ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове: Борис Илиев
Ерик Василев
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 1, предл. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Е. Л. против разпореждане на Софийски апелативен съд №******[/aam]******г. по гр. д.№******[/aam]******г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на подадена жалба с вх. №******[/aam]******г. и против определение на същия съд по същото дело №******[/aam]******г., с което е оставена без разглеждане молба за допускане на обезпечение на предявените искове.
Върховният касационен съд намира жалбата за частично недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване не подлежат всички определения, а само тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които законът изрично предвижда, че са обжалваеми. Разпореждането, с което на страна по делото се дават указания за отстраняване на нередовности на жалба, нито прегражда развитието на делото /преграждащо би било определението, с което жалбата се връща поради неотстраняване на нередовностите/, нито е изрично посочено като обжалваемо в процесуалния закон. Затова частната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва разпореждането на апелативния съд от 02.11.2022 г. и в тази част тя не следва да се разглежда по същество.
По отношение на определението от 01.11.2022 г., с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за обезпечаване на предявените от него искове, частната жалба е допустима. Жалбоподателят поддържа, че определението е нищожно, тъй като има по-малък регистрационен номер от разпореждането, макар да е издадено на следваща дата, както и защото било подписано от един от членовете на
състава едва на 06.11.2022 г. Излага също така доводи, че спорът е разгледан от съд, който не е бил компетентен по правилата на родовата подсъдност и без да му е оказана правна помощ, което според него обуславяло „нищожност на образуването и провеждането“ на въззивното дело. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна М. Н. не взема становище.
Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е неоснователна.
Пред първоинстанционния Софийски градски съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена В. Л. против М. Н., предявени са евентуално съединени искове за установяване на нищожност или за унищожаване на сключен между страните договор. С решение от 15.12.2020 г. съдът отхвърлил исковете. Срещу решението е подадена въззивна жалба В. Л. , по която е образувано пред Софийски апелативен съд гр. д.№2943/2021 г. С решение от 24.06.2022 г. въззивният съд потвърдил обжалваният първоинстанционен акт. На 27.10.2022 г. ищецът поискал от въззивния съд да допусне обезпечение на исковете му. Тази молба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение от 01.11.2022 г.
Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на искове може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. След този момент молбата за допускане на обезпечение се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, както правилно е прието и в обжалваното определение. След като въззивният съд е постановил решение по делото, той не може да се произнася по искания за обезпечаване на искове.
Неоснователно касаторът поддържа нищожност на определението поради това, че е било подписано на различни дати от членовете на състава. Основанията за нищожност на съдебните актове са изяснени в съдебната практика и те се свеждат до незаконен състав на съда, пълна неразбираемост на формираната правораздавателна воля, липса на форма и други подобни. Не са основания за нищожност на съдебните актове нито неверният регистрационен номер /ако има такъв/, нито моментът, в който отделните членове на състава на съда са подписали акта.
Останалите доводи на жалбоподателя са неотносими. В настоящето производство касационният съд може да разглежда само твърдения за пороци при издаване на обжалвания акт. Той не може да проверява правилността на други актове, постановени в същото производство или законосъобразността на други действия на съда.
По изложените съображения съдът
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. Е. Л. против разпореждане на Софийски апелативен съд №3955/ 02.11.2022 г. по гр. д.№2943/2021 г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на подадена жалба с вх.№16613/27.07.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д.№91/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение в тази част.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд №2708/ 01.11.2022 г. по гр. д.№2943/2021 г.
В тази част определението не подлежи на обжалване.