Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Дияна Ценева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са свързани с правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, или изготвеният такъв е непълен или неточен. Задължителни указания в тази насока са дадени в т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно. Когато във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба са изложени обосновани оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не изготвя нов доклад по делото, а ако прецени тези оплаквания за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. №******г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. П. като пълномощник на Ю. Ц. Р., против въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, не е определил правната квалификация на иска, което е довело до неяснота относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства и до неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД, но е излагал аргументи, относими към хипотезата на чл. 45 ЗЗД. Сочи, че съдът не е изяснил по категоричен начин кой и в какво качество се явява възложител на работата, от която ищецът е претърпял вреди. Поддържа, че отношенията между страните са на равнопоставени субекти, а не като между работодател и работник. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. последно ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. Е. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна, както и че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение №******г. по гр. д. №******г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Е. Н. против Ю. Ц. Р. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие изпълнение на възложена работа по ремонт на жилище, находящо се в [населено място], до размера на сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което Ю. Ц. Р. е осъден да заплати на Г. Е. Н. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 28.08.2014 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между третото лице В. К. и ответника Ю. Р. бил сключен договор за изработка, по силата на който К. възложил на Р. извършването на ремонт на собственото му жилище в [населено място], [улица], ет. 4. Поради големия обем на работа ответникът Р. ангажирал ищеца Г. Н. да му помага като общ работник срещу заплащане на възнаграждение. На 24.08.2014 г. и на 25.08.2014 г. двамата изхвърляли чували със строителни отпадъци, като това се извършвало с помощта на лебедка и макара, монтирани на един от прозорците в жилището. На 25.08.2014 г. около 15 часа ищецът бил на прозореца, за да събере въжето и макарата, при което бетоновият перваз на прозореца се откъртил и ищецът паднал на земята от четвъртия етаж. Тази фактическа обстановка въззивният съд е приел да се установява от становището на ответника Р., заявено с отговора на исковата молба, като и от протоколите за разпит на същия като свидетел в рамките на образуваното във връзка инцидента досъдебно производство, които е ценил като извън съдебно признание на ответника за неизгодни за него факти.

От правна страна въззивният съд е обосновал извод, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца вследствие на инцидента. Приел е, че вредите са претърпени при изпълнение на работа, която е била възложена на ищеца от ответника, който не е спазил изискванията на Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от МТСП и МРРБ, като не е обезопасил отворите в строителните елементи чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. В отговор на възраженията на ответника за липса на формално или фактическо трудово правоотношение между него и ищеца, поради което той не се явява възложител на работата, при изпълнение на която са причинени вредите, въззивният съд е посочил, че под възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се разбира фактическото натоварване на едно лице да извърши определени действия, които попадат в обхвата на дейността на възложителя, като възлагането не предполага отношения на зависимост, при които отношенията между възложител и изпълнител се уреждат въз основа на трудов договор, упражняване на надзор на изпълнителя и възмездност на отношенията.

По делото е установено, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял контузия на главния мозък със загуба на съзнание, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на лява лакътна кост в горния край, както и счупване на капачката на лявото коляно. По отношение на двете фрактури е извършено оперативно лечение за наместване на счупените кости и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Лечението и възстановителният период са продължили общо около 5 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни през първите два месеца. При извършения преглед назначеното по делото вещо лице е констатирало дефицит на свиване и изправяне на лявата лакътна става от 20 градуса, който ще остане пожизнен. За обезщетяване на тези вреди въззивният съд е определил сумата от 20 000 лв., която е преценил като справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси, които счита, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли, след като във въззивната жалба е посочено, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото по чл. 146 ГПК, въззивният съд да извърши проверка на това оплакване и да се произнесе по него. 2. Ако във въззивната жалба има оплакване, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по чл. 146 ГПК и въззивният съд констатира липсата на доклад, следва ли въззивният съд да изготви такъв и във връзка с чл. 268, ал. 1 ГПК. Ако прецени, че следва да даде нова правна квалификация на спора, следва ли да отрази това в доклада си, да посочи доказателствената тежест, както и да даде възможност на страните да ангажират доказателства във връзка с новата правна квалификация. 3. Може ли въззивният съд да даде едва с решението си нова правна квалификация на спора, различна от тази на първоинстанционния съд, ако липсва доклад по делото както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. 4. Когато защитата на ищеца в първото по делото заседание заяви, че не поддържа иск по чл. 49 ЗЗД, а такъв по чл. 45 ЗЗД, но в исковата молба се съдържат фактически твърдения и за двете правни квалификации или най-малко за такива по чл. 49 ЗЗД, следва ли съдът да констатира противоречието между фактическите твърдения и петитума и да остави исковата молба без движение, като укаже на ищеца да отстрани това противоречие. Ако въззивният съд констатира това обстоятелство и пропускът на първоинстанционния съд, следва ли да изпълни тези процесуални действия във въззивната инстанция. 5. След като защитата на ищеца изрично е заявила, че искът е предявен не по чл. 49 ЗЗД, а по чл. 45 ЗЗД, може ли във въззивната инстанция отново да премине към иск по чл. 49 ЗЗД с оглед императивната норма на чл. 214 ГПК. 6. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните.

Първите три въпроса са свързани с правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, или изготвеният такъв е непълен или неточен. Задължителни указания в тази насока са дадени в т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно. Когато във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба са изложени обосновани оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не изготвя нов доклад по делото, а ако прецени тези оплаквания за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

В случая с първоинстанционното решение предявеният от Г. Н. иск е бил отхвърлен. В подадената от него въззивна жалба няма заявено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, нито има направени доказателствени искания за събиране на доказателства, относими към спора, които ищецът не е ангажирал поради липсата на доклад. Оплакванията са изцяло за необоснованост на изводите на въззивния съд и нарушение на материалния закон. В отговора на въззивната жалба ответникът Р. също не е изтъкнал това нарушение на първоинстанционния съд, нито е поискал събиране на доказателства, което не е могъл да посочи по вина на съда. Поради това с определението си по чл. 267 ГПК въззивният съд, след като е констатирал редовността на въззивната жалба, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното такова и двете страни са заявили, че нямат доказателствени искания. Едва с писмената защита, представена от пълномощника на ищеца, за пръв път е релевирано оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение поради липса на доклад. При тези данни във връзка с развитието на въззивното производство не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в нарушение на цитираната задължителна практика, тъй като въпросът за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила с оглед липсата на доклад по чл. 146 ГПК не е повдигнат своевременно от страните.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли въззивният съд да изготви доклад, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, или може да определи вярната правна квалификация едва с решението си по спора. Отговор на този въпрос е даден в мотивите към т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. Обжалваното решение не е в противоречие с тази практика.

Не следва да се допуска касационно обжалване на решението и по четвъртия и петия въпрос, формулирани от жалбоподателя. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. В този смисъл обстоятелството, че в исковата молба ищецът първоначално е посочил като правно основание на предявения от него иск разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, а в последствие е уточнил, че претенцията му се основава на чл. 45 ЗЗД, не представлява изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, тъй като нито е изменено основанието / не са наведени различни или прибавени допълнително нови фактически твърдения, с които се обосновава претенцията/, нито е заявен различен петутим. Още с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е претърпял увреждането при извършване на работа, която му е била възложена от ответника, като изрично е подчертал, че между тях няма сключен трудов договор, а се касае за фактическо възлагане. В съответствие с тези твърдения въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е направил извод, че е налице възлагане от страна на ответника като елемент от фактическия състав на по чл. 49 ЗЗД, като в тази насока е съобразил практиката на ВКС, според която за ангажиране на отговорността на възложителя не се изисква определена форма за възлагането на работата – може да бъде възложена устно, писмено, с различни видове договори и др. При формиране на този извод съдът е взел предвид становището на ответника Р., заявено с отговора на исковата молба, като и протоколите за разпит на същия като свидетел в рамките на образуваното във връзка инцидента досъдебно производство, в които ответникът излага конкретни факти относно това как и защо се е стигнало до ангажиране на ищеца с извършване на определени СМР. По този начин съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на спорните въпроси, релевантни за изхода на делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и следните правни въпроси: 1. Каква е разликата между отговорността по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. 2. Виновна ли е отговорността по чл. 49 ЗЗД. По тези въпроси се поддържа противоречие с практиката на ВКС-решение №199/28.12.2017 г. по гр. д. №5549/2016 г. на ІІІ г. о., ППВС №7/1958 г., ППВС №9/1966 г., ППВС №17 от 18.11.1963 г. Настоящият състав намира, че твърдяното противоречие не е налице, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по тях. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с направеното в цитираната по – горе задължителна съдебна практика разграничение между отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, според което отговорността по чл. 45 ЗЗД е за лични виновни действия, а възложителят на работа, при и по повод на която са причинени вреди, отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД. Съобразена е и практиката на ВКС, формирана при действието на ЗЗБУТ, с която са доразвити постановките на ППВС №17/63 г.-т. 3, съгласно която когато възложената по договор за изработка работа е цялостно организирана и ръководена от възложителя, така че липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването й, за настъпилите за изпълнителя вреди отговаря възложителят, ако се установи неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд. Отговорността на възложителя е деликтна – той отговаря за противоправните действия и бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата / решение №274 от 17.10.2011 г. по гр. д. №19/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №63 от 01.03.2016 г. по гр. д. №4885/2015 г. на І. г. о./. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ответникът, жалбоподател в настоящото производство има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД на работата, при изпълнение на която е причинено увреждането на ищеца, а отношенията между него и ищеца е квалифицирал като такива по договор за изработка. Обосновал е извод, че по силата на Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия при извършване на строителни и монтажни работи за ответника като възложител е възникнало задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите, което той не е изпълнил и това негово бездействие е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Не се установява и въззивното решение да е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят Ю. Ц. Р. следва да заплати на адв. С. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 848 лв., определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция преди изм. в ДВ бр. 88/2002 г./

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №948 от 09.08.2021 г. по в. гр. д. №932/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Ю. Ц. Р. да заплати на адв. С. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 848 лв. /осемстотин четиридесет и осем лв./.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]