Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Владимир Йорданов


Анотация

Въпрос

за установяване на релевантни за спора обстоятелства (за установяване на причините за констатираното софтуерно въздействие и дали отразената електрическа енергия е реално потребена от ищеца).

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.11.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело №******[/aam]******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. А. И. срещу решение №******[/aam]******г. по в. гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Провадийския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от Я. А. И. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на дружеството – ответник сумата от 6 422.14 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 22.08.2019 г. за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място].

Ответникът по касационната жалба – „Енерго – Про Продажби“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК, на когото делото е върнато с решение на ВКС №60182/15.11.2022 г. по гр. д. №3456/2020 г., III г. о.. С това решение на ВКС е отменено първото въззивно решение и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК със задължителни указания да допусне съдебно – техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде заключение по формулирани от ВКС въпроси за установяване на релевантни за спора обстоятелства (за установяване на причините за констатираното софтуерно въздействие и дали отразената електрическа енергия е реално потребена от ищеца).

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:

Въззивният съд, е изпълнил указанията на ВКС и от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза е установил, че количеството електроенергия, визуализирано в регистър 1.8.3., е доставено до обекта и потребено; отчетената електроенергия е могла реално да бъде потребена; цялото количество измерена електроенергия е измерено точно, включително в невизуализирания регистър 1.8.3.; електромерът е монтиран нов, следователно с нулеви показания по всички тарифи и след като е минал задължителна техническа и метрологична проверка; софтуерното въздействие е неправомерно, реализирано е в интервала след монтажа на електромера до демонтажа му в резултат на софтуерна настройка на средството за търговско измерване (СТИ) с помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера в резултат на волеви човешки действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка.

По същество въззивният съд е приел, че спорен между страните е въпросът доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало задължение за заплащане на сумата 6 422.14 лева – разликата между доставеното и отчетено в обекта количество електроенергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.

Въззивният съд е приел, че задължението за плащането намира правно основание в договора за покупко-продажба и че ответникът, чиято е доказателствената тежест, е доказал с приетите по делото писмени доказателства и приетото неоспорено от страните заключение на СТЕ, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, че тази количествена разлика е доставена в обекта и реално потребена, но е отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3. в резултат на неправомерно софтуерно въздействие, а не в резултат на техническа грешка. От което следва, че предявеният отрицателен установителен иск като недоказан по основание следва да се отхвърли.

К. жалбоподател Я. А. И. извежда следните правни въпроси (посочени дословно по-долу), за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото и осъществяват основание по чл. 280, ал. 1, т. З ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване:

1. В случай, че не е приложена правилно процедурата по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, следва ли потребителят по договора за покупко-продажба на електроенергия да дължи заплащане на начислената по корекцията сума?

2. При установено наличие на електрическа енергия в скритите (невизуализирани на дисплея) регистри на средството за търговско измерване (СТИ), кой е компетентен да извърши корекцията на сметката за минал период на потребителя и кой има право да получи начислената сума?

3. Кои са страни по облигационното правоотношение за доставка и продажба на електрическа енергия – крайният снабдител и крайният битов клиент; „Енерго-npо продажби“ АД ли се явява титулярът на вземането както за цената на електрическата енергия, редовно доставена и отчитана месечно, така и в случаите на преизчисление поради неправилното измерване, съгласно нормата на чл. 98а ЗЕ?

3. След като електроенергията е движима вещ, как се индивидуализира, само с количество или и с период на потребление и след като не установен по безспорен и категоричен начин периодът на потребление, потребителят дължи ли сумата от начислената корекция по сметката?

4. При установено наличие на електрическа енергия в скритите (невизуализирани на дисплея) регистри на средството за търговско измерване (СТИ) и това количество е разделено на два подпериода във фактурите и протокола за корекция. Как е изчислено точното количеството доставена електроенергия за тези подпериоди, за да е налице основание за корекция и най-вече основание за дължимост на осн. чл. 183 ЗЗД от потребителя?

Настоящият съдебен състав намира, че изведените въпроси не са обуславящи по отношение на въззивното решение, постановено след повторно разглеждане на делото от въззивния съд, на когото то е върнато с решение на ВКС, тъй като не се отнасят до въпросите, за които са дадени задължителни указания за изясняването им от въззивния съд (тези въпроси са обуславящи за обжалваното въззивно решение).

Тези обуславящи въпроси се съдържат в задължителните указания на ВКС и са изяснени от въззивния съд въз основа на ново допуснато, изготвено и прието заключение на СТЕ.

Изведените в изложението въпроси, доколкото са относими към спора, са изяснени с първото касационно решение, с което ясно са разграничени естеството на спора, обуславящите спора правни въпроси, релевантните за спора факти, кои от тях са спорни, кои са установени и кои не са и следва да бъдат установени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, за да бъде разрешен спорът по същество. Въззивното решение е в съответствие с дадените от ВКС разрешения и указания.

Обсъждането на изведените въпроси би означавало ново обсъждане на правилността на решението на първата касационна инстанция, което ГПК не допуска да бъде извършвано в това касационното производство по чл. 295 ГПК.

Поради това настоящият състав приема, че не е осъществено основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 1 560 лева с ДДС за процесуално представителство в касационното производство съгласно представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение №77 от 19.01.2022 г. по в. гр. д. №2856/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Осъжда Я. А. И. да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]