сила.

Решение №1819/06.12.2021 г. по в. гр. дело №2210/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №262090/28.06.2021 г. по гр. дело №5457/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи е влязло в сила на 06.12.2021 г.

С въззивното решение по в. гр. дело №2210/2021 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част е потвърдено решение №262090/28.06.2021 г. по гр. дело №5457/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която е осъден И. П. И. да заплаща месечна издръжка на детето И. И. И. в размер на сумата над 300 лв. до 650 лв., чрез неговата майка и законен представител Ж. В. И., считано от 02.07.2020 г. на основание чл. 143 СК и за периода 13.04.2020 г. до 01.07.2020 г. на основание чл. 149 СК в размер на 650 лв. месечно.

От фактическа страна е установено, че страните по делото И. П. И. и Ж. В. И. са сключили граждански брак на 17.11.2017 г. и имат родено дете И. И. И. – род. на 20.07.2018 г. Прието е за безспорно, че страните са във фактическа раздяла от 13.04.2020 г.

Според приетите по делото социален доклад и извършено проучване, преките грижи за детето И. се полагат от майката. Детето се отглежда при много добри битови условия, като в грижите, майката може да разчита на помощ от своите родители. В доклада е посочено, че детето не е често боледуващо, като се изключи наличието на гастроезофагеална рефлуксна болест, с по-рядък синдром на Сандифер, изразяващ се в нехарактерни спазми на тялото, поради киселинното дразнене на нерви, което налага ежедневно съобразяване с хранителен режим. Прието е за установено съгласно представените пред първоинстонционния съд служебна бележка и квитанции за заплатен депозит и месечни такси, от 03.12.2020г., че детето И. е записано и посещава от 08.09.2020г. детска ясла №“П. с“, [населено място], с месечна такса – 48лв. Посочено е, че от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебна експертиза е установено, че детето И. е в добро общо състояние, посещава детско заведение, към което се е адаптирало. Експертите са препоръчали занимания с логопед, които не се финансират от Здравна каса. Препоръката е била за 12 занимания месечно. Детето е с установена диагноза гастроезофагиален рефлукс, синдром на Сандифер, като към момента на извършване на експертизата заболяванията са компенсирани; приема системно лекарства за рефлукса, изписани от детски гастроентеролог от групите на Н2 блокерите, прокинетици и др.; спазва препоръчан хигиенно-диетичен режим – без груби целулозни храни, подправки, газирани напитки, подсладители и др. Към момента на експертизата детето приема Фамотидин, Мотилиум, Рефалгин, които са предписани от детски гастроентеролог, като при остри заболявания приема предписани от личен лекар лекарства.

Съдът е посочил, че пред въззивната инстанция въззивницата Ж. И. е представила копия от касови бонове, квитанции за заплащане на такси и фактури, от които се установява извършване на разходи за заплащане на месечна такса за посещение на детска ясла в периода м. февруари 2021г. – август 2021г. в размер на 48лв., за закупуване на храни, лекарства, дрехи за детето И., за извършване на логопедични услуги, двете фактури на обща стойност 600лв. Представени са медицински документи от извършени прегледи на детето И. в периода м. май 2021г. – м. август 2021г. Посочено е, че от приетите по първоинстанционното дело извлечения от банкови сметки е видно че на 13.02.2020г. по банкова сметка на Ж. И. е преведена сума в размер на 4000лв., с основание „захранване, на 13.03.2020г. – 10000лв. с основание „захранване коронавирус“, с наредител на преводите – П. И. П. – майка на И. И.. Постъпилите суми са изтеглени от Ж. И. касово в периода 13.02.2020г. – 18.03.2020г.

Въззивният съд е приел за установено от приетите по първоинстонционното дело удостоверения, договори за работа като моряк, че в периода от 01.11.2019г. – 31.07.2020г. Ж. И. е получавала обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 КСО в размер на 380лв. месечно; от м. юли 2020г. работи като асистент“ в Медицински университет „Проф. П. С.“ и за м. 10.2020г. е получила възнаграждение в размер на 1201лв.; И. И. е работил на длъжност втори механик“ с дневна надница 400 щ. д., заплащана пропорционално само във времето на борда, при смяна 6 седмици / 6 седмици-почивка по преценка на корабособственика, а по втория договор 2 седмици на борда/2 седмици почивка по преценка на корабособственика. Посочил е, че при въззивното разглеждане на делото са представени: заповед №1/12.08.2021г., от която е установено, че трудовото правоотношение на Ж. И. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 12.08.2021г.; регистрационнна карта, от която е установено, че Ж. И. е регистрирана в БТ В. от 17.08.2021г.; разпореждане №031-00.3879-3/13.09.2021г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54, ал. 3 КСО е възобновено отпуснатото с разпореждане от 07.09.2021г. парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2021г. до 11.03.2022г. в размер на 23,65лв.; заверено копие от служебна бележка с изх.№325/24.08.2021г., издадена от „Л.-12“ООД, в която е посочено, че И. И. работи чрез посредничеството на агенцията на кораби под чужд флаг и е командирован на кораб за срок от 4 до 6 седмици, считано от 04.08.2021г; писмо до Ж. И. от същото дружество, в което е посочено, че И. И. е в договорни отношения с дружеството по повод осигуряване на работа на кораби под чужд флаг. Прието е за установено от представените с въззивната жалба от И. И. заверени копия от извлечения от сметка, че той извършил преводи по сметка на Ж. И. на суми за издръжка на детето И. в периода от м. 12.2020г. до м. юни 2021г.

Съдът е посочил, че И. И. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за издръжка в полза на детето И. за разликата над 300 лв. до 650 лв. и в частта за присъдена издръжка за минало време за периода от 13.04.2020 г. до 29.05.2020 г.

Прието е, че при определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционния съд е взел предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите. Прието е още, че е отчетено и обстоятелството, че детето има здравословни проблеми, които изискват постоянен прием на медикаменти и спазване на специален хранителен режим, както и занимания с логопед. Според съда обстоятелството, че в момента майката не работи и получава минимални доходи като обезщетение за безработица не я освобождава от задължението да полага грижи и да осигурява издръжка на детето си, макар и в минимален размер.

Съдът е приел за установено от представените доказателства, че бащата получава доходи в размер над средната за страната работна заплата. Същият е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и притежава квалификация, която му позволява да си осигурява доходи в размер над средната за страната работна заплата. Прието е, че не е установено да има задължения по кредити или издръжка на други непълнолетни лица, поради което може да осигурява издръжка на детето си в размер, който е достатъчен за задоволяване на потребностите му, в рамките на стандарта, който е осигуряван на детето, докато родителите са живели заедно. Въззивният съд е приел, че определения размер на издръжка от 650лв., дължима от бащата е около размера на минималната за страната работна заплата и в голяма степен би задоволил нуждите на детето от храна, облекло, разходи за закупуване на медикаменти и заплащане на препоръчани от специалисти занимания с логопед. Според съда предвид размера на получаваните от бащата доходи, заплащането на посочената сума за издръжка на детето, не би представлявал затруднение за него.

По отношение на присъдената издръжка за минало време, за период от около 2 месеца и половина, преди предявяване на иска, въззивният съд е възприел изводите на първоистнционния съд за основателност на претенцията. Прието е, че решението в тази част не е недопустимо, тъй като при предявяване на иска от Ж. И., същата е посочила, че претендира издръжка за детето за в бъдеще и за периода, считано от датата на фактическата раздяла на родителите, която съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че е настъпила на 13.04.2020г. Приел е, че от доказателствата по делото не е установено бащата да е предоставял средства за издръжка на детето И. в този период. Според съда представените с въззивната жалба доказателства, установяват превеждане по сметка на майката суми за издръжка на детето за периода след постановяване на привременни мерки по делото относно издръжката на детето и, че следва да се вземат предвид при определяне на задълженията на въззивника И. И., при окончателното определяне на размера на издръжката и периода, за който тя е дължима. Направен е извод, че поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на В. следва да се потвърди в обжалваната част относно дължимите издръжки от бащата в полза на детето И. за в бъдеще и за минало време.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи, втори и трети въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК – в какво се изразява значението на всеки от въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в конкретния случай липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормата на чл. 143 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и е установена последователна и трайна съдебна практика. Следователно не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи, втори и трети въпроси от изложението.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.

С решение №50/22.05.2019 г. по гр. дело №1441/2018 г. на ВКС, I г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практика на ВКС, според която предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, не го освобождава от задължението да изготви и собствени мотиви. При мотивирана въззивна жалба, той може да препрати към фактическите изводи на първата инстанция, когато те не се оспорват от въззивника или частично към мотивите на обжалваното решение по приложението на закона, но следва да изложи и собствени мотиви по наведените доводи за неправилност на решението, както и по направен изричен довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Препращането в последния случай към мотивите на първоинстанционния съд представлява липса на произнасяне от въззивния съд по въведения довод, защото първоинстанционният съд не би могъл да се произнесе по пороците на своето решение.

Съдебният състав е приел, че въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл. 269 ГПК), като за валидността, допустимостта и правилното приложение на императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от приетото с т. 1 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл. 260, т. 3 ГПК). Изискването за мотивиране на въззивното решение се отнася до тази проверка. Това означава, че въззивният съд е длъжен да изложи мотиви за наличието или липсата на пороци на първоинстанционното решение, установени в рамките на правомощията му. Затова, когато извършва проверката по доводи във въззивната жалба (или във въззивните жалби), той трябва да очертае доводите (чл. 273 вр. 236, ал. 2 ГПК), а след това да изложи свои мотиви за тяхната основателност или неоснователност. Действително, когато потвърждава първоинстанционното решение, за въззивния съд е предвидена процесуална възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК), т. е. когато приема краен извод както за валидността и допустимостта, така и за правилността на първоинстанционното решение, но според съдебния състав приложението на правилото на чл. 272 ГПК означава препращане към отделен фактически или правен извод или изводи, който преди това трябва да бъде очертан от въззивния съд във връзка с довод за неправилност (който трябва да бъде неоснователен, за да се формира извод за правилност на въззивното решение), или при разглеждане на спора по същество.

Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, посочил е приетите за установени факти, съответно е изложил свои правни изводи по основателността на предявените искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, което е намерило израз в мотивите на решението. Обсъдени са доводите на всяка от страните, относими към правния спор, както и доводите във въззивната жалба, касаещи основателността и размера на посочените искове, включително и относно необходимостта за заплащане на издръжка за малолетното дете в по-висок размер от обичайния за неговата възраст. С оглед на това съдът преценява, че правният въпрос не е разрешен в отклонение от цитираната практика на ВКС и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява.

Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателя решение №25/23.07.2019 г. по гр. дело №2299/2018 г. на ВКС, II г. о. по чл. 290 ГПК, тъй като касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №1819/06.12.2021 г. по в. гр. дело №2210/2021 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. №2889/07.02.2022 г., подадена от ищеца И. П. И., ЕГН, чрез адв. К. О., съдебен адрес [населено място], [улица], №, чрез адв. Кр. О..

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]