Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Иванка Ангелова


Анотация

Въпрос

В кои случаи ищецът – поемател по записа на заповед дължи пълно и главно доказване на сочено от него каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. №******/2022 [/aam]******год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. В. С. против Решение №******г. по в. т. д. №******г.[/aam]****** на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №******г. по т. д. №******г.[/aam]******, постановено от Окръжен съд-Пловдив, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. искове с правно основание чл. 531 ТЗ за разликите над сумите от по 15 000 лв. до по 66 666.67 лв. за осъждане на първите двама ответници и за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 66 666.66 лв. за осъждане на третия ответник, претендирани по издаден от наследодателя им А. В. А. на 29.05.2019г. запис на заповед в полза на М. В. С..

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се необсъждане от въззивния съд на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и на превратната им преценка. Поддържа и се позовава на редовността на процесния запис на заповед и на липсата на посочено от ответниците на каквото и да е обяснение за задължаването на техния наследодател, както и на неясната им и нелогична позиция за съществуващо каузално отношение.

Мотиви

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1. „Ако ищец-поемател по запис на заповед е предявил иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ и сам наведе конкретни каузални отношения между страните, в негова тежест ли е доказването на тези каузални отношения, доколкото и съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения“, а неговите искания се основават само и единствено на правата по ценната книга, т. е. казаните каузални отношения не съставляват факти, на които ищецът да основава своите искания по смисъла на закона?“

2. „ Ако ответникът противопостави конкретни възражения срещу наведени от ищеца каузални отношения – за погасяване по давност на вземането по едно от тях и непредаването на паричните средства по останалите – подлежат ли на доказване тези каузални отношения или следва да се приемат за съвпадащи позициите на двете страни в процеса относно тяхното възникване?“

3. „Признанието на задължение за връщане на конкретни суми включва ли и изявление за получаването на тези суми от длъжника, ако то е направено след уточняване между страните какво и кога е давано – “те двамата си коментираха на кои дати, какви пари са дадени“ /показанията на свидетеля С., отразени в протокола от съдебното заседание по дело 177, проведено на 26.20.2020г./?“

4. „ Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, който не е подписан, при положение че авторът на документа като свидетел потвърди своето авторство и даде показания относно обстоятелствата по съставянето му и отразените в него данни?“

5. „ При твърдение на ответника – длъжник за липса на каузални отношения между страните, следва ли съдът да укаже на тази страна да разясни позицията си относно издаването на записа на заповед или, ако ответникът-длъжник вече е заявил ценната книга да не е автентична, то като единствено наведено следва да се приеме последно посоченото правоизключващо възражение?

По всичките пет въпроса се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предл. последно, като посочва актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Решение №174/2008г. на ВКС, ІV г. о.; Решение №38/2014г. на ВКС, І т. о.; Решение №213/2017г., ВКС, ІІІ г. о., а по четвъртия въпрос е въведена и допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като „от значение за точното прилагане на закона, както и на развитието на правото“, като се посочва, че отричането на този тип документи изключва огромен обем от информация/данни, като например: извлечения от банкови сметки, протоколи от срещи/събрания с изявления на трети лица и пр., както и че буквалното приложение на нормата на чл. 180 ГПК би лишило от всякаква относимост към спора поради липса на реална доказателствена стойност всички /подписани ли не/ частни свидетелстващи документи, тъй като не изявлението на автора, а отразените в него факти е основната, ако не и единствената цел на свидетелстващия документ.

6. „ Ако не е установено – без проведено или въпреки проведено доказване – наличие на каузално отношение, във връзка с което записът на заповед е издаден / без значение дали такова е посочено от ищеца, от ответника, или всяка от страните сочи такова/, подлежи ли на отхвърляне предявен от поемателя менителничен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ при доказана автентичност на ценната книга?“

7. „ Ако ищецът-поемател по запис на заповед въведе каузални отношения, за установяването и обезпечаването на които ценната книга е била издадена, ответникът – длъжник поддържа общо становище за липса на каузални отношения между страните и в хода на процеса твърдените от ищеца-поемател конкретни каузални отношения не се докаже да са осъществени, подлежи ли на отхвърляне предявеният от ищеца-поемател менителничен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ?“

По последните два въпроса се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК, като посочва актове на ВКС – ТР №4/2013 г. на ОСГТК – т. 17, както и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – Решение №248/2013 г. на І т. о.; Решение №38/2014 г. на ВКС, І т. о.; Решение №13/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение №60173/2020 г., ВКС, ІV г. о.

Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована отново с твърденията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба – А. Р. А., К. А. А. и В. А. А..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковете за сумите над по 15 000 лв. /общо за 45 000 лв./ до пълно претендираните размери от по 66 666.67 лв. и 66 666.66 лв. /общо за 200 000 лв./, съответно да ги отхвърли за посочените разлики, въззивният съд е при- ел, че установената редовност на процесния запис на заповед и абстрактни- ят й характер, изключващ възможността да се твърди нищожност на сделката, поради липса на основание /кауза/, не е основание за уважаване на исковете. Позовал се е на заявеното в допълнителната искова молба, че издаването на процесния запис на заповед е свързано с предоставянето от ищеца на издателя й на парични средства – заеми в периода 2014г. – май, 2019. в общ размер от около 150 000 лв., като само за сумата от 45 000 лв. е подписан договор за заем. По отношение на останалите уточнени във въззивното производство 30 броя договори за заем с размери от 500 до 5000 лв. съдът е приел, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват съществуването на твърдяните договори за заем в общ размер от 106 000лв. Обсъдено е, че нито един от разпитаните свидетели няма преки впечатления за момента на сключване на договорите и конкретните уговорки по същите, а представената компютърна извадка, съдържаща колона с дати и колона с цифри, в общ размер от 151 000 лв., няма доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК – поради липса на посочен автор и подпис. С неустановяването на вземания по каузални правоотношения, породени от договори за заем в размер от общо 106 000 лв., въззивният съд е обосновал извод, че в патримониума на ищеца не е възникнало вземане за този размер, породено от издадения на 29.05.2019г. запис на заповед.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен от първи, шести и седми въпроси, конкретизиран правен въпрос: В кои случаи ищецът – поемател по записа на заповед дължи пълно и главно доказване на сочено от него каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед?

Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, посочена от касатора.

Не се установява наличието на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което освен това е обосновано с доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, преценката на които е извън селективното производство.

Диспозитив

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260235 от 15.12.2021г. по в. т. д. №138//2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

УКАЗВА на М. В. С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 3 100 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2011
    Относно тълкуването и прилагането на чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ в конкретната хипотеза на разпореждане с имот от еднолично дружество с ограничена отговорност,чийто собственик е друго еднолично дружество с ограничена отговорност,за да би се приело налице валидно съгласие за прехвърляне правото на…
  • Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
    Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат разходите по осъществяването на дейността? Следва ли в производството по предявените искове по чл. 28 ЗОПДИППД / отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи и разходи на дарителя към момента на дарението ?
  • Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2012
    След като първоинстанционният съд не е приключил прецизно производството по проверка на исковата молба по чл. 129 ГПК, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, също не е предприела действия за отстраняване нередовността…
  • Тълкувателно решение №****/**.**.2013 по дело №****/2013
    Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.
  • Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014
    По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за начина…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]