Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

докладвано от съдия Камелия Маринова


Анотация

Въпрос

За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

Отговор

.....

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против решение №******г., постановено по гр. д. №******г. на Окръжен съд съд-Благоевград, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. положителен установителен иск за собственост по отношение на 644/860 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в урбанизирана територия с посочени начин на трайно ползване, номер по предходен план и граници, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците за разликата над 644/860 ид. ч.

Ф. В. О. и Н. М. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. К. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

Мотиви

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Ищците са основали претендираните права на твърденията, че по договореност с наследниците на И. М. Г. са завладеели имот от около 10 800 кв. м. през 1998 г.. и след като решението за възстановяване правото на собственост №1064Р/15.02.1999 г. на ПК-гр. Белица влязло в сила на 4.12.2007 г. последните им продали с нотариален акт от 21.07.2015 г. възстановения имот с идентификатор *** с площ от 10056 кв. м., но и след този момент владението продължило в границите, в които е установено на имот с площ от около 10800 кв. м. Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот с идентификатор *** с площ от 860 кв. м., в която е включена и частта от владения от ищците имот, която не е била предмет на прехвърлителната сделка от 2015 г. Поискали са да се признае за установено, че са собственици на 644/860 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** на основание придобивна давност. Ответниците Ф. В. О. и М. А. О. /починал в хода на делото на 22.10.2016 г. и заместен от участващата и на собствено основание съпруга Ф. В. О. и дъщеря си Н. М. Н. и внучката си С. Ю. О./, в който са оспорили иска с твърдения, че имотът е бил на родителите на М. О., които приживе разделили имотите си и процесният останал за него, като го е придобил по наследство и давност.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като от една страна ищците признават, че имотът им е бил предаден от наследниците наследниците на И. Г., което сочи, че именно последните са владели имота чрез ищците, а и показанията на ищцовите свидетели Б. Ф. и М. Д. и свидетеля на ответниците С. Д. съдържат категорични данни, че имотът е бил отдаден на ищците под наем, а от друга страна дори действията на ищците да се приемат за владелчески, по делото липсват данни за наличие на съвладение между ищците и ответниците, което да ги направи съсобственици при поддържаните в исковата молба идеални части.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационен въпрос

Преди да разгледа посочените от касаторите основания, касационният съд констатира, че е налице е основанието за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали исковата молба е редовна /при твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта/, а съответно дали въззивното решение е процесуално допустимо.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5427 от 13.12.2019 г., постановено по гр. д. №564 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Благоевград.

Указва на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
    За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]