Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за недопускане
- Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело №******г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е. И. Т. и Т. И. Т., чрез адв. Д. Й., срещу определение №******г., постановено по въззивно гр. д. №******г. на Софийски апелативен съд.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност.
Насрещната страна Застрахователна компания „Лев инс“ АД не е изразила становище.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежни страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въззивният съд в решението постановил, че разноските, сторени от страните във въззивното производство остават за тях. По молба на Е. И. Т. и Т. И. Т., с определение по чл. 248 ГПК, оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като приел, че те следва да останат в тежест на всяка от направилите ги страни, предвид неоснователността и на двете подадени въззивни жалби. Приел, че съдебноделоводните разноски се присъждат съразмерно уважената или отхвърлена част от иска и, че нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК намират приложение и във въззивното производство. При тези правни разсъждения, направил извода, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски са собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.
Определението е неправилно – мотивите са вътрешно противоречиви, нарушен е чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските в исковия процес се присъждат според правилата на чл. 78 ГПК – съразмерно уважената, отхвърлена част от иска, а не според това, дали жалбата е уважена.
В случая предмет на въззивното производство са двата субективно съединени иска, разгледани от първостепенния съд – по жалба на ищците – за частта, с която претенциите им са отхвърлени за разликата над 130 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.; по жалба на ответника в частта, с която искът е уважен над 100 000 лв. до 130 000 лв.
Сторените ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или