Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

Анотация

Въпрос

При условията на ограничен въззив разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не позволява на въззивния съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, но не и в хипотезата, в която въззивната жалба обективира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото касационната инстанция, като такава по правото, а не по фактите, не е в състояние да поправи допуснатия порок при постановяване на въззивното решение.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!