Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Мария Христова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Христова ч. гр. дело №******г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба Д. Й. Д., чрез назначения му особен представител адвокат В. В., срещу постановеното определение №******г. по в. ч. г. д.№******г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение №******г. по г. д.№******г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството, основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и очевидно неправилно. Искането е същото да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

В същото се обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ „В качеството си на адвокат, на основание чл. 31 Закона за адвокатурата, особеният представител има ли достъп до други дела водени от ищеца с правно основание по Закона за гражданската регистрация, т. е може ли да узнае налице ли е промяна в имена на ищеца, родители, издадени актове за раждане и др?“; 2/ „Необходим ли е контакт с ищеца по местонахождението му за очертаване на предмета на исковата защита чрез навеждане на фактически твърдения относно родители, място и дата на раждане при липса на акт за раждане, а за постоянен и настоящ адрес за снабдяване с информацията от досието му при съответната община, когато лицето е лишено от свобода, а когато е настанено в населено място извън района на съда?“; 3/ „При постановяване на съдебен акт в исково производство съдът осъществява ли служебен контрол дали лицето е живо или са променени някои от индивидуализиращите го данни и акта с кои данни следва да е тези по искането или с изменените?“. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитие на правото.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил определение №3063/16.08.2022г. по г. д.№82/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. За да постанови този резултат съдът приел, че производството пред първостепенния съд било образувано по искова молба Д. Й. Д., в която са изложени неясни твърдения, касаещи неговия произход по бащина линия и е заявено искане за присъждане на сумите от 22 000 евро и 222 000 лв. Констатирал е, че на ищеца е била предоставена правна помощ, на основание чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21, т. 3 ЗПрП, а с определение №2790/07.06.2022г. за негов процесуален представител била назначена адвокат В. В.. На същата бил връчен препис от разпореждане №509/27.01.2022г., с което съдът оставил исковата молба без движение и дал изчерпателни указания за отстраняване на констатираните нередовности – излагане на ясни фактически твърдения, какви искания и срещу кого ги предявява, ведно с представяне на преписи за ответната страна, внасяне на следващата се държавна такса, както и копие от личната карта за справка относно актуални имена и ЕГН. Установил, че срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба е продължаван от съда, по искане на процесуалния представител на ищеца, четири пъти. В рамките на предоставените възможности не са били изложени твърдения и обстоятелства, които да очертаят предмета на исковата защита. Съдът е посочил, че за уточняване на исковите претенции е необходим личен контакт с ищеца, а не събиране на доказателства, за които не са наведени твърдения за относимостта им към редовността на исковата молба. В тази връзка отбелязал, че на определения особен представител е било указано местонахождението на ищеца, който в качеството си на адвокат е имал достъп до соченото от него дело по реда на чл. 19 ЗГР, на основание чл. 31 Закона за адвокатурата. Изложил е още, че по делото липсват твърдения относно необходимостта от събиране на информация за вписаните в акта за раждане на Д. Д. родители и дали същите са били в брак или не, предвид обстоятелството, че в кориците на делото се съдържа издадения от [община] акт за раждане. В заключение, съдът приел, че въпреки продължаването на срока, нередовностите на исковата молба не са били отстранени, поради което правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Поставените в изложението на касационните основания въпроси са обосновани с несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд и представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. При постановяването му съдът е отчел обстоятелството, че въпреки няколкократното продължаване на срока, ищецът не е изложил фактически твърдения, които да очертаят предметните предели на производството, нито е формулирал петитум на претенцията, което е обосновало приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на посочената разпоредба, която е ясна и не са налице основание за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Налице е и изрична законова разпоредба на чл. 31 Закона за адвокатурата, която дава възможност на адвокатите да извършват справки по дела само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, която не се нуждае от тълкуване или разясняване.

Предвид изложеното, съдът намира, че поставените въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №646/09.11.2022г. по в. ч. г. д.№478/2022г. на Апелативен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определение по (предстои добавяне)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]