Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Филип Владимиров



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

- т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на делото и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд - така разясненията по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горепосочения тълкувателен акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело №******година

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. К. чрез назначения му служебен адвокат П. П. против определение 6806 от 15.07.2022 г. по ч. гр. д. №******г. на Софийски градски съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Ответникът Т. Т. П. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Т. Я. К.) не е подала отговор на жалбата.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд, поради което е допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение градският съд е оставил без уважение частната жалба на И. К. срещу определение №******г. по гр. д. №******г. на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, с което производството по делото е прекратено.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че спорът, предмет на производството по гр. д. №******г. на Софийски районен съд е разрешен между страните с влязло в сила на 18.03.2013 г. решение №348/14.05.2008 г. по гр. д. №1149/2007 г. на Окръжен съд – София. С последното е отхвърлен предявеният от И. Г. К. против Т. Я. К. установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за признаване недължимостта на вземане на ответника от ищеца в размер на 10 300 лв. ведно с лихвата върху тази сума от 02.11.2005 г. и разноски от 209 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №496/2005 г. на Районен съд – Ихтиман. Посочил е, че при сега изложените фактически твърдения и искане за съдебна защита предметът на делото е отричане съществуване на вземане, произтичащо от един и същ юридически факт с това, заявено за защита по приключилото с влязло в сила решение производство между страните (по гр. д. №1149/2007 г. на Окръжен съд – София). Развити са доводи, че силата на

пресъдено нещо води до непререшаемост на вече разрешения правен спор и се явява отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за повторен процес между същите страни относно този спор. Налице е обективен и субективен идентитет на двете дела (гр. д. №1149/2007 г. на Окръжен съд – София и сега прекратеното), което е обусловило извод, че спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело подлежи на прекратяване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната релевира оплаквания за неправилност на въззивното определение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че сега заявените факти, на които основава претенцията си ищеца са различни от тези, послужили като основание на иска му по гр. д. №1149/2007 г. на Окръжен съд – София и съдилищата при настоящото разглеждане на делото погрешно възприели за релевантни по спора факти и обстоятелства, които не са се осъществили. Подлагат се на анализ и преценка доказателства по делото – договор за заем, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот.

Искането за достъп до касация е неоснователно.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на делото и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горепосочения тълкувателен акт.

В случая касаторът не поставя релевантен правен въпрос по смисъла на разясненията, даден с т. 1 ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, който да осъществява общо основание за достъп до касация. Както се посочи по – горе, ВКС не може да изважда този въпрос от изложението в касационната жалба, респ. частна касационна жалба съобразно там изнесените твърдения и посочени доказателства. В стадия по селекция на касационните жалби, вкл. и на частните касационни жалби, Върховният касационен съд не проверява правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на фактите и доказателствата по делото. Тази преценка е от значение при вече допуснат касационен контрол, предпоставки за което в случая липсват. Поддържаните от страната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи са изцяло по правилността на въззивния съдебен акт и съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да обосноват основания за допускане на касационно обжалване.

По отношение искането на назначения служебен адвокат на касатора за определяне на дължимото му се адвокатско възнаграждение.

Процесуалното качество на адвокат П. П. на назначен от съда на основание чл. 95 ГПК служебен адвокат на страната предпоставя приложимите условия и ред относно заплащането на предоставената правна помощ – а именно тези, разписани в Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Съобразно там установените правила заплащането на правната помощ се извършва Националното бюро за правна помощ по банков път, въз основа на решение на председателя на Бюрото и отчета, представен от адвоката. Съдът не участва в отношенията по възмездяването на защитата, предоставена на страната от нейния служебния адвокат, вкл. и по определяне на нейния конкретен паричен еквивалент. По силата на чл. 6 от горната наредба адвокатският съвет е този, който извършва проверка и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ. Компетентността на съда може да бъде ангажирана, но в изрично предвидените от закона случаи, като чл. 97, ал. 2 ГПК (която хипотеза не се е осъществила по делото) и чл. 78, ал. 7 ГПК (при изплатено адвокатско възнаграждение, данни за което няма по делото). В тези случаи сезирането следва да е на Националното бюро за правна помощ, а не на служебния адвокат, като съобразно текста на чл. 78, ал. 7 ГПК (изм. обн. ДВ, бр. 102/2022 г.) подлежащите на заплащане от съответната страна суми се дължат на НБПП вече при благоприятен изход на делото за лицето, комуто е предоставена правната помощ, а в противен случай – това лице не дължи възстановяване единствено на разноските за предоставената му правна помощ.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №6806 от 15.07.2022г. по ч. гр. д. №2503/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]