Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емилия Василева


Анотация

Въпрос

в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на Република България /КС на РБ/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт:

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело №******[/aam]******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. А. П. чрез процесуален представител адвокат Т. Г. срещу решение №******[/aam]******г. по в. гр. дело №******[/aam]******г. на Софийски апелативен съд, 12 граждански състав, с което след отмяна на решение №******[/aam]******г. по т. дело №******[/aam]******г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, IV състав в осъдителната му част е отхвърлен предявеният от Д. А. П. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сума в размер 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му Е. Д. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 25.08.2018г., ведно със законната лихва от 14.06.2019г. до окончателното изплащане и ищецът е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 000 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на Република България /КС на РБ/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт:

1. За критериите при определяне на това кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък? Касаторът поддържа, че материалноправният въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение №372/14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №5/28.02.2019г. по т. д. №1404/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №26/04.06.2019г. по т. д. №1505/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК при постановяване на въззивното решение? Касаторът твърди, че посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 19 и Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Т. П. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил подробни мотиви като е извел решаващите си правни изводи след обсъждане на релевантните за спора доказателства, касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а развитите оплаквания в изложението представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по чл. 281, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че ищецът е внук на починалата при ПТП от 25.08.2018г. Е. Д. С., както и че смъртта на Е. С. е в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахован при ответника водач на автобус „МАН“ , рег. [рег. номер на МПС] .

За установяване на отношенията между ищеца и починалата му баба и търпените от него болки и страдания от нейната смърт въззивната инстанция е обсъдила показанията на разпитаната свидетелка Т. В. П., майка на ищеца, и въз основа на тях е констатирала, че починалата е била като втора майка на ищеца, гледала го е, прала го е, готвила му е, откакто той е заживял при нея пет години преди разпита, т. е. от 2015г., починалата се гордеела с ищеца, който бил ІТ специалист, обичала го много, помагала му. Ищецът виждал в баба си модел на поведение, който одобрявал при сравнение с поведението на майка си, станал изнервен и агресивен непосредствено след смъртта на баба си, продължавал да си спомня с носталгия за нея, посещавал гроба й заедно с майка си.

За да отхвърли предявения иск по чл. 432 КЗ, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че по делото не е доказана материалноправната легитимация на ищеца по иска – не са доказани предпоставките, посочени в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочил е, че ищецът не е доказал да е изградил с починалата особено близка и трайна житейска връзка; създадената фактическа връзка между тях е съответна на родствената връзка и не се отличава от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци и баба, част от която често е радостта и гордостта от професионалните постижения или житейската реализация на първите, от една страна, а от друга – провокираното от житейската мъдрост на възрастните уважение към тях от младите. Въззивната инстанция е изложила съображения, че обстоятелството, че починалата и ищецът са живели в едно домакинство три години преди инцидента и първата е обгрижвала ищеца, който по това време вече е бил пълнолетен, следва да се прецени като подпомагащо, а не заместващо родителската грижа. Приела е, че ищецът не е доказал да е търпял болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като емоционалната реакция на ищеца от загубата на баба му е нормалната в подобна ситуация и не е продължила неестествено дълго.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/15.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение №372/14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №92/17.11.2020г. по т. д. №1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №60070/29.06.2021г. по т. д. №904/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №33/12.04.2022г. по т. д. №377/2021г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра, респективно между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител – дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд не е отрекъл правото на низходящите по права линия да получат справедливо обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техен близък – възходящ по права линия, при установена изключителност на създадената между тях трайна и дълбока емоционална връзка. Съдебният състав е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е доказано, че между ищеца и починалата му баба е създадена трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайната за този вид родство, поради която ищецът да е понесъл болки и страдания извън нормалната интензивност и продължителност на тези отношения. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС. Когато по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищеца да получи претендираното обезщетение, искът по чл. 432 КЗ е неоснователен.

По отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос също не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и в отговора на въззивната жалба всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с практиката на ВКС е обсъдила твърденията и възраженията на страните, представените относими и допустими доказателства, както и релевираните правни доводи. Въз основа на събраните доказателства е установила фактическата обстановка и е приложила относимите законови разпоредби. Направените от касатора оплаквания и несъгласието с фактическите и правни изводи на въззивния съд представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, защото не са посочени конкретни актове на КС на РБ и практика на СЕС, които не са съобразени при решаване на релевантните правни въпроси, нито са налице данни за противоречивото разрешаване на посочените от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси.

Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В съдебната практика не съществува противоречие относно разбирането, че доказването на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетението и починалото лице е в зависимост от конкретните твърдени от ищеца факти и обстоятелства, като са допустими и свидетелски показания. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил показанията на допуснатия и разпитан в първоинстанционното производство свидетел и е приел, че от тях не се установява наличието на създадена между ищеца и починалата му баба трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайната за този вид родство, поради която ищецът да е понесъл болки и страдания извън нормалната интензивност и продължителност на тези отношения. Развитите от касатора оплаквания за необоснованост на този извод представляват пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но нямат характер на основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с процесуалноправния въпрос също е формирана константна практика относно правомощията на въззивната инстанция, която не е нарушена и която не се налага да бъде променяна.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1270 от 02.12.2021г. по в. гр. дело №231/2021г. на Софийски апелативен съд, 12 граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]