Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Албена Бонева


Анотация

Въпрос

Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОЯН ЦОНЕВ, МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело №****** по описа за 2021 [/aam]******г. взе предвид следното

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Юробанк България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., чрез юрисконсулт В. П., срещу въззивно решение №******г., постановено Видински окръжен съд по въззивно гр. д. №******г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна И. М. Г., чрез адвокат Б. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и 2.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Видински окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински районен съд, отменил уволнението на И. М. Г., по иск, предявен срещу срещу “Юробанк България“ АД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил го на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на И. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 8700,13 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2020 г.; „уважил“ възражение за прихващане на сумата от 10 260 лв. със сумата 1559,87 лв.; признал за недоказано оспорването на „истинността – вярност на съдържание на медицинско удостоверение №******г. на д-р Н. Н.. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводни разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което Г. е изпълнявал длъжността “управител на клон“ в “Банка Пиреос България“ АД, “Регионална дирекция – Плевен“, “Клон Видин“. Със Заповед №******г. на изпълнителния директор на “Юробанк България“ АД (първоначалното дружество-работодател се е влязло в дружеството – ответник по настоящото дело), е утвърдено длъжностно щатно разписание на “Юробанк България“ АД, което отразява към 13.11.2019 г. запазването и преминаването на трудовите правоотношения на служителите на “Банка Пиреос България“ АД върху универсалния правоприемник и нов работодател “Юробанк България“ АД, на основание чл. 123, т. 2 КТ. Със същата заповед е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ответното дружество, което отразява извършено съкращение на щата на определени щатни бройки, което е влязло в сила от 18.11.2019 г., съгласно Приложение №2 към заповедта. Съгласно последното, структурата, в която Г. е работил, е закрита. На 25.11.2019 г. на служителя са връчени няколко документа – уведомление относно деклариране на обстоятелства, налагащи закрила при уволнение, предизвестие от 18.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.11.2019 г. Правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо – закриване на част от трудовото предприятие. Изплатено е обезщетение за неспазения срок на предизвестието. С уведомление от 25.11.2019 г. (деня на връчване на предизвестието и заповедта за уволнение) Г. е уведомил “Юробанк България“ АД, че боледува от психическо заболяване. От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза съдът е установил, че служителят страда от психично заболяване – „остра стресова реакция, на фона на провеждано лечение по повод смесено тревожно-депресивно разстройство“, което се включва в заболяванията по Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Заболяването е от 2012 г., за което са налице медицински документи с данни за провеждани лечения. Прието е, че служителят е изпълнил задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си, а последният е бил в известност към датата на връчване на предизвестието и заповедта на уволнение. Това е и моментът, към който предварителната закрила се осъществява, съгласно чл. 333, ал. 7 КТ. При декларирано заболяване по Наредба №5/87 г. работодателят е следвало да даде възможност на служителя да представи медицински документи, но дори и липсата на такива не е пречка същият да се изпрати за мнение на ТЕЛК. По делото не се и спори, че липсва както предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на трудово-експертната лекарска комисия по повод уволнението, което обуславя извод за неговата незаконност, поради неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да опише в доклада си по чл. 267 ГПК доказателствените искания на страните по чл. 266, ал. 3 ГПК и да се произнесе мотивирано по тях; когато от страна на жалбоподателя са наведени изрични оплаквания и доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на постановеното решение от първоинстанционния съд и в тази връзка дори е отправено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, следва ли съдът във втората инстанция да допусне повторна или тройна съдебна експертиза; длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема, респ. не възприема експертното заключение; длъжен ли е съдът да прави фактическите си констатации и изводи по съществените за спора обстоятелства само въз основа на събраните по делото доказателства, а не на данни с неизвестен източник, който не е посочен нито от страните, нито е назован от съда в решението; как следва да се преценяват показанията на свидетелите, кои свидетели съдът намира за заинтересувани от изхода на делото и длъжен ли е съдът да се мотивира защо счита, че свидетелят е заинтересуван или е достатъчно да посочи, че имат евентуална заинтересуваност“; относно за задължението на работодателя да събира предварителна информация за наличието на обстоятелства по чл. 333, ал. 1 КТ преди момента на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; задължението на работодателя, с оглед преодоляването на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за изискване на предварителна информация за трудоустрояване на работник или служител, счита ли се изпълнено с факта на уведомяване на последния да представи такава – ако разполага с нея или е необходимо изрично и определяне на срок за това; продължава ли да има работодателят задължение за провеждане на процедурата пред Инспекцията на труда и ТЕЛК, в случай че преди връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение служителят декларира липса на заболяване по Наредба №5/1987 г., а впоследствие декларира и представя документи за наличие на такова заболяване.

Касационен въпрос

Съставът на Върховния касационен съд намира, че в предмета на спора са включени, и са от значение за постановяване на крайния резултат, въпросите, свързани с извода на съда, че служителят страда от заболяване, определено като „остра стресова реакция, на фона на провеждано лечение по повод смесено тревожно-депресивно разстройство“, както и, че то е сред болестите, включени в Наредба №5/20.02.1987 г. Те, обобщени и уточнени от състава на Върховния касационен съд се свеждат до следният: какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно. Цитираната от касатора съдебна практика не отговаря точно на този въпрос, но разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, така че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ (съдът е в правото да преквалифицира исканията на страните).

По отношение на останалите правни въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване – те или са без значение за крайния резултат по спора, или даденото от въззивния съд разрешение по тях не е в противоречие на практиката на ВКС, нито имат значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

Диспозитив

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №110/29.07.2021 г., постановено Видински окръжен съд по въззивно гр. д. №183//2021 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 254 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определение по (предстои добавяне)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]