Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не е относима към настоящото дело, тъй като е създадена при различна фактическа обстановка и решава друг правен проблем. Така в определение №356/30.07.2018 г. по т. д. №1401/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение №676 от 15.11.2017 г. по ч. т. д. №1664/2017 г. на ВКС, II-ро т. о. и определение №60248/21.12.2021 г. по т. д. №2006/2020 г. на ВКС, II-ро т. о., спорът е бил за това на кого съдът следва да присъди разноски по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита - на адвокатското дружество или на определения от него адвокат. Съдът е дал принципен отговор, че в тази хипотеза разноски се присъждат на дружеството или на адвоката в зависимост от това кое лице е упълномощено от страната. В настоящия случай въобще не става въпрос за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна защита по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и за произтичащия от това спор дали съдът следва да присъди разноските по чл. 78 ГПК в полза на дружеството или на адвоката, затова посочената практика на ВКС е неотносима и не обуславя противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. По настоящото дело има реално заплатено адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита е сключен от ответника с адвокатско дружество; на това дружество е заплатено адвокатското възнаграждение, но не дружеството, а ответникът е упълномощил конкретен адвокат от това дружество, който да извършва защита по делото. Затова съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 ЗАдв. разноски на ответника /не на дружеството и не на адвоката/, изхождайки от данните по делото, че ответникът реално е направил разноски, които е заплатил на адвокатското дружество, както и че е оказана правна защита и съдействие от адвокат, член на това дружество, който е упълномощен от самия ответник. Обжалваното определение не противоречи и на т. 1 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът между ответника и дружеството, в който има изрично отбелязване за заплащане на адвокатското възнаграждение, служи като доказателство за това обстоятелство и удовлетворява изискването на тълкувателното решение за доказване на сторените разноски. Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението, и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са извън преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Следва да се има предвид и това, че законът не забранява на клиента сам да упълномощи конкретен адвокат от адвокатското дружество, с което е сключил договор за правна защита и съдействие и именно този адвокат да осъществява защитата му по делото.