Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Гълъбина Генчева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не е относима към настоящото дело, тъй като е създадена при различна фактическа обстановка и решава друг правен проблем. Така в определение №356/30.07.2018 г. по т. д. №1401/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение №676 от 15.11.2017 г. по ч. т. д. №1664/2017 г. на ВКС, II-ро т. о. и определение №60248/21.12.2021 г. по т. д. №2006/2020 г. на ВКС, II-ро т. о., спорът е бил за това на кого съдът следва да присъди разноски по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита - на адвокатското дружество или на определения от него адвокат. Съдът е дал принципен отговор, че в тази хипотеза разноски се присъждат на дружеството или на адвоката в зависимост от това кое лице е упълномощено от страната. В настоящия случай въобще не става въпрос за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна защита по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и за произтичащия от това спор дали съдът следва да присъди разноските по чл. 78 ГПК в полза на дружеството или на адвоката, затова посочената практика на ВКС е неотносима и не обуславя противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. По настоящото дело има реално заплатено адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита е сключен от ответника с адвокатско дружество; на това дружество е заплатено адвокатското възнаграждение, но не дружеството, а ответникът е упълномощил конкретен адвокат от това дружество, който да извършва защита по делото. Затова съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 ЗАдв. разноски на ответника /не на дружеството и не на адвоката/, изхождайки от данните по делото, че ответникът реално е направил разноски, които е заплатил на адвокатското дружество, както и че е оказана правна защита и съдействие от адвокат, член на това дружество, който е упълномощен от самия ответник. Обжалваното определение не противоречи и на т. 1 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът между ответника и дружеството, в който има изрично отбелязване за заплащане на адвокатското възнаграждение, служи като доказателство за това обстоятелство и удовлетворява изискването на тълкувателното решение за доказване на сторените разноски. Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението, и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са извън преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Следва да се има предвид и това, че законът не забранява на клиента сам да упълномощи конкретен адвокат от адвокатското дружество, с което е сключил договор за правна защита и съдействие и именно този адвокат да осъществява защитата му по делото.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение №******г. по ч. гр. д. №******г. на Варнeнския апелативен съд е потвърдено определение №******г. по гр. д. №******г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В. за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на определение №388/28.01.2022 г. по гр. д. №1989/2021 г. на Варненския окръжен съд.

Апелативният съд е приел, че съдът е бил сезиран с установителен иск за собственост, предявен от А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В. срещу „Елме ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адвокат И. З. с приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.12.2021 г. с Адвокатско дружество „З. и партньори“, в който изрично е отбелязано уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв. Договорът е придружен от пълномощно от същата дата, с което „Елме ЕООД упълномощава адв. З. да го представлява по делото. Полученото адвокатско възнаграждение по договора е удостоверено с подписа на адв. З.. С молба вх. №1847/25.01.2022 г. ответникът е представил списък на разноските и е поискал тяхното присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а с молба вх. №1845 от същата дата „Елме ЕООД, представлявано от управителя Р. С. С., изрично е потвърдило действията на адв. И. З., извършени до този момент.

При тези данни въззивният съд е приел, че е налице договор за правна защита между „Елме ООД и Адвокатско дружество „З. и партньори“; че адв. И. З. е член на това адвокатско дружество; че въпреки липсата на преупълномощаване по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. страната е упълномощила именно адв. И. З. да я представлява по делото, а наред с това изрично е потвърдила извършените от него действия. Договорът за правна защита и съдействие, в който се съдържат клаузи както относно предмета, така и за договореното възнаграждение и неговото заплащане в брой, служи за доказателство, че разноските за адвокатска защита са действително направени. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В..

Жалбоподателите считат, че не дължат разноски, тъй като не е спазено изискването на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. – ако клиентът упълномощи адвокатско дружество за защитата по едно дело, то от своя страна следва да преупълномощи конкретен адвокат. В случая такова преупълномощаване липсва, а е налице конкретно упълномощаване на адв. И. З. от ответника „Елме ЕООД. Жалбоподателите считат, че след като дружеството не е осъществявало правна защита по делото, то заплатеното на това дружество адвокатско възнаграждение е ирелевантно и не следва да се присъжда от съда, тъй като не представлява разноски, които да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Освен това представените по делото ксерокопия на документи не удостоверявали извършено плащане на адвокатско възнаграждение. Неправилна била и преценката на първоинстанционния съд, потвърдена от въззивния, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 052,44 лв. не е прекомерно съобразно извършеното от адвоката – депозиране на един писмен отговор на исковата молба. Позовават се на решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела №С-427/2016 и С-428/2016 г., които считат, че следва да намерят приложение и по настоящото дело.

В изложението към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. За да бъде присъдено в полза на страна по делото заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по силата на сключен договор за правна помощ с адвокатско дружество, необходимо ли е представителят по пълномощие на страната по смисъла на чл. 32 ГПК да е бил определен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв.;

2. Следва ли да се овъзмезди страната за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, когато същото е заплатено в полза на адвокатско дружество, а процесуалното представителство по делото е осъществено единствено от адвокат, който е упълномощен от страната в лично качество, без да е спазена процедурата по чл. 71, ал. 1 ЗАдв.;

3. Предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК и решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания /решение от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16; точка 53 от решение от 08.09.2010 г. по делото W. W. G., С-409/06, с позоваване на т. 17 от решението Simmenthal II 106/77/, съществува ли възможност съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът в производството „Елме ЕООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение по чл. 248 ГПК, постановено в производство по предявен иск за собственост. Това определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението по иска за собственост, т. е. във всички случаи частната жалба подлежи на разглеждане от ВКС независимо от цената на иска.

По първите два въпроса не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не е относима към настоящото дело, тъй като е създадена при различна фактическа обстановка и решава друг правен проблем. Така в определение №356/30.07.2018 г. по т. д. №1401/2018 г. на ВКС, I-во т. о., определение №676 от 15.11.2017 г. по ч. т. д. №1664/2017 г. на ВКС, II-ро т. о. и определение №60248/21.12.2021 г. по т. д. №2006/2020 г. на ВКС, II-ро т. о., спорът е бил за това на кого съдът следва да присъди разноски по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита – на адвокатското дружество или на определения от него адвокат. Съдът е дал принципен отговор, че в тази хипотеза разноски се присъждат на дружеството или на адвоката в зависимост от това кое лице е упълномощено от страната. В настоящия случай въобще не става въпрос за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна защита по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и за произтичащия от това спор дали съдът следва да присъди разноските по чл. 78 ГПК в полза на дружеството или на адвоката, затова посочената практика на ВКС е неотносима и не обуславя противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. По настоящото дело има реално заплатено адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита е сключен от ответника с адвокатско дружество; на това дружество е заплатено адвокатското възнаграждение, но не дружеството, а ответникът е упълномощил конкретен адвокат от това дружество, който да извършва защита по делото. Затова съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 4 ЗАдв. разноски на ответника /не на дружеството и не на адвоката/, изхождайки от данните по делото, че ответникът реално е направил разноски, които е заплатил на адвокатското дружество, както и че е оказана правна защита и съдействие от адвокат, член на това дружество, който е упълномощен от самия ответник. Обжалваното определение не противоречи и на т. 1 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът между ответника и дружеството, в който има изрично отбелязване за заплащане на адвокатското възнаграждение, служи като доказателство за това обстоятелство и удовлетворява изискването на тълкувателното решение за доказване на сторените разноски. Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението, и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са извън преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Следва да се има предвид и това, че законът не забранява на клиента сам да упълномощи конкретен адвокат от адвокатското дружество, с което е сключил договор за правна защита и съдействие и именно този адвокат да осъществява защитата му по делото.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос, тъй като не е налице противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с посочената практика на СЕС. Противно на поддържаното от жалбоподателите въззивният съд не е излагал мотив, че не може да се присъжда адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Той е посочил само, че заплатеното от „Елме ЕООД адвокатско възнаграждение е в съответствие с Наредба №1/2004 г., съобразено е с цената на иска и не се явява прекомерно. Следва да се има предвид и това, че договорът за правна защита и съдействие предвижда не само депозиране на отговор на исковата молба, но и процесуално представителство и защита пред ОС Варна. Прездмет на делото е иск за собственост на имот с площ от 7043 кв. м. в [населено място], КК „Чайка, с цена на иска 176 138,40 лв. В подадения писмен отговор са развити подробни доводи защо този иск е недопустим, но също и доводи за неговата неоснователност с искане за ангажиране на доказателства. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение е за цялостната защита по делото и размерът му не зависи само от подаването на отговор на исковата молба с развитите доводи за недопустимост на иска, които съдът е могъл и да не сподели. Именно тези обстоятелства са от значение при преценка на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, а не съображение, каквото съдът не е излагал, че не може да се присъжда по-нисък размер от този по Наредба №1/2004 г.

Не е налице и другото основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разглеждането на конкретното дело ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

При този изход на делото на ответника в частното производство „Елме ЕООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие, приложен на стр.25 от частното производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №466 от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. №335/2022 г. на Варнeнския апелативен съд.

ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място], [улица], ет. 5, ап.9, Д. П. Ч. от [населено място], ул. Р.“ №2, вх. Б, ет. 1, ап.4 и Д. С. В. от [населено място], [улица], ет. 5, ап.13, да заплатят на „Елме ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап.18, сумата от 1200 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]